Само аз ли така виждам и долавям нещата?

            Много време не съм писала. За да се оправдае човек, може да изтъкне много причини. Освен, че от известно време не се чувствам добре,  имах и ангажименти, но водещо се оказва друго. Чувствам се така, сякаш всичко е замряло. Сякаш времето е спряло. Затова нека не ми забелязват приятелите, че само надничам понякога на страничките им, а когато коментирам го правя от уважение и съпричастност.

Реших да споделя нещо, което ми направи впечатление на празника на жената – 8 март. Месец преди него решихме с двете ми братовчедки да отидем вечерта  на ресторант. Те  бяха избрали ресторанта и въпреки снега и кишата трябваше да отпътувам за градчето, в което  живеят. Колебах се много заради времето, но обаждането им повторно ме подтикна да спазя обещанието си. При това разбрах, че ще ме чакат на автогарата.

От големия град до автогарата в малкото градче всичко беше нормално. Слизайки от автобуса там, оставяйки за кратко на спирката сама, усетих тягостната атмосфера на градчето. Наближаваше деветнадесет часа,  тук там се виждаха хора, които бързаха да се приберат. Поогледах се за такси,  не видях. Позвъних на братовчедка ми, от другия край отекна гласа й: „Хайде, идвай де, чакаме те!” Вероятно не съм разбрала правилно, за да  очаквам да дойдат да ме вземат с кола. Нещо не сме се доразбрали. За миг ми мина мисъл,  веднага да  взема обратно автобуса.

Казах си, щом съм обещала, каквото и да е, продължавам. Вървя по непочистените улици, много трудно се ходи, но там където беше осветено се понасяше. Свърнах по една уличка, оказа се затворена за коли и цялата беше непочистена, не само тротоарите. Вървя през сняг и локви, успях да стигна до  булеварда, пресякох и не след дълго се озовах пред кооперацията, в която живееха. Позвъних,  отвориха ми външната врата и след няколко минути вече бях на етажа. Посрещна ме братовчедка ми. Покани ме. А аз едва сдържах думите си.И още краката ми бяха целите мокри,  панталона  долу – също. Добре, че бях взела и дрехи, и чифт обувки със себе си.  Поздравих. Не се сдържах и казах и на двамата, че една жена може да бъде съжалена, чакана и уважавана, само от съпруга й. Всичко друго е само поза. Те се спогледаха  и замълчаха.    Преоблякох се и тръгнахме с колата към другия край на града да вземем другата братовчедка.  И така не след дълго се озовахме   пред ресторанта. Трудно намерихме място за паркиране. И там паркингът не беше почистен, нищо, че управителят   чакаше много гости. Влязохме в заведението, посрещна ни млад едър мъж, но  само една малка престилчица показваше, че  той е сервитьор. Посочи ни масата. Настанихме се. Постепенно ресторантът се напълни. Около масите заеха местата, предимно млади жени и момичета. Само тук там имаше по един, двама или трима мъже. Но в цялото заведение бройката им не надвишаваше  петнадесет. Оказа се, че дамите бяха решили сами да празнуват, свързващото вероятно е работата им. Няма да коментирам менюто, добре беше пресметнато всичко. То не струваше повече от петнадесет лева, а кувертът беше двадесет. Извън него беше консумацията на алкохол. Заслужава похвала както  приготвянето му, така и  качеството на вложените продукти. Само десертът не се вписваше.

Това, което ме провокира да споделя преживяното е репертоарът на  оркестъра. Вечерта започна с изпълнение на две български песни. Веднага след тях, като започна една гръцка музика при това  толкова силно бе озвучаването, че беше невъзможно да се води диалог. След нея последваха ориенталски мотиви, две три хороводни мелодии, едната от които „Бяла роза”,  после отново гръцка, последвана от две сръбски песни и пак гръцка и  все гръцка ... Танци, хора, нещо като  кючеци  и сиртаки играеха прекрасни млади момичета и жени.  Гледах,  възхищавах се от излъчването им и същевременно възмущавах от репертоара на оркестъра. Това ли е музиката, която трябва да се слуша в заведенията? Тази музика ли ще формира онзи трепет, който като я чуеш ще знаеш, че  е свързана с корените ти? Само аз ли така виждам и долавям нещата? Нима няма Министерство на културата, което да има критерии и изисквания за репертоарите на оркестрите? Те да бъдат  в зависимост от категорията на заведението и когато се прави регистрацията и това да бъде отбелязано в дейността им. Ами Общината, къде е тя? Или всичко е оставено на самотек. Каквото ще да става? Има ли значение?

