Постинг
09.06.2008 13:33 -
Златният бряг през зимата
Никакви аналогии с Венеция през зимата! Никаква меланхолия и студ! И никаква драма! Златният бряг е все така величествен и слънчев, безгрижен и плажен, купонясващ, пъстър, разнолик и неустоимо привлекателен, независимо от сезоните, времето и температурите.
Юнско то небе е все тъй бездънно синьо. Макар, че тук юни бележи началото на зимата. Минувачите - все тъй нончалантни, ухилени и по джапанки.
Вчерашният студен дъжд е прогонил хубавиците по бикини от плажа, но е безсилен срещу неуморимите сърфисти. Прибоят гъмжи от дъските им, а хвърчилата им флиртуват с вятъра. По още мокрите тротоари дефилират туристи от всеки цвят, размер и националност, облечени комично, но напълно в унисон с времето: пуловер, яке и джапанки; зимни ботуши и къси панталони; обточена с кожи яка и летни сандали на бос крак; елегантна рокля и торбест найлонов дъждобран; плетена шапка, шал и гол гръб. Сякаш никой не е сигурен в кой сезон сме. Сезонът в Голд Кост е един – целогодишен, бездънносин, оптимистичен и слънчев. Снагите на исполинските небостъргачи подпират небесата. Палмите люлеят сенки над пешеходните зони. Увеселителните паркове поглъщат лакомо жадните за приключения посетители със стотици и хиляди. После ги изплюват обратно екзалтирани, омаломощени и удавени в собствения им адреналин. Уличните кафенета са пълни, независимо от хладното време. Бутиците преливат от модни недоразумения и изкушения. Уличните музиканти се надсвирват по закътаните площадчета. Папагали цирикат оглушително, скрити в зелените корони на дърветата. Камбаните на градския часовник едва успяват да ги надвикат с мелодично дин-дан-донг. А хотелът се казва Хотел „Часовник”, естествено.
Автомобилният трафик не секва нито за миг. Също като строителните работи в курорта. Навсякъде по висо-о-оките етажи стърчат елегантни, някак хищни стрелите на кулокрановете. Златният бряг расте. На височина и по цени. Наскоро вестниците писаха, че син на български имигранти е купил най-скъпият досега имот на Голд Кост за 26 милиона. И ако си мислите, че момчето се е сдобило с къща за чудо и приказ, лъжете се. Къщата не е дори завършена. Е, то „къща” е доста неподходящ термин в този случай, даже прогимназия не е, ами по-мяза на недостроен университет, ама в добра махала. На Златния бряг отдавна му се носи име, че е перачница за пари на руски мафиоти, военни лордове, интернет новобогаташи, корумпирани политици, спекуланти, арабски бизнесмени и прочие любимци на съдбата. Но това са само приказки под сурдинка, словоблудство на завистниците. Всеки, който е вървял по Еспланадата, ловил вълни на Сърфисткия рай, плакнал поглед в изумрудения хоризонт, пищял по скоростните влакчета и водните пързалки на увеселителните паркове, пил кафе под палмите, обикалял с лодка из каналите, лежал на златния пясък, слушал крясъка на чайките, е влюбен до уши в чаровника и изкусителя Голд Кост. Никой не може да остане безпристрастен. Златният бряг е неустоим. И заразителен. Ако имаше начин да се бутилира атмосферата му, би се продавала като най-чиста дрога. Като еликсир за щастие. Голд Кост не е само туристически комплекс, а модерен, благоустроен и изключително красив град. Най-бързо растящият в Австралия. Шестият по големина на континента. Има си жилищни квартали, река, безброй изкуствени канали (девет пъти повече от венецианските), където яхтите са паркирани зад къщите, има си училища, даже и университети, великолепни пътища, магистрала и влакова линия, летище. Навсякъде се веят банери с рекламно мото: ”Хвани самолета с влак”, напомнящи за удобната железопътна връзка до международното летище в Бризбън. Има си и най-различни индустрии, освен туризма. Кинематография, например. Земеделие. И захарна тръстика.
