Крокодили, парещи медузи, отровни змии(най-отровните), паяци(пак най-страшните),отровни миди, манти с опасни шипове, акули, какво още? Непрощаващи смъртоносни безводни пустини(най-големите), кенгура изскачащи нощем по магистралите, предизвиквайки тежки катастрофи, наводнения, тайфуни и ужасяващи гръмотевични бури. Прилепи разнасящи зарази, маларийни комари, жаби достатъчно отровни да убият кон (или крокодил), мародерстващи стада камили (Да. Камили. Знам, че не бяхте чували досега, но дори камилите са агресивни по тия краища на света. И са сериозен проблем за пустинните градчета и околната среда.) Ежегодни грандиозни пожари. Ураганни ветрове. Озонова дупка. Всичко, което знаете за Австралия звучи опасно, агресивно, негостоприемно и направо смъртоносно. Като идеалната туристическа дестинация за тъщи. И свекърви. Като място, което старателно бихте избягвали поне докато не поотраснат децата, нали? Хич даже не е странно, че австралийците, които сте срещали ви се виждат малко хахо. Ами то трябва да си пълна откачалка, за да живееш и оцеляваш на такова място. Озитата трябва да са някаква специална порода - генетично модифицирана кръстоска на Дънди Крокодила с Лудия Макс и вероятно с подбрани генетични заемки от Батман и Супермен.(Може би дори от Бат Бойко) Ама не. Най-обикновени хора са. И понякога дори и те не оцеляват - нападат ги акули, зхилят ги морски котки и медузи, крокодили изяждат децата им, мъчат ги маларии и други тропически болести, кенгура ги въвличат редовно в смъртоносни автомобилни катастрофи, хапят ги отровни змии и паяци, дори настъпват отровни миди и корали. Обаче сред цялото това разнообразие на отровна, зъбата, страховита, нападаща, отвличаща, непрощаваща, коварна, зловредна фауна, можете ли да познаете кой изпраща най-много пострадали в лекасрките кабинети? Не, не са акулите. Нито крокодилите. Не са дори птиците, които с масовите си нападения над деца, велосипедисти и пешеходци през гнездящия сезон са едва на второ място в тази класация. Още жокери - не са и камилите. А, още по-малко хлебарките.

Добре, предайте се. Не можете да се сетите.

Мравките!!!!

Първо, да разсея наивните ви идеи заложени още в ранна детска възраст с разни подвеждащи стихчета "Бабо мравке, де така?" и заблуждаващи фолклорни мотиви на добросърдечни мравки, спасяващи от глад щуреца-нехранимайко, които без изключения, още от времето на езоповите басни ни внушават че мравките са мили, работливи, усърдни, добродушни и всепрощаващи, почти като родните ни баби.

Абсолютна заблуда и дезинформация!

В абсолютен контраст с бабите, мравките забележете, принадлежат към семейство Formicidae, клас Насекоми (Insecta), подклас Крилати насекоми (Pterygota), разред Ципокрили (Hymenoptera). Роднини в това семейство и съученици в класа са им не други, а жилещи насекоми като пчелите и осите. Според преобладаващата в момента теория за произхода им мравките са всъщност оси. За които никой не си мисли, че са мили, сърдечни, всепрощаващи и любвеобилни, ако и да са безспорно работливи.

Така. Фолклорните митове настрана, нека да погледнем фактите:

Мравешкото семейство е най-многобройното на планетата - повече от 15 хиляди вида и подвида описани до момента. Всяка година се откриват нови и броят им непрекъснато расте. Никак не е изключено истинският им брой да е 20 хиляди. Само 150 от тях обитават Европа, което вероятно оправдава масовата неосведоменост на белия човек (дори на мъдър грък като Езоп) по мравешките въпроси. Според някои изчисления мравките съставляват 10% от цялата биомаса на сушата. (!!!) Повечето мравешки видове обитават тропиците. Над 1500 вида са уникално австралийски. Излишно е да споменавам, че интензивният междуконтинентален стокообмен е разнесъл множество мравешки видове по цялата планета. В резултат на което Австралия се е сдобила с интересен внос на някои от най-агресивните латиноамерикански, азиатски и африкански мравки. Просто, за да попълни колекцията си от отровни, парещи, жилещи и прочие предразполагащи мили същества.

