Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.01.2012 04:51 - Столицата
Автор: bella2008 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 5575 Коментари: 0 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Най-накрая, последна, след всичките щатски столици, след многократно планиране, отлагане и преодоляване на какви ли не спънки и бариери стигаме и до истинската австралийска столица - Канбера. И така наречената Австралийска Столична Територия. Всички ми обясняват как там нямало нищо за правене и гледане, ама аз се инатя. Канбера, та Канбера. Е, стигнахме и до нея. В най-студеното лято от 100 години насам.

Политическата, администратижна и дипломатическа столица на Австралия е най-нетипичният австралийски град. (Ако град въобще е подходяща дума за колекцията от разхвърляни из долинките кварталчета. Канбера има още много да се развива, донаселва и достроява, за да заприлича на истинско населено място.) Построен насред гористото нищо, разчертан с пергел и транспортир, на еднакво неудобно разстояние от Сидни и Мелбърн, архитектурният експеримент, който се явява столица на нацията не е дори на море.(В страна, в която 99% от населението живее на или близо до океанския бряг. В краен случай край река.) В отчаян опит за мимикрия Канбера си има изкуствено езерце. С фонтан! Даже името й не е с обичайния британски произход - вместо на английско графство или принцеса, столицата е кръстена с аборигенската дума за "място за срещи" - Канбера. (Не без оспорвана конкуренция от другите интересни предложения - Евкалиптия, Шекспирия, Кукландия и Нганбира.)

Пристигаме късно през нощта по магистралата от Сидни. Изобилните светлинки разляти в плитката долина блещукат съвсем като светлините на истински град. Оправдано е човек да се обърка в тъмното и да си помисли, че е пристигнал просто в друг австралийски град. Утрото ще разкрие грешката ни.
 
С първия дневен светлик хукваме да търсим паркинг за колата, защото имам щурата идея да зарежа возилото нейде и да се разхождаме из столицата необременени от грижи за четириколесното. От опита ми във всяка друга австралийска столица, да се моткаш в центъра с кола е истинска лудост. Централните зони са предназначени за пешеходци, не за автомобили и колата моментално се превръща в проблем, вместо удобство. Привидно такава е ситуацията и в Канбера - предвидливо е осигурен огромен платен паркинг баш в центъра, на главната улица, на две пресечки от пешеходната зона.  Места за паркиране бол, колонки за плащане - също. Обаче!Не приемат заплащане с карти, нито такива с банкноти, а пък аз нямам навика да се разхождам с по 24 долара в джоба на монети (нещо като едно кило цветни метали). Обаждам се на телефона изписан с големи червени цифри, за да платя с кредитна карта. Операторът отговаря веднага, но ме хвърля в дълбоко озадачение с обещанието да ми изпрати касовата бележка по пощата. Щяла да пристигне за не повече от 3-4 работни дни. Само??!! И как тогава да да си я сложа на видно място в паркираната кола тази сутрин? Ами днес няма как, съгласява се любезният младеж, но след три дни, като получа разписката.... Да, много благодаря! Абе, тия нормални ли са?! В Австралия ли сме изобщо? Отправяме се бодро към главната улица да търсим монети. Там няма жива душа, но намираме работещо кафене. Аха, ухилваме се доволно, с един куршум - два заека. Хем закуска, хем ще ни развалят пари. Друг път! За кафе и закуска няма проблеми, но за монети, каквито и да било, ще трябва да вървим още 20 минути до най-близката банка (според хлапето на касата - единственото местно живо същество наоколо, нямам причини да не му вярвам). На въпроса ми има ли пешеходна пътека по моста над езерото, за да стигнем до парламента любезният младеж започва да се чувства видимо неудобно и с трудност си подбира думите, за да ми сервира фактите без излишен сарказъм (в края на краищата може да съм най-обикновена тиха луда, що да ме обижда детето). До парламента е към час вървене. В дъжда. И студа. По-добре да хванем автобус. Или да идем с кола, намеква ми дискретно.

