Аз лично имам възражения по въпроса рок ли е това, дето го пеят, особено парчето с Риана в многоръки превъплащения, но все пак. Дори с уточнението, че е  повече алтернативен, отколкото рок като се разчу в началото на годината, че ще идват в Бризбън, и че жителите на нашия квартал могат да си купят билети с предимство веднага се наредих на опашката и се сдобих с безценните картончета. Може да не са ми най-любимата група, но детето ги харесва и покрай нея съм слушала хитовете им последните няколко години. Даже имаме един-два техни албума вкъщи (и в колата), та значи – слушаме ги. Чат-пат. А пък защо нашият квартал е по-специален е дълга тема – ще трябва да питате градоначалниците, които са решили да построят стадион в центъра на града. Сегашните им наследници се измъкват от положение като компенсират жителите на околните тероризирани с децибели и безумен трафик жилищни райони с правото първи да си купят билети. Без намаление. Но каквито и където си поискат.

Сряда, делничен ден – налага се да си тръгна по-рано от работа, за да се прибера и преоблека преди концерта(няма да ходя с костюм я!). В асансьора на офиса – велико стълпотворение. Къде са тръгнали всички?! Оказва се, че  ... на концерт представи си! От бокс-офиса са ми пратили вече имейл и съобщение на телефона да не се и опитвам да се приближавам до стадиона с кола – трафикът в центъра е спрян, пренасочен и изобщо – безумен, да ползвам безплатните автобуси, градския транспорт или в краен случай краката си. Като живеещи в непосредствена близост избираме последното и в ранната привечер се включваме в невероятния пешеходен парад. Плътни човешки реки са заляли всички тротоари и завладяли пешеходните пътеки. Заседналите в задръстването автомобилисти ни изпращат със завистливи погледи. В бирарията, където спираме да хапнем ни питат направо:“За концерта ли сте?“ Кимаме щастливо. „И трябва да си тръгнете преди 7.30?“ Е, ние не знаехме, че тогава свършва подгряващата група, но сега вече кимаме още по-щастливо. Сервитьорът не е щастлив – заведението е абсолютно претъпкано и съдейки по изобилието от тениски  Coldplay всички бързат. М-да. Разбирам, че е станало 7.30 по внезапната припряност, с която всички се изнасят навън. Изоставяме храната и хукваме след тях. От улицата ясно се чува мощният рев на стадионската тълпа.

Проверките на входа не са по-досадни от обичайните такива по летищата да речем. Не се опитваме да внесем стъклени чаши, бутилирана вода или взривоопасни вещества(да спомена само три от изброените на цели  две страници забранени за внасяне на територията на стадиона предмети и субстанции), тъй че влизаме без проблеми. Слагат ни някакви гривни по ръцете – хартиени, платняни, шарени и ни пускат на игрището – билетите ни са правостоящи(след един единствен опит със седящи места на рок концерт преди години се зарекох повече да не повтарям).

Като споменах, че стадионът е в центъра на града да не си помислихте, че нещо мъндзърко такова, сбутано между къщите -  спортна заличка някоя или училищно игрище? Нищо по-малко от 50 000 места. Седящи. А заедно с правостоящата тълпа на терена – не знам колко,множеството ме обърква с невероятния си многоброй. Сцената в далечния край на стадиона изглежда малка и сгушена. Хората по нея – като мравки. Огромните кули с озвучителни и осветителни тела стърчат над гъмжилото като току-що кацнали космически кораби. Пилотите им се подвизават най-отгоре в подвижните си ергономични кресла, опасани с кабели, слушалки и шлемове, прицелващи се през мерниците на камерите – същински марсиански нашественици. 

Светлините угасват и магията започва с интродукция достойна за началото на Междузвездни войни – лазерни лъчи, космическа музика, фойерверки и невероятен саунд. Гривните на ръцете ни започват да светят в такт с музиката и превръщат черната дупка на стадиона в грандиозна коледна декорация, в бездънно звездно небе. Правят ни участници в космически спектакъл. Даже луната се поспира над ръба на козирката да погледа зрелището преди да я забули дима на ракетите. Тълпата избухва в овации и възторг.

Става ми смешно като си помисля, че се тревожих заради дъждовната прогноза – вода е единственото, което не се изсипва над главите ни. Гъста лапавица от хартиени пеперудки, станиолови фигурки, гигантски светещи надувни топки, тежки облаци пушек, още повече цветни лазерни лъчи. Сцената ни хипнотизира с видео- и светлинни ефекти. Фронтменът на групата обещава това да е най-ф...инг страхотният концерт в историята. И Coldplay си удържа на думата.

Няма смисъл да разказвам нататък – емоцията на живото изпълнение е неповторима. Крис Мартин е  енергичен и харизматичен вокал и се раздава неуморно на публиката. 50 –хилядната тълпа му се отблагодарява като пее с него и танцува в транс. Светещите гривни мигат. Лазерните светлини разсичат дима. Светещите топки подскачат бавно над главите на танцуващите, отблъсквани от нетърпеливи ръце, изкуственият вятър разбърква облаците от хартиени пеперуди. Двата часа минават неусетно. Без почивки. Магия нон-стоп. Самозабрава без прекъсване. А аз дори не съм особено запален фен. Не бях.

Според проучване на медиите в Бризбън концертът на Coldplay е обявен от публиката за най-страхотният концерт на всички времена в града. Въпреки високо вдигнатата летва от U2 миналата година. Въпреки присъствието в класацията на имена като AC/DC, Police, Роби Уилямс и Майкъл Джаксън. Е, мен не са ме питали, но ако бяха щях да гласувам с две ръце. Най-добрият концерт на който съм присъствала.

www.youtube.com/watch