Ако ви се случи да пътувате из Южните морета или сте на служебна командировка в Куинсланд, писнало ви е от варненски студ или окландски дъжд, тъкмо сте имигрирали в Австралия или сте просто любители на виртуалните пътешествия, заповядайте в Бризбън! Градът на слънцето. Столицата на Слънчевия щат. Бившата наказателна колония за избягали от Мелбърн и Сидни затворници. Най-бързо развиващият се град на Южния континент (и в Южното полукълбо). 150-годишната тропическа столица на Австралия.
За начинаещи туристи и новопристигнали заселници, следните пояснителни бележки:
Бризбън е до морето, но няма плажове. Бризбънци карат сърф на Голд Кост (Златният Бряг) и ходят на море на Съншайн Кост (Слънчевият Бряг). В Бризбън ( и Куинсланд) няма лятно часово време - денят започва в четири и половина (с неистово грачене на гарги) и свършва в шест ( с безчислен прилепски многоброй в бързо стъмващото се небе). Според бризбънския етикет е съвсем нормално продавачи и случайни минувачи да се обръщат към вас с ґLoveґ, ґDarlingґ, ґHonneyґ (любима, скъпа, сладка) и да ви питат какво ще правите през уикенда. Не, не е свалка, просто са любезни по куинсландски. Все пак не ви съветвам да им отвръщате със същото (може да останете криворазбрани, ако наречете "Лав" огромния страховит маор, дето кара рейса или въоръжения полицай на магистралата), по-безопасно е да използвате общоприетото австралийско обръщение за персони от всякакъв пол, раса, възраст, обществено положение и сексуална ориентация - "Мейт". В Бризбън е забранено пушенето в заведенията за хранене (и почти навсякъде другаде), както и яденето на местата за пушене. Бризбънските полицаи раздават щедро глоби за неправилно пресичане в ситито - съветвам пешеходците да чакат да светне зеленото човече.
Допълнително пояснение за шофьори-мелбърнци: в Бризбън правим десен завой от дясната лента. И нямаме трамваи.
Допълнително пояснение за шофьори-новозеландци: в Куинсланд завиващите наляво имат предимство пред дясно-завиващите. Все пак, ако се объркате, не се притеснявайте излишно - бризбънци отдавна са свикнали разни заблудени кивита да им дават предимство по кръстовищата и няма да седнат да се втеляват да ви връщат жеста, ами ще минат първи и може да ви махнат с ръка по мейтски - демек, разконспирирани сте, добре дошли в Бризбън!
Ако имате два дни за размотаване в Бризбън, не си падате особено по физическите натоварвания (сърф, планинско ходене, колоездене, маратонско бягане) , нямате нищо против ходенето пеш и представите ви за приятно прекарване на времето включват такива тривиални неща като: книжарници, магазини за джунджурийки, музеи, кафенета, бегли приключения, неопасни загубвания, кратки пътувания в миналото, срещи с образи и странни птици, разнородна архитектура, още по-разнородна кухня, паркове, лодки, гледки и прочее, може да опитате моята рецепта за Мързелив туризъм.
Основни похвати в това модерно туристическо течение са неангажиращото шляене, непретенциозното (но в никой случай безкритично) зяпане, безцелното размотаване и спонтанното пазаруване.
Абсолютно задължителни са: най-съвременни методи за персонална слънчева защита, удобни подметки, любопитно око и непредубеден ум. Препоръчително е да имате малко пари в брой, тъй като в Бризбън на много места не приемат кредитни или дори дебитни карти.
