Лесно.
Затова пък консумирането му изисква специална техника. Чети нататък.

Артишокът не само, че не е шишарка, както някои в моето домакинство си мислят, но е всъщност неразцъфналият цвят на близък родственик на магарешкия трън. И слънчогледа. Затова някои разновидности имат бодли в краищата на месестите листа. Други сортове са със заоблени, но все така твърди и неядивни листни върхове. По отношение на хранителната му стойност - предполага се да съдържа витамин Цe, фолиева кисена и много целулозни влакна, но тъй като се консумира само след продължителна термична обработка може с чисто сърце да зачеркнете витамините. Остава изобилие от фибри.

Когато купувате артишок изберете такъв с по-свежи, светло-зелени листа(освен ако не е лилав – тогава очевидно ще трябва да избирате по-лилавите. Истината е, че нямам идея как се избира лилав артишок. Моят опит е само със зелени.) и го гответе пресен, докато е още сочен. Продължителното съхранение го прави жилав и още по-труден за консумиране.

Артишокът е средиземноморско растение и е традиционен в кухните на всички народи от региона. (Освен Българската очевидно.) Според множество археологически и антични писмени свидетелства – една от най-древните храни, присъстващи на трапезата на европееца почти откакто свят светува. Особено уважаван и култивиран по земите на днешна Италия и Испания. Разпространен във Франция, Мароко, Канарските острови. Дори пренесен в Америка от френски и испански имигранти. Спомням си, че в “Петата четвъртинка на портокала” главната героиня французойка все садеше Йерусалимски артишок за съпруга си. Което пък от своя страна намеква, че артишокът е вероятно популярен и сред наследниците на Давид. Изобщо всичките братя южноевропейци и средиземноморци го тачат много. Защо не е известен и разпространен в българската кухня ми е крайно непонятно. Някакви местни прояви на гордорст и предрасъдъци може би – да не сме магарета да ядем бодил?! Което дълго време била официалната немска позиция по темата – при своето пътуване през Италия Гьоте анатемосва артишока с отвращение, твърдейки, че: ”италианските селяни ядат магарешки тръни!!!”

Та така, за да не ми излезе име, че аз съм някаква некомпетентна, кулинарно изостанала или не дай боже културно недоразвита некултивирана европейка, и за да не създавам лош имидж на българските емигранти като консервативни, твърдоглави гьотефили артишоконеядци се захващам с бурен ентусиазъм да реабилитирам несправедливо пренебрегнатият зеленчук-трън на българската трапеза. Купувам си смело един и го занасям тържествено вкъщи.(За малко да се размина с покупката, тъй като касиерката в супермаркета нямаше никаква идея какво е това и в кой раздел да го търси – при четките за чистене, храната за домашни любимци, или на щанда за цветята. Наложи се да диктувам буква по буква – а-р-т-и-ш-о-к. Добре че не ме попита как се готви! Щях много да се изложа.)

Муцьо (който винаги инспектира покупките ми в ролята на главен портиер на вратата на хладилника и води под най-строг отчет продоволствията от месо, риба, салами и котешки храни) го подушва с любопитство и ме поглежда учудено. Старае се много да не е излишно саркастичен, тъи като още не е получил седмата си за деня закуска и не иска да проиграе шансовете си с арогантно поведение. Но все пак не може да скрие искреното си недоумение. Той отдавна вече се е примирил с моята абсолютна неблагонадежност при пазаруване и е приел за нормален факт, че аз (поради непреодолима вродена глупост очевидно) непрестанно зареждам хладилника с неядивни неща като заленчуци, например , но все пак дори според моите откровено екзотични човешки стандарти е малко необичайно да се върна от пазар с тръни. Ние дори магаре нямаме.

В интерес на истината аз също съм силно озадачена, тъи като външният вид на артишока с нищо не подсказва като как ще трябва да се готви и консумира. С дългата си дръжка и елегантна топка от бодливи месести листа изглежда по-подходящ за декорация отколкото за консумация. Изкушавам се да го сложа във вазата вместо в хладилника.

На помощ както винаги ми идва Чичко Гугъл. Според него артишокът се приготвя и консумира наи-общо по два начина – цял (с все бодлите или без тях) или само сърцевината – деликатната сочна вътрешност , разположена в основата на цвета, кояето е една четвърт или дори по-малко от цялата бодлива шишарка.

