Две височайши персони озариха с благороднaтa си визита Куинсланд, Земята на кралицата - техни височества кралицата на Великобритания и севастократорката на Южните морета Ла Ниня.
Първата - за първи път от 23 години насам (и най-вероятно за последен, предвид напредналата й възраст). Втората - след кратко тримесечно отсъствие от нашите географски ширини и според метеоролозите - за дълго.
Едната донесе задръствания, хаос в градския транспорт, приветствени тълпи, спец-части на водни джетове(само таквоз не бяхме виждали), корсети, шапки, бели ръкавици, заразна масова лудост. Другата скромно се придържа към традиционните си прояви - дъжд и урагани. Кралицата доминира информационните емисии. Ла Ниня - прогнозите за времето.
Короновата достопочтена лейди се среща с жертви на миналогодишните наводнения и отправя официални поздравления към куинсландци за държеливостта и борбения им дух, докато самозваната латино-диктаторка запрята вече ръкави да ни потопи пак. По позната схема - с много вода, без грам въображение или милост.
И докато на едната все пак съм клела във вярност (въпреки искрените ми предубеждения към монархизма в Тихия океан) та съм склонна да проявя известна толерантност към появленията й - достатъчно редки и кратки, за да не будят излишно раздразнение, то на другата вече й сърбах попарата, не й дължа никакви жестове и честно казано не проумявам за какъв дявол се е надомъкнала пак! Не може ли да му отпусне малко края и да даде на братчето Ел Ниньо да полудува, да поизсуши Южния континент, да поопразни малко язовирите. Че я пустините ни на какво са заприличали! Eзерото Ейре пълно с вода, цветя цъфтят из пясъците, птици се роят край билабонгите, тучна зеленина навсякъде. Ами, не може така! Ще си загубим реномето на най-враждебен континент, с най-страшните пустини и най-свирепи суши. Още едни такива наводнения като миналогодишните и ще почнат да се забелязват крокодили чак в Сидни. Туристическата ни индустрия ще иде на кино. На кого му е притрябвало да се гмурка по рифовете като може да си далдисва на воля на главната улица в Бризбън. Или пък да се бъхти чак до Алис Спрингс, за да види още едно китно зелено градче край река. Туристите искат плажове и пустини, не зеленина и дъжд. На който му е домиляло за дъги и влага може да се разходи до Нова Зеландия, нали така?!
Ама на Нинята не й пука за такива прозаични работи като икономика, туризъм и човешки драми. Закотвила се е тука, навила се е на кълбо, наместила се е удобно и не смята да си ходи. На други места по света хората се готвят за настъпващото лято като пазят диети, за да изглеждат добре на плажа, купуват си нови бански констюми, слънчеви очила, елегантни сламени шапки, яхти, къси гащи. При нас подготовката за лятото започва с почистване на улуците (за да поемат очакваните тонове небесна вода), почистване на дворовете (за да намалим опасността от хвърчащи с бясна скорост клони и предмети при неизбежните урагани), пазаруване на бутилирана вода, пакетирани храни, фенерчета, батерии и прочие къмпинг-екипировка (макар че не планираме палатково летуване), добавяме към колекцията плавници и шнорхели (за да можем да си наглеждаме колите в подводния уличен паркинг, докато чакаме реката да се оттегли), и учим децата си да издърпват и щепсела, и антената на телевизори и компютри колчем чуят гръмотевица, щото не е като да не сме виждали как горят скъпоценните течни кристали ударени с милион волта през антенния вход. Да не забравяме и скорошната добавка към указанията за след-наводнителния период - да се оглеждаме за домъкнати от водата (и изнервени от дългото пътуване) крокодили.