Много от небостъргачите в централната зона на града не са хотели, нито офиси, а жилищни сгради. Ако мечтата ви е да живеете в облаците сред футуристична архитектура от метал и стъкло, и всяка сутрин да ви буди изгревът на слънцето над необятната синева на Тасманово море, няма нужда да търсите повече – Кю1, най-високата жилищна сграда в света, 80 етажа с вътрешни басейни, водопади, тропически градини, лукс и елегантност, високоскоростен асансьор, гледка за милиони и Сърфисткият рай на прага ви. Тристаен апартамент струва само милион и половина. Какво му плащаш?! Ако 80 етажа ви се виждат малко, в съседство вече се строи по-висока кула, с още по-луксозни апартаменти и по-зашеметителни гледки. Цени – умопомрачителни. Прочутият в цял свят Златен бряг е всъщност амалгама от малки градчета – абсолютно провинциални и никому неизвестни чак до средата на 20-ти век, когато местните хора с амбиции да се включат в следвоенния бум на недвижими имоти, осъзнали необходимостта от привлекателно име, което да говори само за себе си. И станали кръстници на Златния бряг. Обединяващ сякаш безкрайната пясъчна дъга на 57 –километровата непрекъсната плажна ивица от Сърфистки рай на север до Кулангата и Туид Хедс на юг, както и многобройните населени места на запад – чак до стръмните склонове на Великата Разделяща Планинска Верига. Освен с разкошни плажове, вълни за сърф, малко по-достъпни цени на имотите и граничното си местоположение, двете южни градчета-близнаци са известни и с часовата си аномалия. Кулангата е най-южната точка на щата Куинсланд, а Туид Хедс е най-северният град на Нов Южен Уелс. През летните месеци двата щата са в различни часови пояси, защото Куинсланд (бидейки най-консервативният от всички австралийски щати) няма лятно часово време. Двете градчета са сляти неразривно и неразличимо едно в друго. Само бронзова табелка на главната улица известява къде свършва Слънчевият щат и започва Първият щат. И работното време на магазините. Когато всички от едната страна на централната улица затворят по лятното часово време, тези от другата са отворени още час по куинсландското време. Не искам и да си помислям за всичките ежедневни неудобства и обърквации, произтичащи от двете часови зони в един град. Естествено купонджиите са намерили добро приложение на тази своеобразна машина на времето. Пие се първо в Нов Южен Уелс и после още час в Куинсланд. А Новата година се посреща задължително два пъти. С всички подобаващи галимации на квадрат. Внезапният проливен дъжд ни погва да търсим подслон на закрито. (А уж зимата била сухия сезон в Куинсланд) Гостоприемно ни канят в утробата си Музеят на восъчните фигури, Къщата на призраците – с кървави усмивки на вампирски маски чак на тротоара, Музеят на Рипли, пълен с артефакти и видео-записи в стил „Невероятно, но факт”, „Минус 5” – бар в хладилник, където мебелите са издялани в леда и напитките се сервират в чаши от лед, докато посетителите зъзнат с ватенки и ушанки (Не, благодаря!). Най-привлекателна ни се струва офертата на „Безкрайността”. Нахлузили бели терлички и бели памучни ръкавици, отмятаме тежката черна завеса и попадаме в ... открития космос. В непроницаемия мрак на огледалния лабиринт малки цветни светлинки, отразени отново и отново, и отново, създават илюзия за безгранично отворено пространство. Тематичната космическа музика допълва ефекта. Нужна е смелост, за да прекрачиш в нищото. Близо час се лутаме из пулсиращите светлини на високотехнологичните коридори на космически кораби, в които плъзгащите врати се отварят с неистово пневматично свистене и облаци пара, прибягваме под вражески лазерен обстрел, прекосяваме бездъни пропасти по заплашително люлеещи се въжени мостчета, срещаме извънземни, провираме се през лабиринт от неочаквани препятствия в абсолютен мрак, разхождаме се по чужди планети с неочаквано поддаващи меки почви под непознати мъждиви слънца, ставаме свидетели на избухването на супернова, пълзим под гъста мрежа от ярки лазерни детектори, губим се и се въртим в кръг, намираме опипом маскираните изходи, за да попаднем в ново приключение. Когато най-после виждаме отново светлината на нашето си родно слънце, дъждовният облак е отминал и можем безопасно да прекосим пешеходната зона, за да изпием по един чуждопланетен коктейл в „Ресторант на края на вселената”. Ако наквасените от дъжд плажове и космическите полети до далечни звезди не са точно вашата представа за забавление, Златният бряг предлага неограничени възможности за пазаруване – от елегантните бутици на световни дизайнери, до заринати с боклучки китайски магазинчета „За един долар”. Ресторантите, кафенетата, пицариите, бирариите, баровете, сладоледажийниците и хранителните магазини с екзотични вносни стоки са истински рай за чревоугодниците. Ние намерихме български кашкавал, руски черен хайвер, хапнахме испански тапас в ресторант с китайски декор, пихме чешка бира в немска кръчма, опитвахме различни сладоледи, докато не можехме да поемем повече. И през цялото време следихме развитието на бейзболния мач от огромен екран, увиснал над площада. Едно от любимите забавления на туристите е гледката от последните етажи на Кю1. Ушите ни заглъхват внезапно във високоскоростния асансьор, вратите се отварят и ни залива светлина. Светът е в краката ни. Над нас е само слънцето. Така трябва да са изглеждали човешките терзания и усилия, гледани от Олимп – далечни, жалки и незначителни. Чувствам се равна с боговете. На 320 метра над земята пием кафе с гледка. Обикаляме остъклената платформа и снимаме от птичи поглед докато ни се завива свят.
