Прочетен: 5309 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 24.02.2013 03:10
Второ: Ако дървото е насред площада в центъра на двумилионен мегаполис ще ви трябва и разрешително. От кмета. И от общината. Но опитът показва, че като кимне благосклонно кмета общината няма никакви проблеми да одобри и да ви съдейства. Даже много се радва да го стори. Въпросът е как изобщо ви идва на ум да питате кмета.
За целта е нужен ангел. И преди да хукнете да проверявате дали не сте сбъркали уебсайта или да ви замъчат тревоги за душевното ми здраве - спокойно, не съм се внезапно събудила евангелистка, нито пък съм забелязала знаци за настъпващия край на света. Просто докато си водех любовна кореспонденция с общината (несподелена любов, нали се сещате - аз пиша, тя мълчи, ни буква, ни вопъл, ни стон) и един ден ми се обади ангел по телефона. Аз още си нямах хабер (телефонът ми не звъни по различен начин, кога ангели са на линията, та да ме подготви за извънредното събитие) и даже името не чух добре, запомних само Ашли. Обаче, като си помисля сега, те по принцип ангелите имат само по едно име. Та нашият ангел се казва Ашли. Не знам как изглежда, но има глас на младо момиче. Представи се за служителка в общината - временна, заместваща, неопитна. Много й харесвала нашата идея за дърво-мартеница. И много й се искало да я види реализирана. Прекрасна идея - простичка, но с дълбоко съдържание, жалко е, че никой в общината още не ни е отговорил. Тя също не знае към кого да насочи молбата ни, за съжаление, но докато си мислела как да ангажираме държавните служби се сетила, че администрацията на кмета работи на малко по-различен принцип - те трябва на всяка цена да отговорят на запитванията от граждани. В срок. И го правят. Та защо не вземем да пишем на кмета. Така предложи Ашли, подучи ни също да искаме от кмета да ни опрости дължимите административни такси по проекта (защото сме бедна малка неформална групичка и правим дървото доброволно без финансиране), пожела ни успех и затвори. Никога повече не се чух с нея, не я видях. Върна се в ангелското си измерение да бди над нас от висините.
А кметът ни отговори. Положително и дори леко възторжено. Имал бил градът нужда от повече културен обмен и дружба между народите. И таксите опрости.
Трето, не е зле да си осигурите пълна, повсевместна, тотална, цялостна, гарантирана и неспасяемо окончателно ненарушима липса на тропически циклони пета степен, земетресения от 6-7-ма по Рихтер, светкавични, предизвестени или други някакви наводнения от типа "веднъж на сто години", градушки, страховити грамотевични бури и кълбовидни мълнии. Също, предпочитайте по-ниски концентрации на крокодили, змии и други влечуги, както и на пълчища комари, пренасящи екзотични тропически трески. Аз принципно бих препоръчала и занижена активност на летящи чинии, магнитни бури и слънчеви протуберанси, но в случай, че не можете да ги контролирате, концентрирайте се върху избягването на крокодилите и тропическата треска. Ако пък се провалите в някои аспекти на трета точка носете си последиците. Ама да не съм чула да ми се оплаквате. Казано е - никакви циклони и наводнения! И крокодили.
Е, ако все пак...
тогава изхвърляте без мърморене съдържанието на хладилника (защото три дни е нямало ток поради наводненията), съдържанието на гардероба, пералнята и коша за пране (повсевместната нескончаема тримесечна стопроцентова влага ги е превърнала във високопородуктивни ферми за чист пеницилин), изчаквате да се пооттече водата, измивате старателно калта, вземате си редовно антибиотиците (за да не развиете и други болести покрай треската), поизбърсвате плесените и мухълите оцветили в зелено банята, калниците на колата и вътрешните стени на гардероба ви, научавате се да гледате на четири очи да не ви се лепне пиявица (и да не би да се е настанило крокодилче в кухненския шкаф) и да не забелязвате мравките, които вече живеят перманентно на дивана в хола и в багажника на колата, и ентусиазирано се захващате с подготовката за украсата. Какво, забравихте ли?! Ще украсяваме дърво с мартеници.
По това време вече е станало средата на февруари. Големите пискюли са направени и опаковани (виж главата "Указания за изработка на цялосто замешетяващи гигантски мартеници"). Остава да им направите насукан в бяло и червено шнур за окачване. В промишлени количества.
Знам, че като става дума за големи обеми продукция е обичайна бизнес практика да се обърнете към Китай. Сега, аз няма да ви давам тон в живота я, вижте си китайския челен опит щом е наложително. Но! Моля обърнете внимание и на една малка островна държавица нейде из океанската шир източно от континента Австралия. По-конкретно Южния остров. Крайстчърч. Купете си дрелка(има подробен снимков материал в групата за употребата й).