Ако си мислите, че се оплаквам от дъжда или от гръмотевичните бури, че ме е страх от наводненията и градушките, мълниите и циклоните (от крокодилите ме е страх, признавам си), много ама много се лъжете. За мен е върховна привилегия да присъствам на най-величествените спектакли на природата, да гледам от първия ред на ложата настъпването на косматите небесни чудовища, лазерният блясък на воюващите облачни армии, неземно-зелената светлина на градоносния фронт, грохотът на сблъскващи се космически кораби в атмосферата, неистовата ярост на водата, божественият гняв в юмручната сила на вятъра, изящната грация на танцуващото торнадо, миризмата на озон и бурно лято. Обичам вълнението, драмата, възторга на бурята. Нещото, от което се оплаквам не са природните стихии и бедствия. Моите най-страшни кошмари са вовеки превзети не от кълбовидни мълнии, зъби и опашки. Личното ми чистилище се населява от... мравките.
Второто нашествие на мравките
Когато не са заети да хапят за добре дошли новопристигналите туристи и да тероризират вече заселилите се в Австралия такива, малките свирепи гадинки изпълняват старателно и дисциплинирано ролята си на главни метеоролози. Може и само моят домашен мравуняк да е, а не цялото мравешко войнство, но така или иначе аз знаех много преди Националния Център по Метеорология и Американската Агенция за Атмосферата и Климата, че ни предстои още една мокра Ла Ниня. Как? О-хо-о-о!И още как!
За да могат уважаваните господа учени и метеоролози да предскажат дали ще посрещаме Ла Ниня или Ел Ниньо това лято, то са едни повсевместни наблюдения, измервания, статистики и анализи, то са лазерни атмосферни радари в Антарктида, то са балони в стратосферата, плаващи буйове в океана, спътникови снимки, компютри, софтуери - гигантска технологична и интелектуална мощ. Ако не знаете - най-мощните компютри в света се ползват именно за метеорологични цели. И така чичо-докторите се вглеждат отблизо в гърлото на пациента, бъркат му в ушите, мерят му температурата докато забележат най-накрая, че в две много характерни точки на Тихия океан пак се е формирала значителна температурна разлика, която ще обърне преобладаващите ветрове да духат на запад. Аха! - потриват ръце те, слагат си самодоволните физиономии (все едно лично са променили температурата на океана) и написват със замах анамнеза. После се срещат с американския президент (щото нали той е наместник на бога на скромната ни глобализирана планетка) и го уведомяват, че планетарният ни климат пак страда от синдром Ла Ниня, който ще объркат непоправимо времето по света - наводнения по източните брегове на Австралия(да, да, благодарим ви за съболезнованията) и южна Азия, задълбочаване на сушата (и на хуманитарната криза)в Източна Африка, още по-страшни пожари в южните Щати, още по-свирепи урагани в Атлантическия океан, необичайно студени зими в Корея и Перу, невиждани снеговалежи в Европа и изобщо всевъзможни климатични аномалии и бедствия.(Единствено за Нова Зеландия новината е добра - там лятото по изключение ще е слънчево) И така към 12 до 18 месеца. На печелившите - честито! Господа метеоролозите докладват с погребален тон и напускат с още по-самодоволен вид Овалния кабинет. Обама се обажда веднага на министър-председателката на Куинсланд да сподели добрата новина.
Ние наводнения не е като да не сме виждали (дано и сомалийците са куражлии като нас), американският президент ясно, ще се бори с пожарите с цялата си суперменска мощ, международния Червен кръст ще спасява пострадали от наводненията по света, новозеландците ще трябва да се запасят с повечко слънцезащитен крем и да преживеят някак още една катастрофална реколта на фейджоя (дребни сладникави плодове, които май не са особено популярни никъде другаде, поправка - според Уикипедия били разпространени и в Азърбайджан), американските индианци ще трябва да понасекат повечко дърва, но на мен лично никое от тези събития не може да ми открадне съня - катаклизмите, кризите и катастрофите са най-естесвено състояние на вселената според българския мироглед.
Виж мравките успяват.
Как точно мравунякът в пощенската ми кутия успя да измери температурата на водата в средата на Тихия океан и с помощта на какви насекомски супер-технологии се осведоми за резултатите от наблюденията на антарктическите станции ще остане вечна загадка в историята. Факт е, обаче, че цели две седмици преди Белият дом да обявяви официално завръщането на Нейно висчество Ла Ниня мравешкото войнство въведе в действие масиран евакуационен план. Пресели се у нас. Поголовно.
