Постинг
04.10.2009 12:34 -
Поетичен портрет в проза на моя роден град
Автор: bella2008
Категория: Лични дневници
Прочетен: 3337 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 15.11.2009 05:14
Прочетен: 3337 Коментари: 5 Гласове:
3
Последна промяна: 15.11.2009 05:14
Варна на измитите от дъжда тротоари, ухаещи на мокра прах, на вечно разкопаните улици, на опияняващите цъфнали липи, на вездесъщите незавършени строежи, на страхотните мацки, на слънцето и плажовете. И лудия купон. На невъздържани предизборни политически страсти. На котки и котенца по тротоарите, улични кучета. На любезни, усмихнати продавачки и държавни служителки.
Варна на древна история, многопластова архитектура, на зашумените задни дворове и детски площадки, на малките дворни асми в старите махали. На модерни кооперации, чудовищни молове, олющени исторически фасади и млади фиданки, изникнали в улуците на старите сгради. На безбройните книжарници, на уличните музиканти и художници. И трогателно наивните кичозни сувенири от мидички.
Варна на музеите и църквите. На римските терми и древни крепостни стени. На най-старото златно съкровище. На Морската градина. И Морското Казино. На вонящия рибен пазар и подлезите с асансьори. На златните кубета на Катедралата.
Варна на тролеите - разнебитени и мръсни, на дългите ревящи икаруси, на БМВ-та, джипове и трабанти. На неусмихващите се кондукторки в автобусите. На безрасъдните шофьори-самоубийци и на учтивите водачи, даващи път на пешеходците по пешеходните пътеки. С преливащи казани за боклук. С неадекватна канализация, която превръща всеки дъжд в потоп и незабравимо приключение.
Варна, където срещаш приятели и стари познати от детството. Където всеки ъгъл те помни. Всяка пейка има своя история.
Варна на величествените кестени, засенчени тротоари, палми в саксии. Мушката и петунии, преливащи от первазите на прозорците, теменужки и бегонии, поздравяващи от бетонните улични кашпи. Където продавачите никога нямат дребни да ти върнат ресто.
Варна с мекия източен говор, който прихващаш веднага, като настинка, заедно със слънчевия тен. На среднощните тълпи по улиците, по-многолюдни от дневните такива по плажовете.
Градът на кафенетата, дискотеките, заведенията с потресаващо кичозна музикална програма, на чалгата и рока в парка. На капанчетата опасали крайбрежната алея - шумни и пълни. На елегантни витрини , на безброй афиши за театрални и оперни премиери, за нови албуми и нови книги. На фестивалите и културата. Лятната столица на България.
Варна на хладните сенки и напечените улици. На жежките плажове. На препълненият с деца и щастливи писъци детски кът край езерото. На тихите вътрешни дворчета и скришните ресторантчета (само за варненци). На яхтите и крановете в пристанището. На късите полички и щедри деколтета.
Варна, която говори руски, английски, турски, гръцки, немски и чат-пат български.
Градът на Делфинариума, Аквариума, на "Хепи", "Пикадили", "Годзила" и Планетариума. На уханните пазари за цветя. Където всеки е бил на среща под Козирката.
Варна на старите български хитове и уличната македонска песен. Където не може едно хоро да изиграеш пред "Черно море" без да те снима местната телевизия. Където мургави търговци с конски каруци още се провикват из тесните улички: "Айде на метлите! Айде на метлите!" и "Риба,риба,риба,риба,риба,риба."
Градът, където всеки има две коли и два мобилни телефона, в който автобусите носят озадачаващи табели: "Случаен превоз" и "Превоз за собствена сметка". Където предплатените разговори се казват "Ваучер" и в кафенетата се сервират "мъфини". Таксиметровите шофьори те разпознават веднага като чужденец, защото си слагаш колан в таксито и знаеш старите имена на улиците.
Варна на фрапетата, "Нести"-то и "фреш"-а. Където кафето е "нормално" или "дълго". И винаги черно.
Варна на фонтаните и на коварните хлопащи паважни плочки, които те заливат изневиделица с кална вода. На загадъчните улични реклами: "Препариране на африкански животни" и философски билбордове: "Варна се променя!".
Варна на пържената цаца, на картофките със сирене, на рибната салата "Перла" и панираните калмари. Варна на вездесъщите гларуси. И на некролозите. На изрисуваните с детски рисунки трафопостове (също като в Бризбън). На Бирения фест и на Джулай Морнинг. На Варненско лято и "Любовта е лудост".
Градът на детските ми мечти. На настоящите ми емигрантски сънища. Където срещаш себе си. Където си жив и триизмерен. Градът, който не спи. Където животът върви на бързи обороти. С пълна газ и малко лятна истерия. Без почивка и в три посоки едновременно.
Ако идва свършекът на света, Варна е градът в който искам да прекарам последния ден от живота си.
Варна на древна история, многопластова архитектура, на зашумените задни дворове и детски площадки, на малките дворни асми в старите махали. На модерни кооперации, чудовищни молове, олющени исторически фасади и млади фиданки, изникнали в улуците на старите сгради. На безбройните книжарници, на уличните музиканти и художници. И трогателно наивните кичозни сувенири от мидички.
Варна на музеите и църквите. На римските терми и древни крепостни стени. На най-старото златно съкровище. На Морската градина. И Морското Казино. На вонящия рибен пазар и подлезите с асансьори. На златните кубета на Катедралата.
