Намерих едно старо писмо от 2006-та година, когато за първи път ходихме в Бризбън. На мен ми беше интересно да си припомня тогавашните си впечатления, пък и е по темата на блога - Кивианка в Австралия, затова го публикувам тук:

Върнахме се от Австралия по живо по здраво.
За всяка страна по света си има представа-клише. Знае се , че немците са дисциплинирани, а страната им е подредена , че италианците са кресливи, а Италия красива и древна, в Америка всичко е голямо, в България е мръсно, Нова Зеландия е зелена и вулканична, а Австралия? Като дойдохме в Нова Зеландия знаехме за Австралия точно толкова колкото и за новата си родина. Почти нищо. Затова любопитно изслушвахме всички коментари, разкази и мнения на новозеландци за комшиите ни от страната-континент. Картинката-клише, която те с общи усилия нарисуваха е следната:
Австралия е пустиня. Жителите и посетителите се пържат в нечовешка жега, дрехите им са перманентно просмукани от пот. Веят си непрестанно с ръце пред лицето, за да разгонват рояците мушички и комари, стремящи се към живителната влага в човешките очи и усти , плющят се неспирно и жестоко по голите бедра и ръце в жалък опит да се спасят от пълчищата комари и други гнусни жилещи насекоми. Австралийците са денонощно обути с тежки туристически обувки с високи кончови ( или ботуши), независимо от времето и температурите, за да се предпазят от змийски, скорпионски и други отровни ухапвания, спят на затворени прозорци и страдат от последиците на перманентен воден режим. Туристите се загубват веднага сред еднообразието на безличните еднакви тухлени къщи в претъпканите и негостоприемни австралийски градове сред безжизнен пейзаж без нито едно дръвче или тревичка, умиращи от жажда, неспособни да се разхладят в морето заради постоянната заплаха от акули, отровни миди и медузи или пък да се разходят из прохладата на горите ( гори в пустинята?!) поради неизброимите опасности дебнещи там. Отчаянието на туристите ( особено тези с новозеландски произход) ги води в ненормално грамадните шопинг центрове, специално проектирани и създадени да разгромят кредитните карти на нищо-неподозиращите кивита с порочно разнообразие от стоки и дяволски ниски цени. Пазаруването обаче изисква специални умения и дебелокожие, за да се оцелее сред убийствения сарказъм , нелюбезност и направо грубиянщина на австралийските продавачки. Австралия е страна на екстремни горещини, непоносими грубости и извънредни опасности.
Така че ние се бяхме подготвили психически и физически за предстоящите тежки изпитания през петдневния ни престой в Бризбън. Може и да сме били жертва на международен тероризъм, самолетът ни е да е бил отвлечен и да сме кацнали в съвършенно различна страна, но това, което ние видяхме не беше страната на кошмарите. По-скоро беше пълната й противоположност.
Или сме били големи късметлии, или просто сме кораво племе, това българите, ама ние успяхме да изкараме пет разкошни дни в страната на най-отровните насекоми без да бъдем ухапани дори от комар ( муха не видяхме нито една) в страната на акулите и крокодилите без дори да ги зърнем, къпахме се на плажа в страната на бутилковите медузи, чието опарване причинява най-болезнената възможна смърт на тази планета без да ги срещнем, плацикахме се в океана, който успя да убие дори Ловеца на крокодили Стив Ъруин, но ние оцеляхме.
Други забележителни постижения за петдневния ни престой – не гушкахме коала нито веднъж, макар че ги има под път и над път, само зърнахме една (може би) докато профучавахме със110км/час по магистралата през евкалиптова гора; не видяхме кенгури с изключение на убитите по пътищата и едно заблудено същество, което се канеше да пресича, но благоразумно офейка, веднага щом спряхме колата; не видяхме отровна жаба от тези, дето могат да убият кон или крокодил с отровата си и срещу чиито милионни пълчища правителството води понастоящем истинска война( без особени успехи), не бяхме нападнати от огнени мравки, не бяхме полазени от парещи стоножки, не видяхме нито една змия, не настъпахме отровна мида, не зърнахме нито една хлебарка. Прането, което безрасъдно смело простирахме навън не беше атакувано от паяци с изключително силна отрова, ходихме боси (с риск за живота си), спахме на отворени прозорци, разхождахме се в тропическата джунгла без защитно облекло и по джапанки, даже прекарахаме половин ден по магазините без да банкрутираме. Като говорехме с хората не се налагаше да си веем с ръка пред устата, не бяхме смразени до смърт от арогантността на австралийците, всъщност ги намерихме много дружелюбни и делови. Не видяхме дори малко парченце пустиня, за голямо разочарование на Бояна ( затова пък имаше много камили) . Зеленината беше изобилна и почти така вездесъща както в Нова Зеландия. Беше ни комфортно топло без да се потим и лежахме с часове на плажа без да изгорим ( в НЗ това е невъзможно и немислимо) , не се загубихме поради еднообразната архитектура – напротив – с дни се дивихме на архитектурното разнообразие и средиземноморска атмосфера в жилищните квартали на Бризбън, Голд Коуст и Нуса. Къщите са големи и тухлени, модерно обзаведени и даже имат сифон на пода в банята , вместо обичайния за НЗ мокет ( на нас бедните кивита това в комплект с теракотените подове ни се видя като осмото чудо на света). Воден режим има и се изразява в това, че жителите на Бризбън не могат да поливат градините си или да мият колите си с маркуч, на никого не спират водата. Градските фонтани работят.   Бризбън прилича на Варна. Или поне на моя носталгичен спомен за родния ми град. С пешеходните зони, пълни с туристи и слънце, с топлия бриз, небето – в безумното юнско синьо,пълните кафенета и ресторанти край километричната алея за разходки, следваща извивките на реката, с европейската архитектура и лъскавите небостъргачи в центъра, с културните афиши и плакати на всеки ъгъл, с опияняващата атмосфера на летен нон-стоп купон. Във Варна купонът има малко истеричен привкус, тъй като лятото е кратко, няма време за губене, трябва да се граби с пълни шепи, да се пие на големи глътки. В Бризбън лятото е целогодишно – 300 слънчеви дни в годината ( в Окланд не знам дали ни се събират и 300 часа), което приглушава истерията, понижава напрежението и оставя само забавлението. 
Също както Варна си има Златни Пясъци – с плажовете, водните пързалки, хотелите, уличните художници, заведенията и тълпите туристи, Бризбън си има Голд Коуст ( Златен Бряг) – осемдесет километра непрекъсната широка пясъчна ивица, заливът обезопасен с мрежи против акули, огромни вълни, като излезли от сънищата на запален сърфист, стотици хотели, небостъргачи, ресторанти, магазини, огромно казино, барове, дискотеки, яхти, коли, въртолети. Истински Панаир на суетата! С всичкия му там блясък и слава. 
Освен като сърфистки рай Голд Коуст е световно известен и с петте си тематични атракциона – всеки от тях е като цял Дисниленд – целодневно забавление за цялото семейство с множество водни пързалки, влакчета на ужасите, подземни, подводни и въздушни емоции, уникални машини, животни, каскади, паради, музеи и т.н. и т.н. Ние успяхме да видим само един от тях : Светът на киното, и то набързо, за половин ден. Има още ‘Светът на мечтите’, ‘Морски свят’, ‘Австралийски приключения ‘и най-изкусително звучащият ’Мокър и Див’. Следващият път като идваме в Ози непременно ще си отделим време за всичките.
За да не им омръзнат на бризбънци и техните гости разточителните прелести на Златния Бряг на юг от града, на сто и петдесет километра на север има друг , още по-красив и неустоим курорт – Съншайн Коуст (Слънчев Бряг), с перлата на австралийското източно крайбрежие – Нуса. 