Може би ще си кажете, какво пък толкова се е случило, та решила да пише и споделя в блога?  То навсякъде у нас е така. Всякаква музика оглася заведенията и никой не се вълнува от това? Може би защото е криворазбрана  демокрацията ни и най – важното са парите.

Бях забравила за перипетиите с локвите и намокрянето, тръгнах си с усещането, че празнуването на този празник в заведение и въобще е отживелица и вместо да се заредиш позитивно,  си тръгваш с разорачование от видяното и  преживяното. Имаш усещането, че всичко е комерсиално и никой в тази държава не се вълнува от нищо друго, освен трупането на пари или само от оцеляването. До кога ще е така? Продължавам да се питам: Само аз ли така виждам и долавям нещата?

Aти Mилуш - Тота

 

 

Моят поздрав за Вас приятели и за всички, които отваряте страничката ми!

https://www.youtube.com/watch?v=hB7RHsDA1CQ

 

С останалите клипове – да се докоснете до чалгаджийска еуфория от вечерта.

Не само ти виждаш така нещата.
Лишени от духовност и не уважаващи истинските празници превърнахме живота в чалга без стойност , жертва на първични инстинкти и съмнително усещане за удовлетвореност....
Много тъжно !

дори и само ти да долавяш така нещата, човек има нужда да сподели
и съпреживее определени моменти... разбира се, много хора навярно
мислят по този начин, но не са посетители на това заведение или
просто не обръщат внимание - казват си - весело да е ! Да призная
силно ме впечатли началото, свързано с поканата и обещанието
на роднините ти, съответно и неангажираността с изпълнението му -
времето беше наистина ужасно, и след като колата е стигнала все пак
до заведението, можеше да чака и на Автогарата... Разочарованието
идва след това и с избора на ресторант, в който те не биха могли
да не знаят каква музика се предлага. А музиката е едно от важните
неща при такива празненства - да е любима, харесвана, с малки
компромиси да е близка до настроението и повода. А по-младите
не само, че харесват тази музика, да не говорим за дискотеките,
а и за много други малки заведения, които предлагат само чалга,
свикнали са на различни обстановки, но не съм убедена, че са
само младите - за музиката възраст няма, дори и да не е на ниво...
Тук не зная дали имат вина заведенията, дали отговорността пада
на институциите, или отдавна вече са променени стойностите,
вкусовете, разбирането и усещането за празнуване... и не само...
Има и друг момент - търси се по-евтиното и се прави огромен
компромис с останалото... Много въпроси поставя твоето лично
преживяване, за съжаление остава човек да прецени дали би се
чувствал добре там, да се информира при резервацията каква
е музиката... Мисля си за абитуриентските вечери - голям процент
преминават на чалга, на такава музика, за която пишеш, при това
там присъстват преподаватели, директори и т.н.
Много е важно каква музика се слуша у дома, после в училище,
и оттам... вече е късно...
Има много приятни заведения и клубове, където се слуша стойностна
музика и си пожелавам да прекараме някой празник заедно на такова
местенце...
Желая ти хубав ден !

Не си сама!
но където посредствеността е взела връх, трудно е да се пребориш с нея.Тя е и агресивна, докато стойностните хора обикновено нямат това качество...
Приятен ден!

Скоро гледах изложение на един умен и добър човек пред публика.
Там той сподели спомен от Втората световна война, когато фашистите дошли и всички бебета плачели постоянно...еврейските бебета.
Усещали напрежението и отчаянието на близките си и реагирали.

И в България сега е така, само че не само за бебетата.
Хората са притихнали и усещат, че страшното е на прага.
А може би вече е дошло...

[quote=ivoki]Не само ти виждаш така нещата.
Лишени от духовност и не уважаващи истинските празници превърнахме живота в чалга без стойност , жертва на първични инстинкти и съмнително усещане за удовлетвореност....
Много тъжно ![/quot

Благодаря, Ивоки! Понякога си мисля, че съм много крайна, че не мога да се впиша в променящото се около нас. Не приемам пошлостта и всичко онова, което ни отдалечава от корените ни. Гледката не беше грозна, напротив, жените и момичетата бяха стилно облечени, държаха се подобаващо за мястото, където се бяха озовали на празника. Но, появата на оркестъра, силното озвучаване, репертоарът им, всичко това промени обстановката. Гледах, слушах и се питах, в България ли съм? И още дали в съседните нам държави може да се чуе българска музика?
Наистина всичко е много тъжно. Изгубили сме посоката, заради парите и оцеляването. може би и заради липса на национална политика. Знае ли се?

ПРЕКРАСНИ КОМЕНТАРИ !