Разделяме се със Златния бряг с обещанието да се върнем пак. И не само през зимата.
Вчерашният студен дъжд е прогонил хубавиците по бикини от плажа, но е безсилен срещу неуморимите сърфисти. Прибоят гъмжи от дъските им, а хвърчилата им флиртуват с вятъра. По още мокрите тротоари дефилират туристи от всеки цвят, размер и националност, облечени комично, но напълно в унисон с времето: пуловер, яке и джапанки; зимни ботуши и къси панталони; обточена с кожи яка и летни сандали на бос крак; елегантна рокля и торбест найлонов дъждобран; плетена шапка, шал и гол гръб. Сякаш никой не е сигурен в кой сезон сме. Сезонът в Голд Кост е един – целогодишен, бездънносин, оптимистичен и слънчев. Снагите на исполинските небостъргачи подпират небесата. Палмите люлеят сенки над пешеходните зони. Увеселителните паркове поглъщат лакомо жадните за приключения посетители със стотици и хиляди. После ги изплюват обратно екзалтирани, омаломощени и удавени в собствения им адреналин. Уличните кафенета са пълни, независимо от хладното време. Бутиците преливат от модни недоразумения и изкушения. Уличните музиканти се надсвирват по закътаните площадчета. Папагали цирикат оглушително, скрити в зелените корони на дърветата. Камбаните на градския часовник едва успяват да ги надвикат с мелодично дин-дан-донг. А хотелът се казва Хотел „Часовник”, естествено.
Автомобилният трафик не секва нито за миг. Също като строителните работи в курорта. Навсякъде по висо-о-оките етажи стърчат елегантни, някак хищни стрелите на кулокрановете. Златният бряг расте. На височина и по цени. Наскоро вестниците писаха, че син на български имигранти е купил най-скъпият досега имот на Голд Кост за 26 милиона. И ако си мислите, че момчето се е сдобило с къща за чудо и приказ, лъжете се. Къщата не е дори завършена. Е, то „къща” е доста неподходящ термин в този случай, даже прогимназия не е, ами по-мяза на недостроен университет, ама в добра махала. На Златния бряг отдавна му се носи име, че е перачница за пари на руски мафиоти, военни лордове, интернет новобогаташи, корумпирани политици, спекуланти, арабски бизнесмени и прочие любимци на съдбата. Но това са само приказки под сурдинка, словоблудство на завистниците. Всеки, който е вървял по Еспланадата, ловил вълни на Сърфисткия рай, плакнал поглед в изумрудения хоризонт, пищял по скоростните влакчета и водните пързалки на увеселителните паркове, пил кафе под палмите, обикалял с лодка из каналите, лежал на златния пясък, слушал крясъка на чайките, е влюбен до уши в чаровника и изкусителя Голд Кост. Никой не може да остане безпристрастен. Златният бряг е неустоим. И заразителен. Ако имаше начин да се бутилира атмосферата му, би се продавала като най-чиста дрога. Като еликсир за щастие. Голд Кост не е само туристически комплекс, а модерен, благоустроен и изключително красив град. Най-бързо растящият в Австралия. Шестият по големина на континента. Има си жилищни квартали, река, безброй изкуствени канали (девет пъти повече от венецианските), където яхтите са паркирани зад къщите, има си училища, даже и университети, великолепни пътища, магистрала и влакова линия, летище. Навсякъде се веят банери с рекламно мото: ”Хвани самолета с влак”, напомнящи за удобната железопътна връзка до международното летище в Бризбън. Има си и най-различни индустрии, освен туризма. Кинематография, например. Земеделие. И захарна тръстика.