ОК! Предавам се! Ще си вземем любомото возило с нас и ще го водим по музеи и изложби. На никакви паркинги няма да го оставяме. Ама ха! Отскачаме бързешката до Музея на Канбера (той поне е за пешеходци) и от тамошния щанд с брошурки се сдобивам с карта на града. Разгръщам я и се стъписвам. Това някаква шега ли е?! Пробутали са ми бутафорна карта на космическа станция в неизвестна галактика. Разчертана в концентрични окръжности, разсечени с нечовешка прецизност от перфектно прави лъчи, симетрично, под абсолютно еднакви ъгли. Прилича на реквизит от "Междузвездни войни". Или урок по геометрия: вписани многоъгълници и теорема за ъглополовящата. Ето значи, защо нищо тук не е като в другите австралийски градове! Ами ние просто не сме в Австралия, а в Бог знае кой забутан ръкав на галактиката, където още не са чували за кредитни карти и телефонно банкиране.

Канбера е зачената в разпрата на Мелбърн и Сидни, които цели десет години не успяват да се споразумеят кой от тях да бъде столица на федрацията на (тогава)шестте австралийски колонии. Американски градски планьор(плановик, планировщик? Как се казва професията на някой, който се занимава с градско планиране?) от Чикаго спечелва международния конкурс с необичайния си футуристичен дизайн(за всеобщо отвращение и потрес на Кралския Институт на Британските Архитекти, които без съмнение биха предпочели нещо натруфенко и викторианско както обикновено) без дори да е  стъпвал в безизвестната долинка на края на света, където Австралия ще строи новата си столица. Уолтър Бърли Грифин просто използвал карти, пергел и линийка. (По въпроса дали е обичал да чете фантастика историята мълчи.) Планирал град за население от около 25 хиляди. Тъй ами, за какво им е  повече на австралийските фермери?! Дори тази цифра била достигната чак в средата на века. Днес градът се хвали с постоянно население от 300 000 души (ръст, постигнат не на последно място благодарение на имиграционната политика за насърчаване на новопристигналите да се заселват в столицата, ако ви трябват допълнителни точки, Канбера е новият ви дом). И до ден днешен градът остава въплъщение на идеите на американския си дизайнер - чист, зелен, просторен, царство на неестествен покой и безвремие, превзет напълно от архитектурния модернизъм на 20-ти век - никакви класически капители, куполи, сводове, викториански финтифлюшки и ненужни декорации. Чисти линии, прави ъгли и главозамайващи окръжности доминират създаденото от хората. Птичи песни, кенгурски стада и безброй нюанси на зеленото съставляват божието участие в проекта. Резултатът е нещо като Дисниленд за политици. В комлект с езерце и мемориален комплекс с камбанки.

Добре де, австралийски или извънземен, дай все пак да видим Парламента. Мястото на нацията. Монументът на австралийския национален дух. Люлката на южнопланетната демокрация. Детето кара, аз навигирам.(С карта в ръка се чувствам по-могъща и от Дарт Вейдър. Тия GPS-и само ми ограбват свободата на избора и волята.) Дай сега ляв мигач, щото искаме да отидем ей там, вдясно. Не, нямах предвид десен мигач. Ляв мигач и завиваш наляво по ей това тука симпатично пътно възелче, което с пълно завъртане на 360 градуса по идеална окръжност (и тотално главозамайване) ще ни отведе вдясно, на големия пръстен. От там, по ей тази права и широка като самолетна писта улица ще отидем на другото вписано колело. А така! Направи сега едно кръгче и завий пак, за да влезем във вътрешната окръжност, после пак, за да  се доберем до вписания правоъгълник. Да бе, и на мен ми се зави свят, но май стигнахме.