Благодаря ти за коментара, Танечка! Имаш основание за посрещането, макар аз да не съм претенциозна, но обстоятелствата бяха усложнени и очаквах внимание. Доловила си нещата свързани с възпитанието. Отношението към всичко, дори и към музиката се формира от семейството, училището и това, което предлагат институциите свързани с културата. Но,"има и друг момент - търси се по-евтиното и се прави огромен компромис с останалото..." както си отбелязала. Този огромен компромис може да ни заведе не там, където трябва да бъдем като народ. Защото „културата на един народ не е въпрос на просъществуване, но и въпрос на самосъхранение” Истина, която е прозрял и Петър Дървингов. В" Моето време Лични спомени и мисли 1875-1922, той продължава разсъжденията си Културен народ значи - да бъдем преди всичко народ, а не сбор от човешки себелюбиви прашинки, които при първия ураган ще се разпръснат във въздуха; да имаме национална душа, да чувстваме еднакво върху всички въпроси от народното съществуване; да бъдем отзивчиви към националното достойнство: да бъдем солидарни в националните стремежи към възвишеното и великото и наконец да усъвършенстваме себе си и учрежденията непрекъснато, така щото нашата нашата национална душа, а не друга некоя да се отразява във всички наши изкуства и дейности. Но за това трябва да престанем да копираме и да донасяме врели – некипели идеи отвън, а да почнем да мислим със собствената си глава и да чувстваме със собственото си сърце.”

И аз преживях такива неща, дори и по-лоши.
Вече не се опитвам да се боря за нищо.
Сили не ми останаха.
Наслаждавам се на Салваторе Адамо, който ми достави невероятно удоволствие!
Прегръщам те следосмомартенско!

Малко смешно ми стана. Представих си представител на министерството на култрата, как обикаля от ресторант на ресторант и одобрява (или не) репертоара :)

По реалистично ми се струва ако изразиш мнение относно музиката, пред компанията, пред управителя (собственика) и ако си малцинство, уви, нищо не ти оставо освен да станеш и да си тръгнеш. Ако се окаже, че сте повече хорак като теб, може и нещо да се промени.

Поздрави!

Здравей, Лео!
Странното беше това, че жените и момичетата и малкото кавалери, които бяха там се държаха нормално, не допуснаха грозно поведение. Не се получи истинско настроение в заведението, и се налагаше изпълнителите на песните непрекъснато да атакуват присъстващите с отправяни поздрави към една или друга компания.И то с голяма настойчивост. Не мога да си обясня защо толкова силно звучеше музиката, та чак удрят в сърцето звуците й? Наистина е трудно да се преборим, ако към това не станем съпричастни всички и граждани и институции.
Приятен ден и от мен!

Здравей, Ати! Мисля, че не си ни оставила голям избор с клипчетата, които си ни предложила – естествено, че избрах Адамо:)))
И аз живея в малък град, и при нас на 8-ми март по улиците имаше подобна картинка. Сигурно не е имало таксита –при нас на автогарата 24 часа дремят 10-20 , по за левче курса:))). Обаче твоите роднини така и така е трябвало да изкарат колата – нелогично е, не ги оправдавам… Впрочем знаеш ли, в малкия град мисленето е съвсем различно: може би изобщо не им е минало през ума, че трябва да изкарват от гаража кола за някакво такова малко разстояние. Или пък…абе, много обяснения може да има...
За музиката в заведенията. Имаме традиция с колегите да честваме празниците на заведение. По принцип се съобразяват с нас - винаги договаряме предварително музиката толкова сериозно, колкото и менюто… И диджеят пуска евъргрийни… Понякога обаче съм се замисляла редно ли е това - честно казано, на мене пък точно тези песни от преди 20-30-40 години ми звучат компромисно и снизходително – като за болни или стари хора, с които трябва да се съобразяваш…Не знам…много е деликатно това да угодиш на всички вкусове.
Нашият град е малък и хубавите заведения не са повече от десетина. Някои са кръчми – предимно с чалга – и процъфтяват. Други са лъскави и скъпи – но изискани- е, два пъти в годината може да си го позволи човек. Любими на моето семейство бяха две заведения с изискана кухня, аплици, дискретни сервитьори, тиха класическа музика, 4-6 маси… И двете заведения фалираха..
И пак се колебая. Поставяш сериозни въпроси…но мисля, че и времето е поотскочило напред. Съвременните млади хора не са по-малко образовани, възпитани и одухотворени – но ценностите им са по-различни, по-прагматични. Не е задължително да ги споделяме, но може би не трябва ли да ги осъждаме така строго.
…Повече усмивки, мила Ати! И обич! Другото – то за нас какво друго остана – освен да казваме за младите: „Да са здрави!" - и да им се доверим.
Поздрави, мила Ати! Прегръдка!