Е, сега, то вярно, че и аз не си харесвам особено банята, имам забележки към избраната от хазяите цветова схема и качеството на изпълнение на стенната декорация(блажна боя в мръсновеникав цвят - да не си помислите че на гранитогреса кусури намирам), но все пак ограничих декораторските си изяви в миниатюрното помещенийце само до нова завеса за душ-кабината и купчина искрящо-бели хавлии. Мравешкият дизайнер, за разлика от мен, е къде, къде по-амбициозен. Пак в духа на личните признания - добре де, и аз си падам по минималистичните графични решения, ама все пак черни стени и тавани в банята не бих дори и сънувала. Пък и няма нужда, тъй като ми се случи да ги видя на яве. В триизмерни динамично-променящи се мотиви. Изпълнени с екологични материали - милиарди мравешки телца. Украсени деликатно с малки бели перлички - яйца.
Наложи се да изкупя целия щанд с почистващи препарати и отрови в кварталния супермаркет и да обявя война на черните пълчища. Химическа война! Не ме интерсуват никакви международни споразумения и харти.
Като ми изтекоха очите и окончателно престанаха да функционират дробовете се огледах победоносно - блестящи мръсновеникави стени и тавани и само тук-таме в някое ъгълче - дребното трупче на непогребана мравка. Победа! Лягам си да спя с чистата съвест на човек възвърнал реда в близката вселена. Победилка над ентропията.
Следното утро ме посреща с нови интериорно-дизайнерски предизвикателства. Този път стената в спалнята ми е на черни ивици с артистично рахвърляни петна в неправилни органични форми. В 3D! Слагам пак противогаза. Закъснявам за работа, но съм удовлетворена от себе си. Нова победа над вражеския многоброй. Не дълготрайна. Вечерта се налага да направим още едно обтриване на де що има вертикална и хоризонтална повърхност с белина и препарати. Този път в другата спалня. И вече съвсем естествено си загубвам съня - преследват ме кошмари с мравешки ексадрони, настаняващи новото поколение яйца под възглавницата ми. Събуждам се преди изгрев (което по нашите ширини е замечателно постижение) обляна в студена пот и започвам да разследвам всяко ъгълче и ниша, всяка стая, верандата, пералното помещение. Няма ги!! Никъде ги няма! Цялата къща вони на хлор и синтетични ароматизатори. Изпаренията им дразнят очите и гърлото ми. Налага се да изляза навън, на въздух, за да не се задуша в собствения си дом. М-да, Пирова победа.
Първите тежки капки на първата за сезона буря ме навеждат на прекрасната идея за сутрешно кафе на верандата, докато зяпам небесния балет. Изприпквам в кухнята да включа кафеварката. И намирам мравуняка. Целия. С все кралицата, бебетата и неизлюпените яйца. Сгушен уютно в металния цилиндър. Кафеварката мигом изпада в немилост и се изнася да доживява дните си в задния двор. Барабар с наемателите си. Под проливния дъжд. И страховитите гръмотевици.
Правилно се досещате - това не е последната ми среща с шестокраките. Чакат ме предизвикателно на следващата сутрин - този път в пералнята. Изоставената кафеварка ръждясва тъжно в калта. Отмъстително избирам режим с висока температура, накисване в белина и центрофугиране. Изпраните хавлии са покрити с милиони вкопчени мравешки трупчета. Никога вече няма да са искрящо-бели. Нито пък сънят ми спокоен.
Официалните предупреждениа на международната метеорологична организация и американския президент за предстоящите климатични аномалии ни заварват в патова ситуация - мравките обитават необезпокоявани килера, докато аз се преструвам че съм забравила напълно за съществуването му и пия кафе (от новичката кафеварка)в свободните си от мравки жилищни помещения (и стени, и тавани). Къщата ухае на евкалиптово масло(защото в аптеката ме убедиха, че много помагало срещу мравки), в банята още витаят хлорни изпарения, a почистените улуци бълбукат мелодично под поредния гръмотевичен порой.
Пеят весела песен - посрещаме Ла Ниня.