Стъписваме двама елегантно облечени и извънредно любезни парламентаристи с въпрос къде и как да си платим за паркинг. По изумлението в очите им става ясно, че по-абсурдна идея никога не  е прекосявала политическите им глави. Ама, разбира се, че паркирането е безплатно! Тъй де, ми те и паркинга и парламента са все с парите на народа строени - ние сме си платили в аванс. (И прескъпо, ако съдя по данъчните си декларации.) После имам малка фотографска криза. Не, не ми пречат дъждовните капки в обектива, нито мижавата сивина на небето. Мащабите в този град са тотално сбъркани! Нечовешки. Може би наистина е строен по проект за космическа станция на нехуманоидна цивилизация. Или американските архитекти са сбъркали нещо с превръщането на мерните единици от футове в метри. По никакъв начин не мога да вкарам цялото огромно парламентарно нещо в кадър, освен ако не изляза в орбита, разбира се. Или поне отскоча до другия бряг на езерото. Примирено щраквам гигантската арматура, която стърчи от покрива на  елегантно заровената под зелената морава монументална мраморна пирамида. Най-голямото парче неръждаема стомана в Южното полукълбо! Нъц! Каквото и да символизира. Пилон на най-голямото австралийско знаме в света!И в нашия ръкав на галактиката!И даже в цялата позната вселена!

После боркинята за световна справедливост влиза в ролята на гид и ми показва скришните местенца на Парламента. (Тя нали идва миналата година с младежкия поход против бедността да се среща с парламентаристи и сега е вече като у дома си тук.) От кратката ни разходка става ясно, че мраморната кубистично-изчистена абсолютно безлюдна вътрешност на сградата предлага всички удобства за туристите и гостите на това най-странно на света място. Има си работещ пощенски клон с реп (очевидно, за да могат депутатите да пращат картички на баба си без да напускат важните заседания за дълго), магазин за сувенири(от там купуват картичките), стая за смяна на пелени(!), кафене, разкошна тераса с гледка към езерото и града, великолепна галерия с маслени платна, портрети на исторически политически фигури, уникални исторически предмети (например едно от само четирите оцелели копия на прословутата "Магна Харта" - в оригинал), един милион стенни часовници (точни), изумително красиви градини и фонтанчета, брезички и пейчици, гълъби и гарвани, скулптори и каменни пътечки. И никаква коледна декорация! Никаква! В средата на декември! Отново крайно нетипично, неочаквано и неавстралийско. Голямата празна парламентарна зала с идеално полиран паркет и гаргантюански гоблен с мотиви от австралийския буш би могла спокойно да е бална зала. Готова за прием на високо равнище. Изобщо цялото място прилича неудържимо на почивна станция на ЦК - мраморно модернистично разточителство, социалистически реализъм, тишина и природни красоти. Строено с парите на народа за по-равните от народа.

Случили сме почивен ден, когато няма заседания нито в камарата на представителите, нито в сената, което ни позволява да изследваме мраморните простори без ограничения. Охранители има, но изпълняват повече екскурзоводски функции. Снимането е разрешено. Парламентът всъщност днес е просто музей. Най-скъпият австралийски музей. Глътнал повече от 1 милиард долара за осемте години на строителството си, с богата колекция от над 5000 произведения на изкуството, приема един милион посетители годишно. Ние се уморяваме дълго преди да сме надникнали във всичките му 3500 помещения, така че приемаме на доверие, че и другите зали и коридори са все тъй безупречно красиви, елегантни, натоварени с дълбок символизъм и заринати с висококласно изкуство. Милиард долара са много пари наистина, ама Австралия е богата, може да си ги позволи. Пък и я какви умопомрачителни хубости са насътворени! За народа. Този път почти без сарказъм. Простата сметка показва, че с един милион посетители годишно от откриването на Новия Парламент през 1988-ма година насам повече от 20 милиона души т.е. всички австралийци са ползвали безплатния паркинг, видели са бронзовата скулптора на кралицата (единствената, която ми е харесала досега), оригинала на "Магна Харта", пили са парламентарно кафе под перголите на терасата, присъствали са на заседания на парламента (достъпът до ложите за посетители е свободен с единствено условие да се пази тишина), разхождали са се по перфектно поддържаните морави на парламентарния хълм, търкали са рамене с представителите на народа. (И само Господ знае на колко австралийски граждани са им сменени памперсите в специализираното помещение на парламента.)  Добре! като прилежен австралийски данъкоплатец и ползвател на граждански права и свободи - одобрявам.