В това, което сте споделили има истина. Притихнали сме, снишили сме се, защо ли? Сякаш не можем да се противопоставим на случващото се, на всичко онова, което ще ни направи регион, в който националната ни идентичност ще се размие. Не ми се иска да вярвам, че страшното е на прага. Повечето от нас, когато споделя нещо подобно, ми отправят упрек и отстояват, че не е така, че няма никаква опасност. Колко вярно доловено:"Културен народ значи - да бъдем преди всичко народ, а не сбор от човешки себелюбиви прашинки, които при първия ураган ще се разпръснат във въздуха; да имаме национална душа..." Ще допуснем ли човешките себелюбиви прашинки да се разпръснат?

Катя, радвам се, че си се отбила. Но това буди тревога: "Вече не се опитвам да се боря за нищо. Сили не ми останаха." Нима всички сме се примирили с обстоятелствата? И до кога?
Прегръдка и от мен!

Не, не означава Министерството на културата и неговите експерти да обикалят. Става въпрос за нормативен акт, с който може да се въведат изисквания в тази посока. Това означава приоритет да има българската музика и постепенно да се работи в посока ограничаване на чалгата. Има и друга възможност при защита на категория на заведението да има изисквания и за оркестрите и репертоарите им. Те да отговарят на определени критерии, за да не попадат случайни изпълнители или дисководещи, които нямат необходимите познания и подготовка за музиката.
Колкото до лично изразяване на мнение, изразих, отговорът беше, махане с ръка и остави. Важното беше купонът да се вихри и поръчките да валят. И се подразбира, че си тръгнахме.

Твоята история, много ме впечатли, защото мислим с теб много сходно. Понякога и аз имам чувството, че времето е спряло. Незнам какво става, но наистина истинските и ценностни неща останаха на заден план. Шири се простотия и невежество навсякъде и и сякаш ми се иска да е друго време. Но знаеш ли, напоследък си мисля, всеки да живее според своите си правила, Вени е права.Не осъждам никого, стига да не засягат моята територия и свобода. Повярвай, тези които са като теб не са малко, разтваряйки сърцата си ние се усещаме едни други дори и тук в блога.Ти си чудесен човек, бъди здрава!
ЖОЗЕТА

Етика, етикет, национално самосъзнание, усещане за общност... все сериозни въпроси... Страшен е ценностният хаос; когато са изгубени идеалите, пътищата са без посока. Но не за всички ( и млади, и по - зрели хора) е така. Много млади хора танцуват прекрасно нашите народни танци - дори най - сложните; танцуват с душа и с плам, а понякога танцуват и на друга музика... Образовани са, мислещи са, което е по - важно. Не знам, понякога сигурно е и въпрос на настроение. Според мен по - лошото е човек да притежава чалга мислене, да е потопен в духовна леност... За музиката в ресторантите си права, и аз мисля, че е хубаво да звучат повече наши изпълнители, това също е част от пътя ни, за да придобием това така нужно усещане за общност.
Благодаря за Адамо, това е една моя много любима песен!
Прегръдка, Ати, и поздрави от сърце!

[quote=donchevav]Здравей, Ати! Мисля, че не си ни оставила голям избор с клипчетата, които си ни предложила – естествено, че избрах Адамо:)))

Здравей, Вени! С песента на Адамо съм Ви поздравила, а с останали клипчета да Ви доближа до обстановката. Вени, не съдя никой, нито близките ми, нито младите хора. Получи се разминаване, организацията не беше както трябва. Изразих мнение, основно за оркестъра и това, което предложи с репертоара на присъстващите. Той вместо да ги весели и да създаде приятна атмосфера буквално изтормози всички и с изпълненията, и със силното озвучаване. Когато споделих преживяното с приятел преживяното, той много вярно го интерпретира: "Празнуването в ресторанта е определен израз и показател на разпадналото се вече общество, при което вече всичко е инерция на спомени от миналото, блуждаене в пространството и отсъствие на позитивен дух, сърдечност, непринуденост и каквато и да е идея за близост на хората , за необходимост от подобно събитие."
Повече усмивки, Вени! И обич! Дано! Дано да можем да се доверим!
Поздрави, мила Вени! Прегръдка и от мен!