Много от небостъргачите в централната зона на града не са хотели, нито офиси, а жилищни сгради. Ако мечтата ви е да живеете в облаците сред футуристична архитектура от метал и стъкло, и всяка сутрин да ви буди изгревът на слънцето над необятната синева на Тасманово море, няма нужда да търсите повече – Кю1, най-високата жилищна сграда в света, 80 етажа с вътрешни басейни, водопади, тропически градини, лукс и елегантност, високоскоростен асансьор, гледка за милиони и Сърфисткият рай на прага ви. Тристаен апартамент струва само милион и половина. Какво му плащаш?! Ако 80 етажа ви се виждат малко, в съседство вече се строи по-висока кула, с още по-луксозни апартаменти и по-зашеметителни гледки. Цени – умопомрачителни. Прочутият в цял свят Златен бряг е всъщност амалгама от малки градчета – абсолютно провинциални и никому неизвестни чак до средата на 20-ти век, когато местните хора с амбиции да се включат в следвоенния бум на недвижими имоти, осъзнали необходимостта от привлекателно име, което да говори само за себе си. И станали кръстници на Златния бряг. Обединяващ сякаш безкрайната пясъчна дъга на 57 –километровата непрекъсната плажна ивица от Сърфистки рай на север до Кулангата и Туид Хедс на юг, както и многобройните населени места на запад – чак до стръмните склонове на Великата Разделяща Планинска Верига. Освен с разкошни плажове, вълни за сърф, малко по-достъпни цени на имотите и граничното си местоположение, двете южни градчета-близнаци са известни и с часовата си аномалия. Кулангата е най-южната точка на щата Куинсланд, а Туид Хедс е най-северният град на Нов Южен Уелс. През летните месеци двата щата са в различни часови пояси, защото Куинсланд (бидейки най-консервативният от всички австралийски щати) няма лятно часово време. Двете градчета са сляти неразривно и неразличимо едно в друго. Само бронзова табелка на главната улица известява къде свършва Слънчевият щат и започва Първият щат. И работното време на магазините. Когато всички от едната страна на централната улица затворят по лятното часово време, тези от другата са отворени още час по куинсландското време. Не искам и да си помислям за всичките ежедневни неудобства и обърквации, произтичащи от двете часови зони в един град. Естествено купонджиите са намерили добро приложение на тази своеобразна машина на времето. Пие се първо в Нов Южен Уелс и после още час в Куинсланд. А Новата година се посреща задължително два пъти. С всички подобаващи галимации на квадрат. Внезапният проливен дъжд ни погва да търсим подслон на закрито. (А уж зимата била сухия сезон в Куинсланд) Гостоприемно ни канят в утробата си Музеят на восъчните фигури, Къщата на призраците – с кървави усмивки на вампирски маски чак на тротоара, Музеят на Рипли, пълен с артефакти и видео-записи в стил „Невероятно, но факт”, „Минус 5” – бар в хладилник, където мебелите са издялани в леда и напитките се сервират в чаши от лед, докато посетителите зъзнат с ватенки и ушанки (Не, благодаря!). Най-привлекателна ни се струва офертата на „Безкрайността”. Нахлузили бели терлички и бели памучни ръкавици, отмятаме тежката черна завеса и попадаме в ... открития космос. В непроницаемия мрак на огледалния лабиринт малки цветни светлинки, отразени отново и отново, и отново, създават илюзия за безгранично отворено пространство. Тематичната космическа музика допълва ефекта. Нужна е смелост, за да прекрачиш в нищото. Близо час се лутаме из пулсиращите светлини на високотехнологичните коридори на космически кораби, в които плъзгащите врати се отварят с неистово пневматично свистене и облаци пара, прибягваме под вражески лазерен обстрел, прекосяваме бездъни пропасти по заплашително люлеещи се въжени мостчета, срещаме извънземни, провираме се през лабиринт от неочаквани препятствия в абсолютен мрак, разхождаме се по чужди планети с неочаквано поддаващи меки почви под непознати мъждиви слънца, ставаме свидетели на избухването на супернова, пълзим под гъста мрежа от ярки лазерни детектори, губим се и се въртим в кръг, намираме опипом маскираните изходи, за да попаднем в ново приключение. Когато най-после виждаме отново светлината на нашето си родно слънце, дъждовният облак е отминал и можем безопасно да прекосим пешеходната зона, за да изпием по един чуждопланетен коктейл в „Ресторант на края на вселената”. Ако наквасените от дъжд плажове и космическите полети до далечни звезди не са точно вашата представа за забавление, Златният бряг предлага неограничени възможности за пазаруване – от елегантните бутици на световни дизайнери, до заринати с боклучки китайски магазинчета „За един долар”. Ресторантите, кафенетата, пицариите, бирариите, баровете, сладоледажийниците и хранителните магазини с екзотични вносни стоки са истински рай за чревоугодниците. Ние намерихме български кашкавал, руски черен хайвер, хапнахме испански тапас в ресторант с китайски декор, пихме чешка бира в немска кръчма, опитвахме различни сладоледи, докато не можехме да поемем повече. И през цялото време следихме развитието на бейзболния мач от огромен екран, увиснал над площада. Едно от любимите забавления на туристите е гледката от последните етажи на Кю1. Ушите ни заглъхват внезапно във високоскоростния асансьор, вратите се отварят и ни залива светлина. Светът е в краката ни. Над нас е само слънцето. Така трябва да са изглеждали човешките терзания и усилия, гледани от Олимп – далечни, жалки и незначителни. Чувствам се равна с боговете. На 320 метра над земята пием кафе с гледка. Обикаляме остъклената платформа и снимаме от птичи поглед докато ни се завива свят.
Разделяме се със Златния бряг с обещанието да се върнем пак. И не само през зимата.Търсене
За този блог
Гласове: 690
