Дойде най-после мигът на официалното ми признаване за австралийка. На хартия.Черно на бяло. Е, то аз и преди можех да се правя на такава всеки път като си плащам данъците - прилежна средностатистическа данъкоплатка и прочие, ама тогава е по-скоро болезнено преживяване. Докато днес имаме повод за прануване - официално ни преброиха. Нашето двучленно домакинство - аз и Муцьо влезе най-после в аналите на историята. Обезсмъртихме се. Строители на съвременна Австралия и прочие подвизи и слава.

Всъщност, трябва да призная (с огромно нежелание), че Муцьо никъде не фигурира в статистическите листове на преброителите, което според мен (със сигурност и според него) е малко нечестно и несправедливо. Котето си има паспорт, входна виза и прочие бюрократични хартиени доказателства за присъствие, даже е влязло в страната няколко дни преди мен - явява ми се домакин, ама на, него никой не го преброява. Моля само не му казвайте! Аз се преструвах, докато попълвах въпросниците, че го включвам в статистиките. Той беше много малък, почти бебе като го направихме член на семейството и вероятно поради това някои фундаментални истини за света, живота и вселената му убягват и до сега. Например, така и не научи, че не е човек. И много тежко преживява всеки опит да бъде сегрегиран от целокупното човечество. Настоява да се храни на масата с нас, да спи в човешкото легло (на възглавница), да се изтяга на дивана и да гледа телевизия, когато ние се отдаваме на подобни декадентски занимания и принципно се смята за член на висшата семейна каста, наравно с Бояна. (Те двамата са привилегировани, останалите сме обслужващ персонал.)

Та, думата ми беше за преброяването. Първо, бях силно изненадана да науча, че в Австралия е задължително. Също като гласуването.(Големият брат хич не си поплюва.) В пресата се накъсаха да го рекламират като уникалната възможност за всеки гражданин да участва в общия портрет на нацията. Нещо като грандиозен шедьовър - австралийската Мона Лиза, рисувана от 20 милиона художници. Всеки мацва своето си петънце със своята си четка - малко, скромно, но съществено.

В юбилейното преброяване - точно сто години след първото национално преброяване през 1911-та - ще участват над 10 милиона домакинства (включително бездомници (макар, че за мен е голяма загадка как се дефинира домакинство за някой без дом), затворници и незаконни имигранти в бежанските лагери на страната); над 40 хиляди преброители, тонове (екологична) хартия и няолко милиона компютри. Най-мащабната операция в следвоенната история на страната. Великото австралийско преброяване.

Естествено, че се включвам.

С ентусиазъм.

За разлика от други подобни мероприятия в България и Нова Зеландия, където трябваше да декларираме размера на жилището и броя на хладилниците, пералните машини и компютрите, този път никой не се интересува от материалното ми благополучие. Въпросите кръжат все около етническата ми принадлежност, майчин език, родно място, религиозни възгледи и какъв вид Интернет ползвам. Даже едното въпросче великодушно ми предлага да самооценя степента си на владеене на английски език. Бързичко прелиствам страниците, да се убедя, че няма приложение с тестове по IELTS и си пиша  шестица по английски - сега ми се е паднало.

На всички въпроси за етническа, езикова и религиозна принадлежност все попадам в категорията "Други" и се налага да попълвам в допълнителното поле производните на България, българско, български ортодокс. Най-масовите и съответно уважени със собствени категории в главата за майчин език на народонаселението са: Английски, Италиански, Гръцки, Кантонски, Арабски, Мандарин и Виетнамски. При религиите преобладават католическа, англиканска, презвитарианска, будизъм, гръцки ортодокс, ислям, баптизъм и лутеранство. Което ми припомня един симпатичен факт от преброяването през 2001-ва година. Повече от 70 хиляди австралийци се обявяват за принадлежащи към Джедайския орден. В Нова Зеландия пък през същата година джедаите са 53 хиляди или 1.5% от населението, което прави джедаизма втората най-изповядвана религия в страната, след християнството. Студенстският град Дънедин се хвали с най-голяма концентрация на джедаи на глава от населението в света. И хич не се шегувам - в света. През все същата 2001-ва година преброяване се провежда и в други страни, като джедаите демонстрират сериозно присъствие в Канада, Шотландия и Великобритания (цели 390 хиляди на островите, 0,8% от населението, 4-тата най-популярна религия след християнството, мюсюлманството и хиндуизма). А в Черна гора значителен процент от младите хора обявяват джедаизма за свой етнически произход. Следващото преброяване през 2006-та показва значително намаление в популярността на Джедайския орден. Да се чудиш защо.

Ето, затова значи са полезни преброяванията. Човек знае точно каква е картинката, кой в какво вярва и на какъв език говори. Даже без да се познавам със съседите си мога с голяма вероятност да предположа, че у дома говорят или английски, или гръцки, или италиански, или виетнамски - трябва само да владея един от тези езици, за да им поискам чаша захар. И дори без да съм сигурна  каква религия изповядват има голяма вероятност да ме посрещнат радушно, ако поздравя с "Нека Силата да бъде с теб!" (Как ли звучи това на виетнамски?)

От своя страна прброяването през 2006-та разкрива други интересни факти като например, че броят на говорените в австралийските семейства езици са повече от 400 (!!!)- на това му викам аз многоезична нация, че повече от 60% от населението на огромната страна-континент живее в Нов Южен Уелс и Виктория (т.е. в Сидни и Мелбърн), че само половината от австралийците са с австралийски произход (т.е. имат двама родители австралийци), че повече от 4 и половина милиона от гражданите на страната т.е 22% са родени другаде (повече от половината от тях - в не-англоезична страна), че цели 2,8% постоянни жители на страната не владеят изобщо английски или го говорят много зле. Като стана дума за религии, освен все още присъстващите в религиозната картина джедаи през 2006-та в Австралия са изобилствали също Сциентолози - 2500, сатанисти - 2240, зароастрийци - 2100 и разни други екзотични вероизповедяния дето не само, че не съм ги чувала, ами и Уикипедия не знае за тях. А, да не пропускаме и извънредно важният факт, че 2600 преброени са се обявили за българи, повече от 5000 са били с български произход, 114 - забележете! - не са родени в никоя страна, а са се появили на бял свят в открито море и цели 13 са видели за първи път слънцето(всъщност това не е много сигурно - зависи от зодията им, може да са видяли Южния кръст) в Антарктика.

Та така, с Муцьо с общи усилия попълнихме 18-те страници с 61 въпроса (той облизвайки се старателно под опашката, аз - попълвайки четливо и пригледно данните с химикалка) и официално станахме част от писаната история на Австралия. Може да нямаме австралийско гражданство, да не смятаме Австралия за своя родина (и двамата сме родени другаде и респективните ни родители не са австралийци), но вече имаме своето си шарено петънце в портрета на нацията.

"...и нека роденият последен като гледа това да си спомни за този, който го е направил..."

честито официално признание

Чувствам се много важна. За пълната ми интеграция остава само да науча виетнамски (или мандарин).