Благодаря да споделеното и пожеланията, Жозета! Всичко това, което споделяме тук ми навява мисъл, че с пълното отрицание на предишното общество и не намирането на верните ориентири на новото се стигна до пропаст между поколенията във всички области. И то основно в посока на професионализма. Втурнаха се всички да продават, други да изграждат. В ресторантьорството и хотелиерството попаднаха хора, които не притежават необходимите знания за този отрасъл. Произвеждат се кадри в краткосрочни курсове, а това не е достатъчно да си професионалист. Музикалното оформление изисква съвсем други познания. Освен познаване вкусовете на празнуващите в случая, трябва и репертоарът да е издържан за да създава настроение и удовлетворение от празненството. Можем да съжаляваме, че истинските и ценностни неща останаха на заден план.
Поздрави!

Мила, Мег, отново вярно си доловила мислите ми и в коментарите прозират истините за днешната наша действителност." Етика, етикет, национално самосъзнание, усещане за общност... все сериозни въпроси... Страшен е ценностният хаос; когато са изгубени идеалите, пътищата са без посока." Зная, че има изключения, но тава е доминиращото, масовото, което увлича повече хора. Казваш " хубаво да звучат повече наши изпълнители, това също е част от пътя ни, за да придобием това така нужно усещане за общност." И аз това исках да видя, но се оказа друго. Мисля си, че вече има пропаст между отделни групи в нашето общество. Една част, които станаха много богати посещават други места, където не се упражнява "тормоз" над отишлите да се веселят с неподходяща музика и озвучаване. Няма да допуснат двама изпълнители да се надвикват в заведението.
Споделих всичко това, не за да отправям критика, а да се замислим и действаме по свой начин на позициите, на които сме, за да се променят по някакъв начин нещата. Дано!
Прегръдка!

Ивоки, благодаря за изказаната благодарност на всички, които коментираха една значима тема, за днешната наша действителност. Дано нещата, които споделяме и коментиране достигнат там, където трябва.
Благодарност на всички и от мен!

Мдааа, интересен пост и още по-интерсни коментари!
И веднага възникват няколко съществени въпроса:
1. Задължително ли е празник, непременно, да се чества в ресторант?
Според мен - НЕ!
Най-важната съставка в един празник е хората и настроението. Мястото не е от голямо съществено значине. Ако в човека липсва настроение, то търсенето на атмосфера за саздаването на такове не винаги завършва с успех.
Т.е. ако сме решили, че за създаването на подходяща атмосвера на някакъв празник е задължително да потърсим чужда помощ (отиването на ресторант) то по-добре да не ходим, защото има огромна вероятност да останем силно разочаровани като за това ще обвиним околните (външните фактори), при все това, че причината ще е основно в нас.
2. Някъде срещнах "костаттацията", че сме станали бездуховни.
Това добре, но може ли всеки сам за себе си да каже колко е духовен?
Може, но ще го бъде срам!
Защо?
Защото имаме прекалено много изисквания към външниет свят, без да сме отработили вътрешният. Тук ясно доказателство е изокването - "Не ми останаха сили за нищо".
И така, всяка една външна промяна почва от вътрешният свят, разбиране и критерии.
Може ли да го направим? Можем, но ще е ужасно и болезнено трудно.
Пример - Честването на "празника 8-ми март!
Как ще се възприеме ако кажа, че това не е празник на щастието, а на измамата, смъртта и насилието?
Защото 8-ми март не е християнски празник, въпреки че есветовен ( насилствено натрапен). Това е празника ПУРИМ, и не се чества някакво хихотетично спасение, а умъртвяване посреством коварство и измама.
А истинският "празник на жената" - женското начало еманирано в жена е на 20-ти декември - Игнажден.
Макар, че носи мъжко име - на Игнатий Богоносец, това е старият "езически празник" ИНяжден.
А ИН като неразделна част от цялото е носителят на женската енергия. Това е енергията на разширението еманирана в бремеността на жената - плода расте в утробата.
Дали ще можете да направите тази промяна в себе си, да не празнувате 8-ми март, а 20-ти дек.?