Личната ми екскурзоводка е изчерпала познанията си за интериора на най-важната канберска сграда, така че излизаме навън да проучваме други забележителности в паламентарния комплекс. Слънце е пробило между облаците и велосипедни полицаи по къси гащи предлагат великолепни сюжети за етюдна фотография. Ако ми стиска. Тревата е мекичка, ослепително зелена и мокра. Паркът е безкраен. Едвам успяваме да го изходим. Каталясали стигаме до Стария Парламент, смятан за една от най-красивите сгради в Австралия, обикаляме мързеливо розовите градини, навеждайки се старателно над всеки храст в неуморен лов за ароматни рози, зяпаме известно време играта на тенис в парламентарния тенис-корт, спираме се да прочетем плакатите и исканията на протестиращите от палатковия лагер(не ни става ясно срещу какво недоволстват, но веят аборигенски знамена), пием чай в претъпканото с костюми и вратовръзки кафене сред розите и лавандулите, и после пак поемаме по дългите безлюдни алеи към езерото. Следват сградите на Националната Библиотека, Върховния съд, Националната галерия,Националния архив. Не ме напуска усещането, че вече съм била тук, виждала съм и преди импозантните беттонни храмове на властта, разхвърляни сред огромните поляни, засенчени с европейски дървета, под шапка от птичи песни и покой. Групичка нежни брезички ми подсказва защо. Ами да! Всичко тук ми напомня Москва. ВДНХ - Изложбата на достиженията на националното стопанство - огромен парк с размерите на Монако, щедро украсен с бетонни палати с нечовешки размери. В Канбера е същото. Пак всичко е за показ. Демонстрация на власт и сила, контрол и богатство. Просперитет. Могъщество. Културен хегемонизъм и светли бъдещета. Въплътени артистично в тонове бетон, мрамор и безупречно прави ъгли. Навяват по-скоро помисли за египетски пирамиди и робовладелски империи, отколкото за демокрация и граждански свободи. Хм, интересна естетическа конвергенция. Целият парламентарен комплекс, проектиран от американски архитекти за нуждите на демократична Австралия изглежда като излязъл от сънищата на съветски градски планировщик от тъмната доба на сталинизма. Пардон! - от светлата ера на социализма. 80-те пилона с колекция от безразборни национални флагове само допълват картинката на "Пролетарии от всички страни, съединявайте се!" Българският флаг се вее гордо между братските знамена на Бангладеш и Канада (подредени са по азбучен ред, та затова)Чудя се дали Обединена Европа и Уницеф знаят, че в Канбера им е отреден статут на държави и флаговете им се веят до тези на Етиопия и Уганда съответно.

Правим още няколко кръгчета по вписаните автомобилни пръстени, наречени подобаващо Щатски и Столичен, излизаме на кратки забежки по радиалните улици с имена на щатски столици и в състояние на пълно главозамайване и световъртеж попадаме в квартала на чуждестранните посолства - Яралумла. Не намираме българското, но пък се енаглеждаме до насита на още прекрасна модерна архитектура (тук-таме с интересни заемки от съответните национални култури) и перфектно поддържани паркове и градини. Цял комплекс от почивни станции на ЦК! Изобщо Канбера, макар й зачената в началото на 20-ти век е застроена предимно през 60-те и то-о-о-олкова й личи.

Музеят на Австралия е една от най-странните сгради в града. След всичкия доминиращ бетон и мрамор, перфектни пропорции, безкрайни колонади, квадрати и паралелепипеди в бяло и сиво оплетената купчина оранжево-черни алуминиеви плоскости ни идва като шок. Не мога да схвана никаква схема или форма в безразборно нахвърляните ъгли, дъги, прозорци и лупинги. Според литературата сградата трябва да изобразява възел. Или поредица от възли, символизиращи комплексната история на страната. Един вид Австралия има не една история(не само на белите заселници), а много(аборигенска, имигрантска) - преплетени, усукани, навързани заедно. Също така трябва да ни напомня някак за други световно известни архитектурни шедьоври - летище "Дж.Ф.Кенеди" на Ееро Сааринен, например, Сидненската опера и Музеят на евреите в Берлин. Убий ме, не виждам никаква прилика. Нито дори намек. И възлите също остават скрити за явно силно ограниченото ми въображение.