Пак белоснежни пясъци, обезопасени плажове, километрични плажни ивици, магазинчета и ресторанти, но този път в поредица от по-интимни закътани заливчета, сгушени в извивките на реката, заградени от гъста тропическа джунгла, евкалиптови гори, луксозни жилищни квартали край изкуствени плавателни канали, без небостъргачи и с топлата гостоприемност на някои от малките туристически градчета по българското крайбрежие. Имената на градовете на юг от Нуса звучат още по-екзотично: Маручидор, Калундра, Кабулчар. Малко по-навътре в сушата е големият зоопарк на Стив Ъруин, където са снимани повечето от документалните филми за Ловеца на Крокодили. Това е най-голямата подобна атракция в света, където животните се намират в условия максимално близки до естествената им среда. Пълен с крокодили, коали, кенгури, змии, паяци, гущери и прочие торбести, отровни и любвеобвилни същества , това е дестинация номер едно за международните туристи. Ние нямахме време при това посещение, но непременно ще го посетим следващия път.
Е, вместо с крокодили ( както горещо се надяваше съпругът ми, ама не би) аз имах близка среща от трети вид с тарантула. Тъкмо бяхме пристигнали в дома на нашите приятели в Бризбън и те ни показваха къщата и се хвалеха, че тъй като е съвсем нова още нямат никакви паяци и насекоми и за цяла година не са виждали хлебарка, когато нещо безплътно леко полази по крака ми. Не казвам, че ме е нападнало, аз просто бях на пътя му и тарантулчето чевръсто се покатери по босото ми ходило. Преди да успея да регистрирам някаква рационална мисъл на съзнателно ниво, посъзнанието ми вече беше взело нещата в свои ръце. Когато забелязах , че се задъхвам, с огромна изненада установих, че съм на втория етаж на къщата, пред спалнята на домакините. Засрамих се и се върнах по дългия коридор и всичките стълби. Май никой не беше забелязал паникьосаната ми евакуация, тъй като всички други участваха активно в залавянето на нарушителя, който ловко скачаше от пода на стената и обратно, но в крайна сметка загуби битката и беше екстрадиран в двора на съседите. Домакините ни много се сконфузиха, обаче като си помислиш – какво толкова, тарантулата не е дори отровна. Паяк, голяма работа!
Имахме и близки срещи , но не от трети вид , и с прочутата австралийска кукабура. Направо заявявам, без никакъв опит за толерантност, политическа коректност, културна поносимост, търпимост или разбиране, че това е най-противната птица на планетата. В НЗ-то сме големи късметлии, че още не се е завъдила по нашия край. Четири нощи не мигнах. Като си тръгвахме от Австралия сенките под очите ми имаха размерите на чинийки за кафе. Страшна врява! Не мога да се начудя какво толкова си я харесват озитата – голяма бяла птица. Нито е много красива, нито е необикновена. Само крясъците й са непоносими. Две птици вдигат врява колкото дузина силно развълнувани шимпанзета. Цяла нощ. Без прекъсване. В тъмното си мислех, че сме отседнали в аборигенско село в сърцето на джунглата. На разсъмване с изумление установих, че сме още в голям, модерен жилищен квартал.
Друго клише за Австралия са горските пожари. И това видяхме – на няколко километра от Голд Коуст. Въртолети изливаха тонове вода над горящия хълм, но мащабите на бедствието бяха такива, че от пътя изглеждаше сякаш се опитват да потушат огъня с плюнка. Пожарникари евакуираха и охраняваха застрашените къщи и регулираха движението по затуленото от дим шосе.
Само едно нещо нямаше в Бризбън - трафик. С население от 2 милиона и не-знам-колко милиона посетители целогодишно, жителите на Бръзбън смятат , че имат сериозен проблем с трафика, ако пътуват до работа 15 минути вместо обичайните 10. В двойно по-малкия Окланд аз смятам, че е имало задръстване само ако пътят ми до работа отнеме повече от час и просто не вярвам на късмета си, ако стигна за по-малко от 40 минути. Защото в Окланд и в Нова Зеландия няма пътища. Инфраструктурата е недоразвита и скоро няма да бъде. 
Преди да отидем до Австралия аз си бях щастлива тук – харесвах си новата къща и квартала, и града. Сега не съм. За четири години бяхме свикнали да се примиряваме и да приемаме за нормално, че къщите са картонени, времето вечно студено и мокро, пътищата лоши, храната безвкусна, хората завеяни и зле организирани, работата зле платена. Няколкото дни в Бризбън ни напомниха, че животът може да бъде различен. И, да, за който още не го е прочел между редовете – смятаме да се местим в Ози веднага щом Румен си приключи обекта – може би догодина.