Сред най-пословично агресивните и неприятните на Южния континент са:

- Мравка-булдог или Бикоглава (тези трябва да ги видите на снимка - красавци! На мен по-ми мязат на тиранозаври, ама и бикоглави е добро описание)
- Скачаща мравка (Това може и да не ви звучи особено зловещо, но само докато не си представите, че когато раздразните мравка - защото сте седнали по невнимание на пътя й например - тя не само вдига заплашително антенки и проскърцва нечуто с миниатюрните си челюсти, но също и скача, за да се изкатери ловко над защитените ви с обувки ходила и да ви ухапе отмъстително по незащитената кожа, вливайки обилно концентрирана мравчена киселина в раната, причинявайки тежки алергични реакции, дори анафилактични кризи, без въобще да споменаваме адски болки.)
- Зеленоглава или Металическа мравка( Не съм сигурна колко болезнено е тяхното ухапване, но ми харесва как се казват)
- Месна мравка (от "месо") - тия са толкова страшни, че май се оказват единственото успешно оръжие за борба с иначе абсолютно неуязвимата невъобразимо отровна захарно-тръстикова жаба (също вносна - от Южна Америка)
- Захарна мравка
- Зелена дървесна мравка (хич не се подвеждайте по еко-названието им. Хапят безпощадно.)
- Червени вносни огнени мравки - тия са ми любимите, за тях ще разказвам после
- Аржентинска мравка - почти като огнената
- Луди мравки - не съм проверявала (не смея) защо им викат така. Дали просто защото се щурат като луди или по-скоро е описание на поведението на ухапания.
- Електрическа мравка (без коментар)
- Космата мравка
- Паякови мравки - това пък са многобройни видове паяци, които приличат на мравки. Ама много убедително го докарват. В резултат си имаме всякакви скачащи, плюещи и хвърлящи мрежи мравки.
- Мравка -тиран (!!!)
- Мравка-фараон
- Термити - най-страшният враг на австралийската дървена къща, на австралийската сроителна индустрия и на австралийския домовладетел. Без специалната обработка с химикали, на която се подлагат редовно всички австралийски къщи, термитите могат да унищожат носещата конструкция за по-малко от три месеца. Ежегодно "белите мравки" (Абсолютно погрешно название, тъй като термитите не са въобще мравки. Само приличат на тях.) нанасят повече имуществени щети в Австралия от всички пожари и наводнения взети заедно.
- Има също "домашни" мравешки видове. Но не защото са опитомени или полезни, а просто защото са се специализирали да обитават домовете на хората. Не непременно по добросъседски.

Добре, добре, няма да изреждам всичките 1500 вида. Има и кафяви, и жълти, и гигантски,и зелени, и какви ли още не.

Австралийските мравки варират по размер от 1-2 до 30 милиметра. Аха! И съвсем не са най-големите в света. Някаква африканска мравка-майка достигала до 4 см. Симпатяга! Аз още не съм виждала трисантиметрова мравка и честно казано, надявам се пътищата ни никога да не се пресекат, но по верандата ни минава мравешка магистрала с нескончаем трафик на добре угоени представителки (мравките-работнички са само женски), може и мравешки камиони да са, не знам, ама имат едно 10-12 милиметра среден размер. Направо са като тирове с крачка. Слава богу не скачат и досега никого не са ухапали, ама то с тия внушаващи респект размери даже котките ни им правят път и гледат да стоят настрана от мравешките им работи.

Мравките имат невероятно добре развито обоняние. Нали знаете как бялата мечка можела да надуши капка кръв от километри. Ей така мравките надушват кога съм забравила захарницата отворена. И тридолюбиво се заемат да я изпразнят и почистят. Поради което е препоръчително захарта да се съхранява в хладилника. Също и хляба. Пък, като стана дума, и изобщо всякакви паектирани храни, освен ако не ги обичате с мравчена киселина, разбира се.

Едно от нещата, които правят впечатление на всички новопристигнали в Австралия е вездесъщото мравешко присъствие. И разнообразие. Мравки има навсякъде. По улиците, тротоарите, в тревата, по дърветата, в къщите, в обществените сгради, в ресторантите, на плажа, в пустинята, в гардеробите, в колите. Повечето отрови, спрейове, прахове и капани за мравки имат краткотраен или направо никакъв ефект. Особено в топлия влажен климат на Куинсланд. Така че много скоро свикваш да намираш мравки в дамската си чанта, в книгата, която четеш, в чекмеджето с чорапи, в душ-кабината, под стъклото на рамките за снимки, в кутията за обувки, в обувките си, в багажника на колата, в клавиатурата на компютъра. Научаваш се да делиш удобствата на хамака с всевъзможни насекоми, в това число много мравки, да бъркаш внимателно в пощенската кутия и да изтръскваш старателно пощата си, да не сядаш къде да е, да не оставяш чашата си с кафе ненаблюдавана на верандата и да не се дразниш особено от дребните мравчици в леглото си - в крайна сметка те дори не хапят, какво толкова?!

Според скромните ми лични проучвания мравките по принцип и инциденти включващи мравки са многократно по-често описвани и споменавани по блоговете на пътешественици и туристи в Австралия отколкото кенгурите или коалите, да речем.