Благодаря Ви, за коментара и възникналите въпроси!
По първия въпрос, напълно съм съгласна с вас, но отиването на ресторант е продиктувано единствено от факта да се излезе от ежедневните занимания в кухнята. Където и да се бяхме събрали, едната щеше да е ангажирана с това занимание. Освен ако не се поръча храна или купи готова.. Колкото до настроението, където и да си, ако си с неподходящите хора и не ти е хубаво в душата, няма да се получи. В конкретния случай, проблем се оказа невъзможността за комуникация, заради силната музика.
По втория въпрос, отправната точка беше не отбелязването на празника, а музикалната култура на присъстващите и това, което бе предложено за самата вечер от оркестъра, който бяха поканили. Това, държах да споделя. Съгласна съм с Вас, че всеки сам отговаря за духовността си, но тя не се формира просто ей така, за това е необходима среда - семейството, училището, другите институции, свързани с културата, и по късно идва самоусъвършенстването. Да, шири се бездуховност при днешните обстоятелства - семействата са разделени, заради насъщния, децата са оставени на възрастните, взискателността и контрола не винаги си казват думата, има особености на възрастта. Училището, там има какво да се желая. Стараят се децата, предимно където родителите осъществяват контрол или където са останали учители, които държат на себе си и авторитета си. Масата от учениците вървят по течението. Остават другите институции, но те не са достъпни за всеки с цените на билетите, които предлагат. Остава киното, телевизията, компютъра. Та как да бъде отработен вътрешния свят, когато липсва дори мотивация, когато примерът не е пример. По долу посочвате:
" Защото имаме прекалено много изисквания към външният свят, без да сме отработили вътрешният. Тук ясно доказателство е изокването - "Не ми останаха сили за нищо" в един от коментарите. И така, всяка една външна промяна почва от вътрешният свят, разбиране и критерии. Може ли да го направим? Можем, но ще е ужасно и болезнено трудно." Можем, защо да не можем, но преходът или т. н. трансформация на собстеността отнеха много от енергията на българина. Промени се статукво, загуби се работа, всеки насочи усилията си към физическата оцеляване, дали имаше и има ли време да мисли за духовното или то да доминира? Мисля, че външният и вътрешният свят трябва да се развиват успоредно за да се постига хармония. Разбирам намекът Ви с примера, който давате с честването на "празника 8-ми март! В един от коментарите споделям думите на мой приятел: "Празнуването в ресторанта е определен израз и показател на разпадналото се вече общество, при което вече всичко е инерция на спомени от миналото, блуждаене в пространството и отсъствие на позитивен дух, сърдечност, непринуденост и каквато и да е идея за близост на хората , за необходимост от подобно събитие." Споделям казаното от него. Зная за празника Пурим, зная как е възникнало и празнуването на осми март като ден на жената. Възниква въпросът колко са жените, които знаят цялата история на празника? Зная и как християнският календар е наложен върху езическия. Но тук веднага изниква друг въпрос, не е ли редно някой да помисли както за празничния ни календар и за свързването му предимно с обичаите, традициите, корените ни? На питането ви: „Дали ще можете да направите тази промяна в себе си, да не празнувате 8-ми март, а 20-ти дек.?” За мен самата не е проблем, но това не рашава проблемите като цяло, а и основната мисъл на споделеното имаше друга отпровна точка: музикалната култура на българина.

че подобно на Хайдн, който доживявя ІХХ век и не го приема, по същия начин аз посрещнах ХХІ-я. В блога оставам защото имам цел - има стойностни хора, които имат какво да кажат, има и творци, пожелавам им да не ги прогонят от блога навлизащите в него примати. Бих напуснал блога, но ако в началото имах една цел, сега имам повече. Написаното ще остане, а тази чалга, проникнала навсякъде ще изчезне, убеден съм в това.
В днешния свят се държи на парите и цитирам един лозунг на искащите нови писти в Банско: Какво ни пука за природата, важното е да има пари.
А социалните мрежи - и те търпят промени. Превръщат се в трибуна на разбойници, на политици, като за целта се подготвят агенти, които пишат, пишат.
Когато хората са с целенасочено разрушена ценностна система, това става...

Да, Коста, когато целенасочено се разрушава ценностна система, това става...важното е да има пари...Това е истината за нашата действителност. Няма да забравя, когато пред една моя позната споделих за впечатлението си за интересна книга, един от стоящите на масата са обади и каза: Не ми говори за книги, пари ми дай! И продължи: седнала да говори за книги вместо за пари. Когато в едно общество парите станат самоцел и примерът не е пример се стига до деградация. Срина се едно, но не се пристъпи към нов градеж на друго. Всичко се остави на течението. На самотек и така избуяха плевелите. И още, както го е казал Петър Дървингов: " Но за това трябва да престанем да копираме и да донасяме врели – некипели идеи отвън, а да почнем да мислим със собствената си глава и да чувстваме със собственото си сърце.”