Аз избирам да го готвя цял, но като за първи път – без бодлите.( За любителите на екстравагантно-изглеждащи блюда – оставете му бодлите, само внимавайте да не се набодете докато го миете. След сваряване те омекват и не са опасни дори за най-отявлено невнимателните чревоугодници. Отстраняването им така или иначе не се отразява на вкусовите качества, само осакатява величествената осанка на шишарко-ястието) Според инструкциите в готварските рецепти трябва да отрежа около сантиметър-два от върха на всяко листенце. Това е едно от онези уж дребни неща, които е много по-лесно да напишеш, отколкото да направиш. (Като инструкциите за употреба на противобълховите шампоани за котки – насапунисайте старателно и изплакнете обилно. Само който не е пробвал не вижда в тях нищо смешно.) Листата са влакнести и жилави, ножовете ту твърде големи за деликатната процедура, ту неподходящо назъбени, ту недостатъчно остри. За разлика от котките обаче, артишокът не драска, не вие, не се опитва да ми извади очите, не се извива, усуква и съска сякаш животът му зависи от това да опази гъба си сух, така че след петнайсет минутни усилия успявам да докарам на набедения зеленчук вид все едно съм го ръфала със зъби. Бодлите са успешно отстранени. Клъцвам дръжката на около сантиметър под най-долните листа, отскубвам дребните рехави листенца в основата. Измивам старателно със студена вода. И съм готова с предварителната подготовка.

Готвенето е толкова просто, че може спокойно да заменим израза ‘фасулска работа’ с ‘артишокова манджа’. Хем ще се покажем по-широ скроени и кулинарно отворени пред света. Ехе, ний артишока по често и от боба го ядем. Четири пръста вода в тенджерата, едно листо дафинов лист, резен лимон, скилидка чесън, щипка сол, капачка зехтин и добре фризирания артишок. Захлупваме го да не избяга и варим 20 до 40 минути на бавен огън. Знам че това е твърде неопределено, но от опит съм установила, че времето на варене зависи от мощността на котлона и от индивидуалната жилавост на конкретния артишок. Ако ви се е паднал млад и крехък – 20 минути. Ако е проклет, як и жилест – повече. Критерият за готовност е да можете без усилие да отскубнете външните листа.

Междувременно Муцьо, който зорко е следил дали ще хвърля в бульона нещо от поне частичен котешки интерес – рибешка глава, пилешки крак, котешка консерва, търкалца салам, загубва напълно вяра в човечеството, облизва се разочаровано под опашката и се оттегля да поспи на сянка под големия евкалипт в двора, докато стане време за първата му следобедна закуска.

Свареният артишок (може също така да се приготви на пара или завит в пластмасово фолио на микровълнова фурна) е все така красив и съвършен като суровия такъв. (особено ако е неподстриган) Което отваря фронт за смели артистични декорации при поднасяне на трапезата - в центъра на плато със сварени зеленчуци, лимонови резенчета, купчина маслини, морковени пръчици и прочие. Цял или или разрязан на четвъртинки по дължина (така че да се среже накръст дръжката) за индивидуално сервиране.

От тук нататък започва най-интересната част. Сервирате артишока и гледате сеира на гостите си. Като ви омръзне им показвате как се предполага да го хапват.

Откъсвате листенце с два пръста, държейки го откъм горната, по-твърда част (тази с бодила) топвате го в салатен сос , разтопено масло или друг вид дип(Има ли вече такава дума в българския език?) и старателно изсмуквате, остъргвате със зъби и оглозгвате месестата част. С минимум слихтене, джвакане, сърбане и покапване. (Грозният акт трае само броени секунди. Не губете надежда дори да не успеете да си изработите веднага приемлива за публично място техника. Листенцата от вътрешните слоеве стават все по-деликатни все по-лесно смилаеми. Ако сте се научили някак да ядете печени ребърца или пилешки крилца ще се справите и с артишока. С малко практика може дори да се научите да го правите прелъстително.) После оставяте твърдия целулозен остатък с всичкия финес и деликатност на които сте способни в специално предвидена за целта купичка или в края на чинията си. Като шлюпка от печен слънчоглед. Или рачешка черупка. Или ципа на мушмула. Подканяте отново лъчезарно гостите си да опитат. И пак им гледате сеира.

След като сте изсмукали всяко листенце от шишарката с порядъчни количества сос, омазали сте се до уши и сте си повторили поне седемдесет и четири пъти наум и на глас, че артишокът е нещо, което дори английската кралица яде с пръсти, идва добрата новина. Сърцевината и основата на дръжката са достатъчно меки и сочни, за да се консумират с нож и вилица. Освен това не изискват никакво оглозгване и изплюване. Връщаме се отново в лоното на цивилизацията. Може дори да възстановим прекъснатият от животински звуци светски разговор.