4etoh poslednoto pisanie i si si spomniam kak se varnahte razvalnuvani ot tam i pravia sapostavka sas partito vav sabota s Boiana, beshe mnogo hubavo da ia vidim otnovo.Ne znam na vas ama na neia mai i lipsva tukashnata sreda.Izglejdashe shtasliva i se 4uvstvashe u doma.Iavno shte i triabva vreme da se adaptira kam tamoshnia sviat.

Imame si nie 6opite taq prikazka,Pen.I az mislq,4e Boqn4eto be6e 6tastliva s nas v sabota i v nedelq ve4erta.Normalno e,v Australiq te imat sega ne6ta,koito tuk sam im lipsvali,no pak ni nqmat nas-tehnite priqteli.Na nas te sa6to mnoogo ni lipsvat.Nadqvam se,kato gledat DVD-tata,da ne pla4at mnogo, i s radost da si nosqt teniskite "The Bulgarian Roses".
Sonya

Sega ...

Nakratko ...

Lipsvate ni !

Pozdravi i ... teikvai-te go easy !

Tupan Player

Благодаря!
От краткия си престой в Западната Австралия придобих впечатление за отзичивост, любезност и сърдечност. Пърт е чудесно място, а във Фриментъл още след минути се почувствах като у дома си...
Поздрави!