Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.03.2008 05:06 - Милион-годишен мост! Това трябва да се види!
Автор: bella2008 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2256 Коментари: 2 Гласове:
0

Последна промяна: 31.03.2008 06:06


Заявява моя милост в последния от великденските почивни дни, бучнала пръст в картата, докато благоверният съпруг шофира по добре утъпканото трасе Бризбън – Голд Коуст. След кратки и ползотворни преговори постигаме споразумение да се отбием пътем до язовира – скъпият нали все водичката го влече – и се отклоняваме смело на разклона за Неранг. От там следваме табелите за Муруилумба.

 

Ако тук или друг път, ви се стори, че всичките тези насилено-екзотично звучащи места си ги измислям и ви се прииска по шопски да възкликнете: „Е па, нема такова место!” – прави сте. Нямам никаква представа как се четат аборигенските геграфски названия и си ги уйдурдисвам както ми падне.

 

Въпросният Природен мост( или Естествена арка) се намира в Националния парк Спрингбрук – включен в Световното наследство на Юнеско. Паркът, от своя страна е планина – ерозиралите останки от много древен угаснал вулкан, превзети от субтропични дъждовни гори. Което обяснява защо веднага след Неранг пътят става планински – стръмен, крив и тесен. Също като в Нова зеландия. Чак се чудя на себе си – кога сварих да свикна на широки четирилентови магистрали, че вече друго не харесвам. Ама, на! На хубавото лесно се свиква.

 

Край пътя се редуват разни видове евкалипти, цикадите са надули високооборотните си дрелки на пълна мощност, слънцето блести заслепяващо през клоните и знаците се състезават да ни плашат с предупреждения за все по-остри завои.

 

За голямо разочарование на Румен, крайпътна табела ни уведомява немногословно, че „Язовирът е затворен”. Много се надяваме само пътят да е затворен, а не целият язовир, защото това е едно от местата, откъдето идва питейната вода на Бризбън.

 

Правим още едно рисковано отклонение по планинско пътче с непроизносимо име и вече сме единствените пътуващи по разбрицаното завойчесто пътно-транспортно съоръжение. Навигаторът в мен изпада в тих ужас, дълбоко убеден, че сме се загубили непоправимо в субтропичния гингирлик, но не щеш ли, над малък еднолентов мост (да, и тук явно има такива) се кипри табелка с името на реката – Коув Крийк - точно накъдето сме се запътили. Два завоя по-нагоре намираме отбивката и паркинга за Природния мост.

 

Гората наоколо може спокойно да се опише с една дума – джунгла. Високите дървесни корони скриват слънцето и в сумрака под тях се преплитат лиани, паразитни растения висят от безлистните стволове, папрати и храсталаци застилат с непроходим килим склона. Всевъзможни невидими птици се задяват с нас от гъсталака, гущерчета припълзяват забързано и се скриват в шумата. Криволичеща циментирана пътечка ни повежда първо нагоре, после надолу край скокливия ручей в посока към монотонния бумтеж на водопада. Уж бяхме единствените смелчаци на пътя, а тук се оказваме сред тълпа от разноезични туристи. Налага се да чакам на опашка, за да прочета табелката пред Смокинята –удушвач.
 

 Първо, не е никаква смокиня - много растителни и животинси видове по островите из Южните морета са кръстени по аналогия с европейските, но нямат нищо общо с тях. Второ, е паразит и наистина е удушвачка. Примъква се до някое стройно яко високо дърво, оплита го в лиани и корени и започва да му смуче соковете и да става все по-здрава и по-силна, докато умори гостоприемника си. Накрая, за лесно впечатляващите се туристи като нас, остава грамадно внушително дърво с интересно преплетени корени и хралупа в основата, където стволът на мъртвото дърво е изгнил и се е разпаднал.

 

Още  малко спускане по стръмната пътечка и най-после сме възнаградени за усилието – водопадът ни се представя с гръмогласен рев и завеса от водни пръски.

  

В продължение на повече от милион години падащата от скалите вода е дълбала пещера под водопада. В същото време влачените от реката камъчки търкали скалния купол над пещерата, търкали, търкали и най-накрая го пробили.

Оттогава планинският поток скача безрасъдно право в тъмната пещера, а в пробития свод се е оформил каменен мост. Води от никъде за никъде, но пък гледката е превъзходна. Милион години са изваяли уникална скална формация.

 

Докато чакаме на опашка, за да влезем в пещерата под водопада, един от вече излизащите посетители –  с явен аборигенски произход, се обръща с лице към водата, вдига към устните си дълга черна широка тръба – диджериду (аборигенски традиционен музикален инструмент, изработен от дърво) и издава с него нисък, гърлен, протяжен, безкраен, дълбоко разтърсващ  звук. Времето спира. Вселената се изпълва с тъга и неизразима самота. И за няколко мига всички ставаме участници в древен ритуал, с който местните хора изразяват почитта си към боговете, въплътени в природния феномен. Вибрацията в стамаха ми стихва постепенно като замлъкващ стон, аборигенският музикант отлепя устни от инструмента и се отдалечава по пътечката, сякаш нищо особено не се е случило. Останалите туристи се споглеждаме все още безмълвни и замръзнали на местата си, и после светският шум се възражда отново. Боговете са поздравени, наш ред е да видим пещерата.

 

Каменният свод е нисък и неравен, водата в издълбаната купа под водопада е бистра и мамеща. Всъщност къпането в езерцето е разрешено. Забранено е само скачането от моста. Не че някой около нас изглежда особено запален да се къпе. През водната завеса влиза достатъчно светлина, за да виждаме къде вървим и да направи невидими светещите червеи, с които мястото е известно. За да ги видим, трябва да дойдем след залез слънце и да си носим фенерче, както съветва табелата на входа.

  

Обратно в царството на слънцето правим прощални снимки и след още малко криволичещо катерене по хлъзгавите циментови стъпала се добираме до колата.

(Илюстративен материал тук - http://www.snimka.bg/album.php?album_id=232114 )
 
 

Пътешествието продължава с едно истинско загубване малко след като прекосяваме границата с щата Нов Южен Уелс, с щастливо намиране на вярната посока и в крайна сметка – завръщане към цивилизацията и къпане на плажа в Голд Коуст, точно преди залез слънце.                                              

 



Тагове:   мост,   милион,


Гласувай:
0



1. eien - Благородно Ви завиждам!
27.03.2008 05:14
Интересно пътуване!
цитирай
2. анонимен - az shte prodaljavam da 4eta
27.03.2008 12:05
az shte prodaljavam da 4eta
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: bella2008
Категория: Лични дневници
Прочетен: 734699
Постинги: 111
Коментари: 415
Гласове: 690
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031