Варна на тролеите - разнебитени и мръсни, на дългите ревящи икаруси, на БМВ-та, джипове и трабанти. На неусмихващите се кондукторки в автобусите. На безрасъдните шофьори-самоубийци и на учтивите водачи, даващи път на пешеходците по пешеходните пътеки. С преливащи казани за боклук. С неадекватна канализация, която превръща всеки дъжд в потоп и незабравимо приключение.
Варна, където срещаш приятели и стари познати от детството. Където всеки ъгъл те помни. Всяка пейка има своя история.
Варна на величествените кестени, засенчени тротоари, палми в саксии. Мушката и петунии, преливащи от первазите на прозорците, теменужки и бегонии, поздравяващи от бетонните улични кашпи. Където продавачите никога нямат дребни да ти върнат ресто.
Варна с мекия източен говор, който прихващаш веднага, като настинка, заедно със слънчевия тен. На среднощните тълпи по улиците, по-многолюдни от дневните такива по плажовете.
Градът на кафенетата, дискотеките, заведенията с потресаващо кичозна музикална програма, на чалгата и рока в парка. На капанчетата опасали крайбрежната алея - шумни и пълни. На елегантни витрини , на безброй афиши за театрални и оперни премиери, за нови албуми и нови книги. На фестивалите и културата. Лятната столица на България.
Варна на хладните сенки и напечените улици. На жежките плажове. На препълненият с деца и щастливи писъци детски кът край езерото. На тихите вътрешни дворчета и скришните ресторантчета (само за варненци). На яхтите и крановете в пристанището. На късите полички и щедри деколтета.
Варна, която говори руски, английски, турски, гръцки, немски и чат-пат български.
Градът на Делфинариума, Аквариума, на "Хепи", "Пикадили", "Годзила" и Планетариума. На уханните пазари за цветя. Където всеки е бил на среща под Козирката.
Варна на старите български хитове и уличната македонска песен. Където не може едно хоро да изиграеш пред "Черно море" без да те снима местната телевизия. Където мургави търговци с конски каруци още се провикват из тесните улички: "Айде на метлите! Айде на метлите!" и "Риба,риба,риба,риба,риба,риба."
Градът, където всеки има две коли и два мобилни телефона, в който автобусите носят озадачаващи табели: "Случаен превоз" и "Превоз за собствена сметка". Където предплатените разговори се казват "Ваучер" и в кафенетата се сервират "мъфини". Таксиметровите шофьори те разпознават веднага като чужденец, защото си слагаш колан в таксито и знаеш старите имена на улиците.
Варна на фрапетата, "Нести"-то и "фреш"-а. Където кафето е "нормално" или "дълго". И винаги черно.
Варна на фонтаните и на коварните хлопащи паважни плочки, които те заливат изневиделица с кална вода. На загадъчните улични реклами: "Препариране на африкански животни" и философски билбордове: "Варна се променя!".
Варна на пържената цаца, на картофките със сирене, на рибната салата "Перла" и панираните калмари. Варна на вездесъщите гларуси. И на некролозите. На изрисуваните с детски рисунки трафопостове (също като в Бризбън). На Бирения фест и на Джулай Морнинг. На Варненско лято и "Любовта е лудост".
Градът на детските ми мечти. На настоящите ми емигрантски сънища. Където срещаш себе си. Където си жив и триизмерен. Градът, който не спи. Където животът върви на бързи обороти. С пълна газ и малко лятна истерия. Без почивка и в три посоки едновременно.
Ако идва свършекът на света, Варна е градът в който искам да прекарам последния ден от живота си.
Следващ постинг
Предишен постинг
... пиацата пред "Севастопол" с вечно ухилените бакшиши, псуващи живописно поредния пишман шофьор с добричка регистрация. На "Билла" с капацитет на паркинга от 39 места или изобщо липсата на такъв, на свежия въздух край морския бряг рано сутрин, на спиращата дъха гледка към пристанището и моста късно вечер... Варна - градът в който съм щастлива, че съм прекарала първия ден от живота си.
Поздравления за прекрасния постинг!
цитирайПоздравления за прекрасния постинг!
правата вяра - ти очевидно вече си ревностна поклонничка. Варна е религия.
Салют, побратиме!
цитирайСалют, побратиме!
3.
анонимен -
Варна със ....
15.11.2009 19:48
15.11.2009 19:48
... Спортна зала и Фестивален комплекс , сменящи предназначението си при всеки изгоден търговски случай. С огромния , уви неразбран от мен ,интерес към т.нар. "Дърво на дъвките", където почти всеки младеж е оставил влажен отпечатък,гордеейки се от постъпката си . С една спотайваща се настрани, но увеличаваща размер и многоцветие, циганска махала, където можеш да срещнеш шедьоври на мирното ромско ежедневие , като пищна коледна елха върху покрива на изкривена керпичена стая,служеща за дом на хора и животни за угояване едновременно; като удобен лъскав диван с плазмен телевизор отпред в разнебитен кален неограден двор; като пазаруване на домашни потреби от засукан ром-гей,шляпащ по лилави домашни чехли и навит до коленете тесен клин. Варна със... полуделия трафик,забравил защо и накъде е тръгнал .... или това вече беше споменато !........И Варна .... със самотните алеи до морето в януарските утрини, където чувастваш , че можеш да кажеш всичко на морето;.... със отдалечените къпещи се камъни , където водорасловият вятър разтегля лицето ти в усмивка ;.... със моя велосипед наоколо...............
цитирай и дори не всичко да е топло и приятно, Варна е мястото, което винаги ще е " в къщи".
Благодаря ти за това.
цитирайБлагодаря ти за това.
ааа, не забравяйте Рибната борса на "Колхозния пазар" :))))))
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 690