Ами, драга Ати, всичко е свързано и не е самостоятелно само за себе си - духовност, музиксална култура, празници, добро настроение и т.н.
Казвате силна музика. Добре де, помолихте ли настоятелно, сермитьор, управител или самият дисководещ да намали музиката?
Това него разбрах от поста!
Друго. Музикалната култура на Българина не е костанта. Разни стилове в музиката - за всеки който пожелае да слуша. Пък и за всеки един случай си има подходяща музика, нали така. Темпераментна, лирична, релакс, медитевна, да не продължавам да изброявам.
Предполагам ще се съгласите с мен, че не е уместно на връх Нова Година, вместо традиционното Дунавско хоро, да прозвучи "Пойзън" на Алис Купър или по време на интимна вечеря да звучи "Шуми Марица".
А онова обяснение, че видиш ли сте решили да ходите на ресторант защото някой не иска да готви в къщи е толкова нескопосано извинение, и е предназначено само са вас или тоз който го е изказал.
Приготвена храна с любов, добро настроение и добри мисли е половината от доброто прекарване на празник. Това е част от духовното възпитание което е по-известно като езотерика.

Колкото до лично изразяване на мнение за силната музика, изразих, отговорът беше, махане с ръка и остави. Важното беше купонът да се вихри и поръчките да валят. Колкото до обяснението, което не Ви е допаднало, всеки има своето виждане. Аз лично не се доверявам на всяко заведение и да си позволя консумация. Конкретното място е избрано, заради познанство /не мое/ с управителя. Но се оказа, че не са събрали информация за оркестъра. В последствие разбрали от свои познати, че са били там и съща останали неудовлетворени от музиката.Да съставиш музикална програма, която да съобразиш и с празника и с публиката, затова се изисква компетентност. Не ме разбирайте погрешно. Споделих не заради самата вечер, по - скоро за проблемите, които съществуват в този бранш. В коментарите изкристализираха някои от тях.

Добре, ще го кажа по най-елементарният и разбираем начин.
Проблеми в този бранш от музикално естество няма.
Всичко еедин вид управление и стремеж към по-големи печалби - това е основният движещ мотив в пазарното общество. Друг няма.
Ресторант, празник - следаветлно управителя (собственика) очаква добри доходи. Споменахте че куверта е бил 20 лв. а по меню у трябвало да бъде около 15 - това е принципа на търсенето и предлагането. Н празник има завишено търсене на ресторантско обслужване и съответно цените се повишават.
Но, целтта на всеки ресторантьор не е в яденето, а в консумацията на алкохол. А повишената консумация носи добри доходи за самото заведение и за сервитьорите, в частност, като бакшиши. А повишаването на консумацията се провокира от добрата кухня, един път, и наличието на темпераментна и силна музика - втори път. Което от своя страна пък повишава консумацията на алкохол заради нарстването на тестостерона и адреналина в организма от вибрациите на музиката (малко езотерика /духовност на физическо ниво). Което е гаранция за добри доходи, както за заведението като цяло, така и за дисковидещият ( връщаме се изцяло в смета на пазарната икономика ).
Това са стереотипите залегнали в ресторантьорският бранш, утвдърдени изцяло с помощта на клиента.
Което, от своя страна, ме връща на първият ми коментар за личната отговорност, който не искам да повтарям.
И на вторият за взаимосвързаността.

И накрая достигнахме до "чудовището "неолиберализъм",чийто главен бог са парите и при него "хората обслужват парите". "Той е не само икономическа доктрина, а мощна ретроградна и реакционна идеология, обхващаща всички сфери на живота и формираща по друг начин ценностната система на индивида и обществото. Нарича се „неолиберализъм“, защото е ново и последно издание на традиционния за Европа консерватизъм-либерализъм. " Или, ако не сменим стопанския модел нещата в нашето общество ще вървят в тази посока. http://www.ideyazabulgaria.org/aktualni/neo-liberalism

Ходих на ресторант преди Нова година, парти на фирмата. Трудно издържах... Била съм и друг път, имаше всякаква музика и стилове, народни хора, евъргрийни, български песни, но такова чудо не бях виждала! Дори не ми се разказва. Зная, че има заведения, клубове, където музиката е различна и удовлетворява други вкусове, но не разбирам защо една механа с хубава, битова обстановка и доста добра кухня се превръща в безумна чалготека? Е, исках да ти кажа, че не си само ти. Аз слушам много разнообразна музика, вкл. сьвременни изпълнители и се считам за доста толерантна, но ..... Поздрави!

мнгото мислене сериозно вреди на здравето, както можеш да прочетеш в един от моите постове. що не си взе автобуса обратно ? да престиш това на всички ? най вече на себе си :) България е изгубена кауза. за простолюдието го обяснявам така: една къща ако след 110 години и направиш основен ремонт, може да живееш още 110 години. ако не , ще ти се срути на главата. на България ремонтът не е правен, никой няма и желание. хубавото е че има спасение, преди беше само едно, сега са две - Дунав мост - 2 :)

за душата... не мислиш така само ти, Ати... но животът е така променен към лошо..
че хората, които са по-чувствителни и гледат на света по друг начин не понасят
тези промени, тази девалвация на красивото и доброто... много ми са близки
и сродни твоите мисли и усещания... развълнува ме, много..