Та, да се върнем на симпатичните огнени мравки, както обещах. Те са сред най-прясно внесените на континента. Огромна заплаха за австралийското селско стопанство и околна среда. В Америка и Азия вече са нанесли щети за милиарди долари. (Едно от лакомствата им са електрическите инсталации на светофарите.) При нас за сега ги има само във и около Бризбън, но мерките на правителството за ограничаване на разпространението им не дават за момента никакъв резултат. Огнената мравка марширува победоносно към Нов Южен Уелс и други щати на страната. И обитава необезпокоявана моите най-страшни кошмари. Ето защо:

Още в първата седмица след пристигането ми по аборигенските земи директорът на училището на дъщеря ми ни изпраща писъмце, в което с мил сарказъм (литературен стил, който само той владее) ни напомня, че ако ние сами не си боядисаме класните стаи и оградите някой друг ще трябва да го стори срещу заплащане. С нашите пари. Колежът е частен и с подобни инициативи успява да поддържа сравнително ниски годишните такси, така че аз нямам никакви възражения и се отзовавам дисциплинирано на призива за родителски съботник. Издокарана подходящо за сезона с тениска и къси гащи. (Температурите не са слизат под трийсет градуса нито денем, нито нощем, а високата важност е само за декор, колкото да не загуби Бризбън световната си слава на най-задушната австралийска столица) Боядисвам вдъхновено докато завързвам приятелства с другите родители-доброволци и ей на, станало време за обед. Тръшваме се изнурени на още мократа от сутрешния тропически порой трева и тъкмо преглъщам голяма хапка орехов кейк с чай (родителите, които не участват лично в боядисването са осигурили храна за работниците), когато нещо ме жилва остро и болезнено по голия крак. Току под ръба на късите ми панталонки. Без усилие идентифицирам нападателя (още вкопчен хищно в плътта ми) като... мравка. Лъскавка една такава. Симпатична. И я изтръсквам небрежно в тревата. Болката от ухапването е пареща, но се търпи. Следобеда боядисвам още един физкултурен салон и по тъмно се прибирам вкъщи. Умората и дехидратацията (по онова време още не съм успяла да развия полезния куинсландски навик да се наливам с тонове вода) ме хвърлят в леглото. На следващата сутрин се събуждам инвалид. Ухапаният ми крак е толкова отекъл, че не мога да го свивам в коляното. На мястото на ухапването съм се сдобила с грозно изпъкнала присадка с размерите и твърдостта на юмрук, огнено червена и непоносимо сърбяща. Отивам да се запозная с личния си лекар. "А, ухапване от огнена мравка." е усмихнатият му коментар. Толкова добронамерен и положителен, че звучи почти като пожелание. "Какво да направя, за да намаля отока и болката?" - това съм аз разбира се, познава се по надеждата в гласа ми. "Нищо." е професионалното лекарско заключение и предписание. В аптеката са малко по-съчувствени и ми препоръчват половин дузина мазила. До едно безполезни. Докторът се оказва прав. Месец по-късно вече мога да ходя нормално и имам само грозен белег - не от ухапването, а  от възпалението, което мравчената киселина причинява. Напълнила съм къщата с мравешки капани и съм развила топли чувства към семейството гекота в спалнята ми (те ядат мравки). Научила съм се да не стъпвам боса и гола в тревата. И с всичка сила си въобразявам, че това ще ме предпази от подобни случки в бъдеще.

Година по-късно се разхождаме по приказно ненагледните плажове на Слънчевия бряг на север от Бризбън. Докато си снимам семейните сърфисти падащи, ставащи, обръщащи майсторски платното срещу вятъра, порещи гладките тюркоазени води на Пеликан Уотърс, се изкушавам да поседна в добре поддържаната, ниско окосена обществена паркова трева. Облечена съм от глава до пети и съм само на метър-два от детската площадка. При толкова много зорко бдящи майки наоколо е оправдано човек да изпадне в мимолетна заблуда, че е в безопасност. Подпирам се на лакти и блажено примижвам срещу слънцето. За около седем стотни от секундата. В следващите деветдесет и три стотни изхвърчам като ужилена от мястото и заемам позиция "нисък старт" - универсален еволюционно затвърден рефлекс, изразяващ готовност за битка или бягство. Изтръсквам яростно невидимата жарава от ръцете си, обикалям невярващо в кръг около себе си близо четири и половина пъти търсейки с поглед разгоряната жар, в която по невнимание съм подпряла дланите си. В малкия затревен участък не се виждат живи въглени, нито разливи на сярна киселина, няма открит огън, реотани, нито жилеща коприва. Но въпреки това болката по обратната страна на дланите и китките ми е непогрешимо адски болезнено изгаряща. Изпищявам наум няколко пъти и просъсквам на глас. С внезапно насълзени очи прочитам няколко горещи молитви (не съм сигурна дали наум или на глас, нито на какъв език) "Дано не е огнена мравка, Господи! Ох, моля те, дано не е огнена мравка!" Бог е милостив към мен. Не е огнена мравка.