Пазарът в Уест Енд
Аз винаги започвам с Уест Енд (Западния край) и неговият прочут съботен Зелен Битак. Това е не просто пазар за зеленчуци, сувенири, ръчноизработени бижута, дрехи втора употреба, книги, домашно правени сапуни, индийски, африкански и прочее джунджурии. Уест Енд е представление. Интерактивно мултимедийно шоу. И приключение. Посетителите са не само зрители, но и участници, и изпълнители в съботното пазарно матине. Шарени са не само разнокалибрените самоделни шатри и сергии; зеленчуците, плодовете, бижутата, дрехите и сувенирите; нестандартни и шарени са също надписите, етикетите и плакатите, дрехите и шапките на продавачите и музикантите. Шарени са и посетителите. Ходенето на пазар в Уест Енд предполага да облечеш най-екзотичните си дрехи, по възможност ръчно боядисвани, непоръбени, нашити с разнокалибрени копчета, в шокиращи цветове, с озадачаващи надписи, в еклектична смесица от разноетнически влияния; да пренебрегнеш с артистична небрежност бръсненето и ресането; да се накичиш със самоделни бижута, да нахлузиш чифт джапанки или изобщо да си забравиш обувките някъде, да метнеш дисагите през рамо и да се смесиш бодро с разноезичната шарена тълпа край реката.
Пазарът започва досами крайбрежната алея в подножието на стар фар с невзрачна сергия за чорапи и тениски с двусмислени надписи. Следва маса, отрупана с уханни сушени подправки - идийско орехче и шафран, розмарин и босилек, кимион, бахар и маково семе, черен, червен, зелен и бял пипер; е, все така нямат чубрица и сминдух, но въпреки това клиенти не липсват- стоката е прясна и ароматът привличат тълпите. После прашната пътечка извива сред планини от дини, банани и зеленчуци, край мързеливо помахващи ръчно плетени шалчета и батикови поли, и внезапно извива нагоре по стръмния склон под гигантското смокиново дърво. Хималайският прясно запарен чай разнася неустоими сладковония - счукан карамфил и канела, сушени горски плодове, мента и жасмин. Бихте могли да го подминете само, ако сте лишени от обоняние. Аз не съм. Отнасям горещата хартиена чашка към импровизираната хималайска чайна - тъкани възглавнички и одеяла, нахвърляни амфитеатрално сред оголените коренища на смокинята, и се изтягам доволно в прохладата на плътната сянка. Компания ми прави любопитно какаду, настанено между висящите от клоните закачалки с хималайски дрехи. Отпочинала и ободрена с хималайски билки се отбивам на любимата си сергия за прясно печен пълнозърнест хляб. Всеки път се изкушавам от някое ново, още неопитвано предизвикателство - хляб с тиква, с маслини и лук, със седем вида семки, с канела и стафиди, с розмарин и морска сол, със слънчоглед и маково семе, със сушени домати и зехтин. Не всичките са ми любими, но приключението да опитвам нови и неизследвани още вкусове ме привлича пак и пак. Продавачът е босоног, гол до кръста със сплетена на пличици коса и кротка усмивка, намекваща за източни религии, самовглъбение и може би, малко кунг-фу.
На върха на склона е обвитата във воали, сатен и ароматен дим шатра на циганката-гледачка. За да внушава доверие и дискретност входът е закрит с бродирани тъкани. Отвърте се носи неясно приглущено мърморене. Увесената сред копринени пискюли и бронзови звънчета табела ме уведомява, че се предлага следното разнообразие от гадателски услуги: гледане на ръка, на чаени листа, на карти Таро, на камъчки и на още нещо, което май е някакъв вид семена. Всеки път се дивя на пищната декорация на проснатите по оградата на парка индийски покривки за легла - с безброй бродирани слончета, рисувани цветя, точици, апликирани разноцветни квадратчета, пришити милион пайети, втъкани златни нишки, на шокиращи ярки райета, с безчислени ръчно правени детайли, достойни за султанска постеля (или еклектична студентска квартира). В съседство са масичките с бижута, от които всеки път си купувам по нещо - колие от мидени черупки, отровно-зелен гердан от ръчно правено стъкло, гущер-брошка, обеци с пендари. Цените са символични и английският на продавачката-гъркиня е толкова необичаен, че всеки разговор с нея се првръща във виц. Последният път ме пита дали искам да прося (Beg). След третото ми възмутено "Моля?!" и нейното усмихнато настояване да опитам просия, се сетих, че жената вероятно ми предлага торбичка (Bag). Разделихме се като приятелки.