Благодаря, Диди, за споделеното и съпричастността към мислите, които ме вълнуват. Но колкото и да се възмущаваме от това, което сме доловили, podvodni , го е обяснил много ясно.
"... повишаването на консумацията се провокира от добрата кухня, един път, и наличието на темпераментна и силна музика - втори път. Което от своя страна пък повишава консумацията на алкохол заради нарстването на тестостерона и адреналина в организма от вибрациите на музиката (малко езотерика /духовност на физическо ниво). Което е гаранция за добри доходи, както за заведението като цяло, така и за дисковидещият ( връщаме се изцяло в смета на пазарната икономика )."
Дали ще има воля, някой да си спомни, че наред с преследваната печалба, сме и българи. При нас има вече положителни примери.

Да, трябваше да поема обратно. Но имаме виждане заедно да осъществяваме и други начинания. Решили сме да организираме родови срещи и ще имаме поводи да се виждаме. Колкото до ремонта на "къщата" се иска воля на от страна на читави българи, не чужди слуги. Каквито и превратности да ни поднесе времето и обстоятелствата, доминанта трябва да са българите и България, не личните интереси. Но има Видовден. Нещата в живота се редуват.

Метличинка, благодаря ти, че беше с нас. Благодаря за съпричастността.

Нещата са взаимно свързани, както ни напомни подводни. Музикалната култура е задача на много институции, основно на семейната среда, но въпреки обстоятелствата не могат нещата да са оставена само на самотек. Съгласна съм с това, че "пътят е за подкрепа на българската музика от министерството на културата". Въпросът е как? Какви да са механизмите за това?

може да се предложи сутрин обед и ве4ер по една българска песен по българки телевизии без телевизиите да плащат авторски права ...

такива неща не се случват в ресторантите - изненади нема...Ако има изобщо ресторанти за местните. Не знам. Те питам нещо - като влезеш в магазина сичко ли ти харесва и купуваш наред, или си избираш?
Ако искаш регулация, и аз искам - без бели рози, Лили Йванови, и и Веско потното. Само рок, блус, кънтри и производните им. Става ли? Социализъма ни утрепа, ама е за доброто на човечеството

В споделеното от мен възражението беше, защо да доминира гръцката музика, а не българската. И високото озвучаване. Прегледах офертите на това заведение в рекламните му материали и установих, че имат и само родопски вечери. Вероятно в конкретния случай целта е била икономическата страна, да има посещаемост и повече приходи, без музикалното оформление да е на висота При това са били няколко поредни вечери, защото беше споделено от млади хора, които предишната вечер са били там, че също са останали неудовлетворени. Колкото до социализъма, май не сме имали възможност да избираме. Други са решавали съдбата ни.

Това е новият начин на празнуване. Приемаме ли го или не, той си съществува въпреки нас. Това, което можем да направим е да намерим своя начин да празнуваме и да бъдем щастливи. Мисля, че е няма да ни е лесно да променим тази чалгизация на обществото. Много от дълбоко трябва да се работи, да се върнат ценностите, да се учи, да се чете, да се стимулира мисленето...В момента е по-лесно да си един друсащ се робот в ритъм, наложен изкуствено, но успял да преоформи част от обществото в безмозъчна маса, удобна за моделиране, като пластелин. Това им трябва. Поздрави за актуалния постинг.

Мислех, че съм коментирал, пък то само съм си мислел...

Прекрасно си написала всичко и трябва да се успокоиш,мила Насе!Естествено ,че грозноватото,еднаквото,глуповатото и неестетичното ни мислене си пробива по-лесно път в света!Няма нужда от съпротивление по пътя си...а също и от сълзи или звезди в Душата...не в косите!!!От друга страна,има и хубаво-и то е ,че има същества,мислещи красиво,нежно,състрадателно и революционно!Много време е нужно ,за да се промени духовността,която за съжаление е изтрита от чалгата и липсата на вяра ...вяра в Любовта и в невъзможното!
Поздрави и от мен,мило момиче!А аз на този ден четох приказки от цял свят...на свещи в къщи ,защото беше бедствено положение-тъмнина и сняг метър и нещо...Братя Грим...и невероятната магия на приказките...

https://www.youtube.com/watch?v=frEbHjjuLqQ&list=RD5nCCEHQsXlA&index=21