Виж експозицията на музея наистина е пълна с истории. Много и интересни. С интерактивни дисплеи, триизмерни прожекции и прочие чудеса на съвременния шоу-бизнес. Гвоздеят в програмата обаче е гостуваща изложба на съвременно китайско изкуство. Нагледахме се на червени знамена, димящи заводски комини, петолъчки, комбайнери, работнички с гашеризони, червенобузи трактористки, усмихнати строители с мобифони, небостъргачи, комсомолци с акордеони и леяри с цигари. Също и тържествени портрети на партийни лидери в тъмни костюми и консервативни вратовръзки. Ето значи как щеше да изглежда българската живопис, ако не беше паднал комунизмът. Социалистически реализъм в 21-ви век. Невероятно преживяване! Препоръчвам на всеки, носил някога пионерска връзка.

Музеят затваря и ни принуждава да търсим забавления (и вечеря) в пешеходно-магазинската централна зона на столицата. Ако не се брои огромният мол, прехвърлил лъскава снага и от двете страни на улицата (и пищно декориран с коледни шаренийки, лампички и играчки), останалата част от центъра се опитва да ни заблуди, че сме попаднали в Търговище. В мъртвилото на ранния следобед. Преди двайсетина години. И почти успява. Мръсни хлопащи мраморни плочки застилат площадче между мърляви заведения за бързо хранене и специализирани книжарници за комикси, книги втора употреба, магазини за грамофонни плочи (!!!) и касети(!?), студиа за татуировки. Гълъби се тълпят и пейки се гушат в сенките под европейски широколистни дървета. Просяци и бездомници прогонват случайните минувачи с настойчивите си опити да изкрънкат пари или цигара. Все едно изобщо не сме в най-скъпия град на Австралия. С най-големите заплати. В материализираната бетонна утопия на социалистическия Дисниленд. Помоткваме се в магазинче за интелектуални игри - Рубик кубове с 4 и 5 кубчета на страна, три-измерни пъзели, Скрабъли, Монополи, инкрустирани шахматни дъски с невероятни четирицифрени цени; ядем италиански сладолед във вафлени фунийки, хвърляме трохи на гълъбите. Но накрая се предаваме на вездесъщата меланхолия, изоставяме туристическия си възторг на улицата и отиваме на кино.

Може би ако бяхме случили пословично известния фестивал на цветята или се бяхме качили на балон с горещ въздух, за да разглеждаме австралийската столична територия от небесата, ако времето беше малко по-слънчево, ако лятото не беше най-студеното от сто години, ако бяхме уцелили съботния пазар или друго някое по-живичко събитие щях да остана с по-шарени впечатления. Но, случи се така, че ние видяхме най-заспалата и скучна столица на света. Ако не беше архитектурата и гостуващата от Италия изложба на ренесансови шедьоври(не всеки ден се случва да видиш Рафаело, Ботичели, Тициан и Караваджо) щях да си умра от скука. И студ. После се чудим на политиците и дипломатите (служителите в българското посолство в това число) че се били откъснали от проблемите на народа, не чувствали пулса на нация. Ми как да го почувстват като не живеят в същата държава?! Нито в същото време. Канбера е остров на не-австралийски, не-крайбрежен, не-фермерски, не-мегаполисен, не-свръхмодерен, не-бясно-развиващ-се, не-типичен покой и безвремие. На три часа път от най-близкия истински австралийски град.

Преди сто и десет години новозеландските представители отказали да се включат в съюза на австралийските колонии с аргумента, че предложената (тогава само въображаема) столица на федерацията щяла да е твърде далеч от Уелингтън - тогавашните средства за транспорт предполагали минимум едноседмично плаване за прекосяване на Тасманово море - и това щяло да дистанцира парламентаристите от проблемите на жителите в източната провинция. Е, самолетните полети, мобилните телефони и електронните комуникации са скъсили разстоянията в днешно време, но Канбера си остава все тъй далечна не само от Нова Зеландия, но и от другите австралийски щати. И никакви магистрали не могат да я приближат. Тя просто съществува в друго измерение. Географско, социално и културно.





Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: bella2008
Категория: Лични дневници
Прочетен: 734700
Постинги: 111
Коментари: 415
Гласове: 690
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031