Всеки път като стигна до т-образното кръстовище на пазара ме обзема краткотрайна паника - тълпите се движат в плътни потоци в три различни посоки и аз никога не съм сигурна къде точно искам да ида първо, така че се залутвам и преобладаващото течение ме завлича към щандовете с унгарски пържени понички, сръбски баници, прясно печено кафе, гръцки сувлаки, лепкави от сладост баклави и какви ли не още деликатеси. Пред всички се вият дълги търпеливи опашки и ме отказват напълно от идеята за ядене, но не мога да пропусна истеричния вой на примитивната валячна преса за захарна тръстика. Прясно изцеденият сок е с аромат на трева и възсладък за моя вкус, но смесен с лимонов сок и лед е идеалната напитка за горещото куинсландско пладне, захлупено над града. Задължителна спирка е щандът за пушена тасманийска сьомга, после бързичко прекосявам отсечката на рибния пазар - вонлива, зарината с лед и сол, и невъобразимо популярна сред азиатските посетители. Още сергии за зеленчуци, щандове за цветя, предложение за масаж на ходилата, по-нататък две момичета с очевиден близкоизточен произход скубят вежди с помощта на стегнато навит конец, опънат между къносаните им пръсти. Резултатите изглеждат превъзходно и моите вежди определено се нуждаят от почистване, ама не се престрашавам. Може да пробвам следващия път.
Не мога да подмина домашно правените сапуни с всевъзможни есенции и ексфолиращи добавки, натуралната козметика с есенциални масла, малките бурканчета с мармалади и сладка по домашни рецепти, дегустацията на различни видове мед. Спирам се и на оранжевите шалвари, изумителните шалчета от воал и филц, закачалки с дрехи втора употреба (от времето на баба ми), поли ушити от вратовръзки, авангардни бижута от безнадеждно заплетена омотана тънка медна тел, детски дрешки на калинки, стари книги, грамофонни плочи(!?!), сандали от автомобилни гуми(много стилни - чисто черни и с дълбок грайфер), брошки от плат, гривни от хартиени топчета, колекция от медали и монети, вкусно ухаещи германски наденички на скара, двуметрови захарни пръчици във всевъзможни цветове, сладоледи, бутикови чадъри, художници, кристали и полу-скъпоценни камъни, ръчно-рисувани платове, още топли хлябове, още бижута, още рокли, и още, и още, и още.
Като каталясам напълно и сетивата ми се преситят на цветове, аромати и звуци се връщам пак на т-образното кръстовище, купувам си кафе от циганската изписана каруца и се тръшвам на ниско трикрако столче под огромната тропическа смокиня, да зяпам света как минава край мен и да заредя организма си с кофеин. И да послушам улчините музиканти. Някои са толкова добри, че си купувам дисковете им. Ухиленият кафеджия с испански акцент и латино-чар успява да ме излъже всеки път да пробвам някоя нечувана адска смес като: кафе с шоколад и чили(люта чушка); капучино с карамел и горени портокалови корички; екстракт от хималайски чай с мляко и канела, какао с бял шоколад и ванилия. Резултатите са .... интересни. Всеки път се заричам това да е последната ми екзотична напитка и да си поръчвам чисто еспресо занапред, но ослепителната усмивка и лукавия блясък в черните му очи ме подлъгват пак по неизследваните пътеки на кафе-културата и плашещото му въображение.
Въздухът трепти от лятната жега и вибрациите на аборигенско диджериду. Цикади се надвикват с пазарната шумотевица. Музиканти свирят в тълпата. Хора с папагали на рамото се поздравяват с други, разхождащи кучета. Разноезичната реч, разноцветните коси, плътните аромати и екзотична музика са главозамайващи. Блъсканицата постепенно оредява след 12.00 и търговците започват да раздигат импровизираните си сергии. Време е да сменим пейзажа.