Много са.

В понеделник се появявам на работното си място със зачервени от недоспиване очи (прекарала съм нощта в безкрайни напразни опити да сваля кожата от ръцете си с нокти) и се опитвам да обясня смислено защо ръцете ми са с четири номера по-големи и огнено червени. Шефът дискретно ми намеква да си взема болнични. И аз пак се озовавам при същия доктор. Все така добронамерен, но и бащински критичен:"Нали ти казах да стоиш далеч от огнени мравки?! Не виждаш ли, че не ти понасят?!" Този път се трогва от сърцераздирателните ми молби за помощ и ми предписва мехлемче. Още една безсънна нощ по-късно тубичката е вече празна, ръцете ми са все тъй не моят размер и аз съм пак на работа. Т.е. в дамската тоалетна на офиса - кисна ръцете си със студена вода. Посещението на близката аптека ще се превърне в задължителен ритуал през обедната почивка на следващите няколко седмици. Също и консултациите с фармацевтката там. Когато става ясно, че съм купила абсолютно всяко мазило и мехлем от щанда за кожни раздразнения и съм изчерпала до дупка професионалната ерудиция на женицата в областта на насекомските ухапвания прехвърлям набезите си към магазинчето за азиатски билки и нестандартни лекове. Добавям към вече богатата си колекция още няколко подозрително изглеждащи бурканчета с етикети, изписани с йероглифи. Общото между всички експонати в колекцията е само споделената им безпомощност срещу убийствената болка и непоносими сърбежи. Системното лишаване от сън ме превръща в зомби с кърваво-червени лапи. И без това не мога дори да се пресрувам, че работя, започвам да обмислям смяна на професията - могат да ме показват в цирка като урод или да отворя частна агенция за онлайн сплашване на непослушни деца, достатъчно е само няколко снимки да публикувам.

Всеки от колегите ми предлага своя разностранен, разнокултурен семеен наследствен лек. Натриване с чесън от гърка, мед от манука - от новозеландеца, пчелно млечице и прополис от малайзиеца, алое вера от мексиканката, оцет и сол от австралиеца (забрави само зехтин да добави за перфектно овкусяване), лед като алтернативно лечение - от всички, водка от украинката (как не се сетих сама?!), мокър панадол от англичанката, също амоняк, евкалиптово масло, 100% лавандулово олио, екстрат от чаено дърво, морска вода, мехлем от игуана. Вече мога спокойно да отворя своя собствена аптека. И за известно време няма да имам нуждаот снабдяване. Тубички, бурканчета, шишенца и кутийчици преливат от всички рафтчета в банята и кухнята ми. Ефектът от тях е все тъй нищожен. Месец по-късно ръцете ми са само подути и розови, с грозни незарастващи рани. Вече мога да спя и дори да работя по няколко часа между продължителните сеанси на киснене на дланите в ледена вода и мазане с мед (предпочитам го пред другите алтернативни лечения само, защото е приятен на вкус - мога да си ближа на воля огнените рани без да ми изтръпва езика от горчилаци и киселаци).

Сега вече напълно разбирам и подкрепям кампанията на куинсландското правителство срещу огнената мравка, стигаща чак до там да ангажира армията и да раздава парични награди на всеки, идентифицирал огнено-мравешки мравуняк. Не съм чувала още да предлагат безплатна психотерапия на пострадалите от ухапване, но ако направят такава веднага ще се запиша.

"На мравката път прави" има съвсе-е-ем различен смисъл по австралийските земи. Не хрисим, а мъдър е, който спазва това правило.

 

не можеш да ме изплашиш. Мисля да те последвам ;)

Хайде,де!

хубаво е да науча нещо (много) ново и да се подхилвам, докато го правя...
благодаря ти и весел (и безмравчен) ден...

аз се хилих на воля, но ти се оправяй, за да може пак да пишеш в твоя си блестящ стил - благодаря ти за всичкия смях, който раздаваш на другите)))))))

И аз, и аз :)))

Mi tai de... Zelandiata skuchna ti se vidia ta haide da obrishesh i na zapadnia ostrov ! Ne e lesno , kaka , ne e lesno ...MMMM, a tia v Evropata ima da se podhilvat , daaaaaaaaa ! Oh-h-h-h-h....Tejka e carskata korona !
Yours : Tupan player :)