Ето ви и подходящи теми за раздумка:

През 16-ти век удоволствието от консумацията на артишок било запазено само за представителите на (тогава) силния пол, тъй като се смятало, че артишокът е мощен афродизиак и умножава сексуалната мощ. (Жените ще да са били сексуални богини по това време, щом масово се е смятало, че не се нуждаят от афродизиаци) В древна Гърция, пък се препоръчвала артишокова диета за желаещите да заченат синове.

Калифорния е един от най-големите световни производители на артишок и не някои друг, а самата Мерилин Монро е била калифорнийската Кралица на Артишока през 1949-та година.

За аматьорите в спорта и по-несмелите – сърцевина от артишок се продава в консерви. Готови сварени, нарязани на хапки. Сервират се като предястие добре отцедени , овкусени със сол, лимонов сок и зехтин. Могат да се използват нарязани малко по-надребно в салати и гарниране на пици.

Предварително задушеният артишок може също да се пече на скара – разполовен, и сервира като гарнитура на печени меса, но отново непременно със сос за топене или салатена заливка.

Всъщност вкуса зависи преди всичко и най-вече от соса за топене, така че предлагам няколко изпитани рецепти:

лимонов сок и зехтин

прясно приготвена майонеза с чесън или с лимонов сок (може и с двете)

соев сос

заквасена сметана с лимон, сол и лъжичка зехтин(и пресен копър, ако имате)

кьополу

лютеница

изобщо каквото ви дойде наум.

Честа практика е артишокът да се сервира с няколко различни соса.

На осмелилите се да опитат – добър апетит! За всички други – следващия път като се случи да сте в компанията на селско магаре (имам предвид честно работещо четирикрако добиче, а не набедено двукрако такова) обърнете внимание с какъв апетит и деликатност си похапва магарешки бодил. Може би ще ви убеди да пробвате артишок.

Преживяването си заслужава всички усилия по предварителната обработка и всичкото котешко презрение(което по принцип не е дългосрочно - трае само до следващото хранене). Да не споменаваме изобщо, че ще ударите в земята всичките си познати-кулинари, които още не са се осмелявали да припарят до бодливия зеленчук.

Освен това е много вкусно.

 

 

Ako dadete i snimka na tova ,,magare6ko trune'' 6te razbera kak se kazva na italianski i moga da vi izpratq nqkoia i druga italianska razepta...:)))
Nqmam predstava kakvo e arti6ok..da ne e kar4iofi na italianski???
:))

http://it.wikipedia.org/wiki/Cynara_scolymus

Ne ne e 6i6arka..sega kato go vidqx na snimkata razbrax 4e e kar4iof..taka mu kazvat tuk!!
Nie imame gore na vilata zqlo pole,i e mnogogodi6en ..no s polojitelnost znam,4e listata ne se qdat..samo zvetovete..i sa mnogo vkusni..:))
Znam 4e svatovete mi gi pravqt i v burkani kato zimnina za salata v nekakva marinata..,no nikoga ne sum se intersuvala..6te pitam!!:))))

искрено артиШОКово забавление :))

търсенето в Гугъл ме запрати обратно в блог.бг, но още не се знае дали ще ме заведе в кухнята ;) с артишок под мишница(дано не се убода, де), но има голЕЕм шанс :)

Interesting.

Ще си позволя да изкажа и моето мнение,без да съм чак толкова запозната с подробности за артишока!Когато дойдох да живея в Англия,безкрайно се чудех какво е това,продават го в супермаркетите предимно маринован със зехтин и подправки,та си мислих зеленчук ли е,гъба или пък месо???Е,открих го по-късно и се превърна в един от любимите ми зеленчуци!Не мисля обаче,че се нуждае от толкова продължителна термична обработка!В Испания действително го консумират много и това,което ми направи впечатление там е,че просто го запичат и е невероятно вкусно,правят някакъв микс от зеленчуци(тиквички,гъби,домати),пекат ги си зехтин и са много вкусни!Друго,което съм виждала е как във Франция и Холандия го използват за аранжировка на френски тип пица с бутер тесто,та там го слагат абсолютно суров отгоре върху пицата и го пекат на силно загрята фурна!Аз също просто го пека и се получава,но тук има предимно лилав!

1DeYoW <a href="http://hpdpsacbsanw.com/">hpdpsacbsanw</a>, [url=http://umqkjgbshsue.com/]umqkjgbshsue[/url], [link=http://teggumqckjnz.com/]teggumqckjnz[/link], http://lnxgiktcnwfo.com/