За да съжителстваме мирно с преждеописаните осмокраки се налага да следваме елементарни правила в ежедневието си. Например, не бъркаме самоуверено и слепешката в пощенската си кутия, както правехме в НЗ. Винаги поглеждаме първо вътре, изследваме всички тъмни ъгълчета и после внимателно, с два пръста изваждаме пощата, като дискретно прелистваме хартията да се уверим, че помежду пликовете няма паяци. Като изхвърляме боклук в предназначеният за целта казан на двора, не бъркаме небрежно под ръба на капака, за да го отворим, а ползваме специалните дръжки отгоре – с два пръста. Ако над пътеката в парка се е надвесила цъфнала клонка, не се юрваме под нея да се дивим на красотите й, т.е. може и да се подивим, но само след като сме сканирали набързо за паяжини, паяци и прочие. Не ходим навън боси, особено по тъмно. Не газим във високи треви. Не пускаме котките да скитат безконтролно. Оглеждаме внимателно прането преди да го приберем и сгънем. Някои от нас си оглеждат внимателно и завивките преди да се пъхнат в тях.
Ясно е, че при такъв строг режим на сегрегация и сепаратизъм спрямо паяшкото общество няма никога да имам интересни срещи за разказване, затова в пристъп на приключенско лекомислие се втурнах днес на среща с опасностите. Оставих ключовете за колата в къщи, обух си къси панталони и джапанки ( за по-драматичен ефект) и се отправих на пешеходна разходка из квартала и околностите. Ей така – да срещна някого, дали ози, дали паячище, да добавя екшън в скучното си ежедневие на пишман-туристка.
Много скоро се потвърждава слабото ми подозрение, че ходенето пеш е най-сигурният начин да не срещнеш жива душа. Хората си се возят на автомобили, никой не се придвижва с примитивни методи от каменната ера. Е, нейсе,пак няма да срещна озита, но пък времето е прекрасно, птичките пеят и аз упорствам с лова на приключения. Тарам – паджик, тарам-паджик, чипико-пътък, пътъко-чипик и докато си зяпам скакалците в тревата и се любувам на единственото облаче в безукорно-синьото небе, току съм излязла от жилищната зона и вече се шматкам безметежно по алейка в парка. Точно до магистралата. В нормални обстоятелства щях сигурно да се възмутя от автомобилния шум и прочие, но в конкретният случай автомобилите са неми и беззвучни като призраци. Надвиква ги някаква неописуема птича какофония от близките евкалиптови дървета. Оглушителна като ято силно разтревожени гларуси на рибарския кей, когато гемиите вадят рибата. Колкото и да се взирам сред листата не виждам нито пъстроцветни папагали, нито пълчища гарвани, още по-малко - гларуси. Само една черна найлонова торба за боклук виси от някакъв клон. Да се чудиш как се е озовала там. А, и още една по-нагоре. Още две, пет, десет. Боже! Хиляди грозни черни торби висят от всяко дърво около мен. Като отвратителни тумори по клоните. Как не съм ги забелязала по-рано?! Източникът на непоносимият шум се разкрива, когато една от торбите разперва криле и отлита с припляскване. Те били птици! Когато прелита над мен, на ярко-синият небесен фон се очертава до болка познатият символ на Готам Сити. ПРИЛЕПИ!!!! Всичките стотици хиляди огромни висящи черни неща докъдето поглед стига сред дърветата са прилепи!!! И грачат! Ултразвук друг път! Тия тука си крещят и се надвикват в звуковия диапазон (освен ако аз внезапно не съм се сдобила със сонарен слух ) и си веят с крила, и се почесват от време на време. И са огромни! Не летящи мишчици, не летящи катерици, не даже летящи лисици, както тука им викат. Това, дето го видях от близо, си беше добре развита (очевидно добре хранена) немска овчарка. С криле. И със зъби. Сигурна съм, че видях зъби. Тъкмо навреме, миг преди да припадна от ужас, си спомням че австралийските прилепи се хранят предимно с плодове и насекоми. Нали?!!!
Е , сега вече и Батман да ми слезе от евкалипт, или Дракула да се приземи театрално на пътеката, няма да се стресирам. Ама хич. Виж, ако някой австралиец се появи наоколо, силно ще се изненадам. Те явно старателно избягват да се срещат с новопристигнали имигрантки. Или просто избягват Валенсия парк. Сигурно си имат причина. Като примерна австралийка и аз обещавам повече да не да ходя там. Честно!
10.03.2008 01:10
slamena shapka,gumen chipik...
I naistina mi stana strashnichko,kato chetqh kak opisvash prilepite i vsichki ostanali gadinki tam okolo Vas.Vnimavai,kogato se vpuskash v takiva prikljucheniq.No pak ako ne go pravish,kak nie shte razberem za tqh?Zatova prodaljavai da razuznavash vsichko okolo teb,a nie shte se naslajdavame na napisanoto za nas.
S obich:Sonya
10.03.2008 14:50
I WISH I WERE THERE
