Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.03.2008 00:20 - Христос воскресе! Йо-хо-хо и бутилка ром!
Автор: bella2008 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2451 Коментари: 2 Гласове:
0

Последна промяна: 31.03.2008 06:01

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Христос воскресе в Бризбън – три часа след възкресението си в Окланд и цял месец преди възкресението си в България. И уж вече съм им свикнала на църковните недоразумения, причиняващи ежегодно дублиране на Великият ден, ама все още се дразня. Нали се предполага църквата да проповядва смирение, съгласие, толерантност, обединение, единство, равноправие и прочие. То тя си проповядва де, ама само на думи. На дела – две хиляди и осем години след Възкресението, световното християнство, водено от съответните си църковни лидери, все още не може да реши кога и как да празнува единно великото събитие. Едните ползват григорианския календар, другите го не признават – те си карат по стария, ама с разни поправки и допълнителни условия, трети пък не признават поправките и си празнуват по друго време (Арменската църква), а протестантите  хич и не се занимават с календари и сложни изчисления – те си празнуват или с източно-православните, или с католиците, според където се случи да живеят.   Това крайно объркващо решение на проблема с календарите си е работело, и мен поне, не ме е бъркало през последните две хилядолетия – хората си празнували според както празнуват съседите им, с които обикновено били от една и съща конгрегация, Бог не давал вид да е нещо недоволен от разномислието по въпроса с датите, изобщо всичко си било О-кей, докато не настъпила епохата на масовата емиграция и светът не станал едно глобално село. А ние, пък, се преместихме от горната му махала в долната. И сега всяка година пред мен стои въпросът кога и как се предполага да празнуват източно-православните пишман-християни в страната на кивито, а като стана дума, и в страната на кенгурите.    Решението е обикновено в дублирането. Празнуваме с консумация на нездравословни количества шоколад и туристически пътешествия през официалните почивни дни (според Григорианския календар) и после пак - с козунаци и боядисани яйца, според предписанието на източно-православната църква.   В лето 2008-мо за великденския дълъг уикенд се отдадохме на приключения из бризбънските околности и потайности.   В петък се изживявахме като печени бризбънци – ходихме на плаж на Брайби Айлънд (Остров Брайби). Дълъг песъчлив остров на север от града. Остров, ама свързан с мост със сушата. Ходи се дотам с кола, без фериботи, по магистралата. Има две градчета или квартали – едното гледа към канала, другото е с лице към открито море. Ние ги пробвахме и двете. Къпахме се в Коралово море, одумвахме лодките и шпионирахме рибарите (нищо не хващаха, само се наливаха с бира).
Безкрайни бели пясъци, дюни, жежко слънце, синя вода (топла!), мрежи против акули, спасители в червено-жълти униформи, крясък на гларуси, къдрави мидички, пясъчни замъци, бебешки ревове, сол по кожата, сладолед, биричка и пържени картофки. Ако това е да си имигрант в Австралия – аз оставам.   В събота забихме на запад. Крайна цел Туумба – Градът на градините. 130 километра магистрала сред пасища, ферми, лениво преживящи крави, разпръснати стада овце и тук-таме великолепни викториански вили, на видима възраст над 100 години, превърнати в крайпътни хотели и кафената.   Туумба ни посреща с тълпи от млади хора, облечени странно( трудно ми е да преценя дали, защото са искали да изглеждат странно, дали защото са им странни вкусовете или просто такава е младежката мода). Следвайки човешкия поток попадаме на великденски християнски панаир – с всичките му там сергии, въртележки, няколко музикални сцени, лакомства, гъчканица, шарения, безброй църковни брошурки, касички за събиране на дарения, изкусителни предложения за мисионерстване по нечувани тихоокеански острови, миризма на кафе, разноцветни балони, разтопен сладолед и огромен къмпинг. Явно веселбата продължава през целия уикенд – нещо като: три дни яли, пили и се веселили. На нас и един час ни идва в повече. Похарчваме някой и друг долар за благородни каузи, напълваме си шепите с дъвчащи бонбони и с облекчение се отдалечаваме от оглушителния шум и врява, в търсене на по-тихи забавления.   Намираме ги под формата на великолепно поддържана ботаническа градина с екзотични растителни видове от цял свят – бутилково дърво, австралийско каури, американски кедър, английски рози, разни палми. Абсолютно безлюдна (ако не броим огромните паяци, опнали мрежи сред храсталака и нахалните птици, подвикващи от високите клони на кедрите) и абсолютно разкошно старомодна с входна арка от гръцки колони, сенчести тесни алейки, бронзови плочки с латинските названия на растенията, подстриган в геометрични форми чимшир, чешмичка-фонтанче, която ти измива очите, преди да утоли жаждата ти, ниска декоративна оградка и гладко подстригани тревни площи.   Тийнейджърката има да прави някакъв училищен проект по фотография, който очевидно изисква бясно щракане с фотоапарата, артистично залягане по тревата, намръщено мижане срещу слънцето и бавно пристъпяне заднишком докато свършват батериите. Отбиваме се за нови такива в магазинчето на близкия Музей на Cob & Co. Където пък, се заплесваме по най-голямата австралийска колекция на каруци, карети, пощенски коли и прочие впрегатен транспорт, по динозавърски кости, гигантски древни крокодили и картички с кискащи се кукабури.   С новите батерии атакуваме друга градинка с езерце и фонтан, после изумителното викторианско архитектурно разнообразие на градеца, накрая едва успяваме да избегнем стълкновение с разярена агресивна богомолка и се напъхваме обратно в колата, точно преди черният дъждовен облак над нас да започне да разтоварва водния си баласт.
(http://www.snimka.bg/album.php?album_id=232113 - ако искате да видите и снимки)   Неделята посвещаваме на плаж и каране на малки любителски катамарани в тясната плитка ивица вода (прекалено плитка за акули, надяваме се) между Брайби Айлънд и Пеликан Уотърс. На връщане се натъкваме на ужасно задръстване на магистралата за Бризбън и в търсене на алтернатива (като пътуваш с тийнейджър алтернативата винаги включва ядене) слизаме на следващия изход и попадаме на най-малко очакваното великденско забавление – Пиратски фестивал!   Какво общо имат морските разбойници с възкресението на Спасителя, на мен честно казано не ми стана ясно, но храна и забавления имаше в изобилие. Пирати също. Зарята по мръкнало беше страхотна! Каква великолепна идея – Великденска заря!   Петнайсет души в ковчега на мъртвеца Йо-хо-хо! И бутилка ром!


Тагове:   бутилка,   ром,


Гласувай:
0



1. bibeto - Бела,
26.03.2008 11:05
Ти Бенова ли си? щото аз съм Панчева, от Алма матер
цитирай
2. анонимен - Не. Не съм.
27.03.2008 00:28
Izabela
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: bella2008
Категория: Лични дневници
Прочетен: 734724
Постинги: 111
Коментари: 415
Гласове: 690
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031