После се поучете от челния опит и вдъхновена иновация на крайстчърчските авиоинженери, доразработен и доусъвършенстван от изтъкнати представители на нацията ни техническа в Макао (е, не се мина без Китай) и Бризбън, и така подковани теоретично включете дрелката. Втъкнете конеца наместо бургия и натиснете копчето.
Като направите достатъчно червено-бели усукани шнурове да опашат земното кълбо два пъти и половина по линията на екватора може да си отдъхнете. Остава ви само да намерите стълба.
Не ми е работа и не се опитвам хич даже да ви плаша (но за всеки случай не давайте на хора със слаби сърца и деца под 14 години да четат слдващите редове), обаче работата със стълба е една от най-опасните човешки дейности в урбанистична среда (вижте статистиките за домашни злополуки, ако не ми вярвате) и следователно от тук нататък действате само и единствено на своя отговорност. Предупредила съм ви, да не излезе после, че някого съм подкокоросвала в извършване на необезопасени, потенциално живото-застрашаващи действия.
Ако и вие като мен сте жертва на безотговорните си родители, които още в невинна детска възраст, едва проходили, са ви позволили да слизате и се качвате по стълби без дори най-елементарен сертификат за безопасност да сте изкарали или поне на половиндневен курс да ви запишат, колкото в автобус да можете да се качите без риск за живота си, зарязвайте всичко друго и мигом прилежно се образовайте в дисциплината Безопасно ползване на стълби. Като се сдобиете с безценния животоспасяващ сертификат за успешно завършено обучение товарите сгъваемата стълба на колата и поемате към градския площад.
Ако пък ли не ви се удава учението и се провалите тотално в изнамирането на сертификат (какъвто е случаят с бризбънската ни мартеническа група) то не ви остава никаква друга алтернатива освен да изобретите разтегателно телескопично устройство (може и просто рибарски спининг), с чиято помощ да закачите червено-белите пискюли по най-високите клони на дървото.
Добре, няма тук да ви занимавам с административна досада като: вадене на разрешително за колата да паркира в неприкосновени пешеходни зони, кадастрален план за събитието, план за безопасно провеждане на акцията по украсяването, осигуряване на светло-отражателни обезопасителни конуси и бариери, и прочие бюрократични процедури. Щом сте стигнали до украсата на дървото педполагаме, че всичко това сте го направили надлежно, поточково, съобразно и дисциплинирано още докато сте чакали наводнението да се оттегли.
В уреченият ден - на връх Баба Марта, се вдигате в тъмни зори (буквално - малко преди пет сутринта), с което изненадвате неописуемо гарвана дето има навика да ви тероризира с грачене по изгрев слънце и неволно стресирате още дремещият на верандата ви посум. Гаврътвате едно кафе на крак, почти на бегом и после тържествено паркирате натовареното си до тавана возило на централния градски площад. Лепвате му самодоволно разрешителното на предното стъкло и без помайване се захващате с разтоварването. На площада няма жива душа.
Така поне изглежда в тъмното. Но първият дневен светлик разкрива скришна бурна дейност точно в зоната на дървото. На вашето дърво. Същото дето толкова пъти сте отбелязвали на карти, планове и скици, сканирали, принтирали и факсимилирали. Същото онова жалкото тънкостволото дето ви е дадено в замяна на истинското дърво. Дето сто и седем пъти сте потвърдили с общината, че няма да е заето с други дейности и точно на първи март ще е свободно да се предреши на дърво мартеница. Да, ама не.
Дървото ви е отвсякъде оградено с оранжеви конуси, бариери и табели "Прясна боя". Мигом отхвърляте налудничавата идея, че общинските служители в старанието си да ви помогнат са пратили бояджия да боядиса фиданката в червено и бяло. Не защото сте чак толкова убедени в здравия им разум, а защото дори в мрачината на развиделяването се вижда ясно, че дървото не е ни червено, ни бяло. Бояджиите старателно се фокусират върху новичката боя на пейката. Точно под дървото. Точно там където според плановете ще слагате стълбата. Бърза консултация потвърждава, че и те също като вас имат разрешително да работят в точно този ъгъл на площада точно от 6 до 7 сутринта. Разменяте си съчувствни усмивки. Вашият отбор дотътря стълбата. Техният маже с четки. Вашият отговорник по височинната украса (онзи със стълбарския сертификат и с модифицираната въдица) много скоро го докарва на Пижо - червенее и аленее от зле прикрит бяс, че не може да си разположи катераческото съоръжение подобаващо. Бояджиите се белеят -не само престилките, но и лицата им бледнеят от все по-непосилното усилие да се въздържат и да не ви хвърлят един бой задето им ръсите листа и клонки по боята.
Докато да изгрее слънцето и дървото е грейнало в огнено и снежно. Стълбаро-бояджийският мир е възстановен с размяна на мартенички и усмивки. Пейката блести празнично. Небето синее подканящо. Идеално време за снимка. Въоръжавате се с фотоапарат и започвате да правите всички онези старателно планирани с месеци кадри, в които да влизат хем червено-бели пискюли, хем характерни елементи от пейзажа - стогодишна църква, монументална фасада, модернистична многоетажна сграда, бронзова двойка кенгури и прочие, които да илюстрират целите на украсата. Културен фюжън и така нататък. Обаче цък. Нъц. Зилч. Никой кадър не става. Защото навсякъде около вашето дърво са се разпаркирали камиони с железария и строителни материали, завили са линейки, разгънали са се кулокранове и са се струпали тълпи строителни работници с каски и оранжеви жилетки. По-скоро каталог на обезопасителна техника и защитно облекло ще излезе от снимките ви нежели фотография за бабо-мартенски конкурс. Махвате философски с ръка и се преобличате в национална носия. Ей тъй на, за радост на окото и разкош, да привличате погледа на минувачите и да им раздавате мартенички и брошурки.
Минувачи не се виждат тъдява, тъй като планините от препречена железария са направили площада непроходим, но няколко особено упорити туристически елемента успяват да се промушат и дори да се снимат до отражателните конуси на вашето дърво. Слънцето се вдига бързо. Изпреварва го само покачването на температурата. Докато стане пладне и термометърът вече е счупил всички рекорди от последните десетина години. Застланият с мрамор, ограден с бетон площад се е превърнал в белокаменна открита пещ. Като не успя да ви уплаши с наводнения и циклони сега вселенският заговор хвърля срещу вас всичката мощ на застаряващото си жълто джудже. Изпепеляваща. Градушко-обещаваща. Вие храбро си раздавате всичките мартенички, връчвате стотици брошурки на минувачите, снимате се с безброй азиатски туристи, срещате се с двама проверяващи инспектори от общината, изтърпявате всички луди и дежурни откачалки от постоянното присъствие на площада и малко преди залез се прибирате в къщи каталясали, но с чувство на заслужено удовлетворение. По хоризонта вече се святка.
Скоро започва и да гърми. Излиза силна вихрушка, тръшка вратите, плаши котките, гони облаци в небето и съня от клепките ви. Трясъците на гръмотевиците се сипят в непрестанна оглушителна канонада. Поривите на вятъра тресат къщата. Представяте си много образно как бурята разнася червени и бели пискюли над цял източен Куинсланд. Най-после започва да вали. И изсипва вода от висините с такава ярост и решимост да удави света, че на няколко места успява - на следващата сутрин още много куинсландски градчета ще се върнат в заглавията на новините - наводнени, с прекъснати комуникации, заляти пътища, без електрозахранване. Със свито сърце се отправяте към площада да приберете остатъците от унищоженото дърво-мартеница.
Не вярвате на очите си като ви посреща червено-бялото великолепие на тънката фиданка. Всеки пискюл си е на мястото! Всяка мартеница! Полюшват се предизвикателно и радват окото на минувачите. Небето не се отказва лесно - на следната нощ небесният огнен спектакъл се повтаря и завършва с нови заплахи за потоп. Още фермерски градчета се появяват в новините. Фиданката грее насмешливо с непокътнати мартеници. Тънка била, а?! На дърво не приличала?! Туристите се тълпят пред цветното й великолепие и се радват на плътната сянка на пискюлите.
Значи, пето, шесто, седмо и осмо - за направата на дърво мартеница ви трябват инат, здрави нерви, гръмоотвод, силен дух, постоянство, ведри мисли и много, много оптимизъм. Спеменах ли вече страшен инат?!
А Баба Марта и фиданката властват с небрежна елегантност и ярка хубост над природните стихии и коварни вселенски заговори. С всичката магическа сила на усуканите червено-бели конци. И на българската упорита, инатлива, непоколебима устойчивост.
Носят послание за надежда, ново начало и воля за живот.
Ето ги и доказателствата: www.martenitza.org/bg/content/%D0%B4%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B0-%D0%BC%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8
Весело посрещане на Баба Марта!
