Трябват ви бял и червен и плат. В изобилие. Предполагам, че може да опитате и с други цветове - резултатите ще са все така зашеметителни, обаче Баба Марта може да ви се разсърди. Така че прилагайте фриволните цветови схеми на своя глава. Аз на бабката съм й сърбала попарата, имам й уважение както се казва, тъй че се придържам към консервативните магически комбинации червено и бяло. Ако много държите да сте оригинални направете ги в бяло и червено.
Много е важно да разполагате с подходяща по размери добре наточена шивашка ножица. Сега, не си мислете, че се опитвам да ограничавам творческите ви пориви с неуместни бюрократични забележки - точно пък шивашка ли трябва да бъде?! Аз съм последният човек, който ще тръгне да ви разубеждава да правите зашеметяващи гигантски мартеници с ножичка за нокти, нокторезачка, макетен нож, двуострата кама на пра-дядо ви от хайдушките му години или гилотината за рязане на снимки. Ваша воля - каквото ви се стори подходящо. Всички сме свободни да практикуваме гражданските си права и свободи, нали така. Все пак ако ще въвеждате в проекта употребата на инструменти, неописани в това ръководство и нетествани съответно, бих препоръчала да почнете по-отрано (Коледа ми изглежда като добра стартова дата), та като се окаже, че с ножичката за нокти ви отнема 7 часа и 43 минути да изрежете плат за една мартеница, то поне да сколасате с първите три за Баба Марта. Пък ако не - догодина. Здраве да е!
Няма да е зле да ви се намира под ръка бутилка хубаво червено вино. Може и бяло. Е, добре де, както казахме вече цветовата схема е свободна, какъвто ще цвят да е. Ако, обаче правите мартениците с цяла тумба хлапета и техните благопристойни строги майки, гледайте да маскирате гроздовия сок като кока-кола, швепс, плодово сокче (предполагам че ще е трудно да го докарате да изглежда като минерална вода), нещо здравословно, органично и непременно възпитателно.
Изработка:
Ако геометрията не ви е била любимият предмет в училище може да се наложи да си опресните главата "Чертаене на окръжност". За всички други геометрично непредизвикани - преминавате направо към разчертаването. Диаметър на окръжността - 1 метър или там някъде, няма да придиряме за подробностите. Ако платът ви е с ширина 90 см ще трябва и диаметърът да е толкоз. Ако ползвате плат с двойна ширина ще намалите диаметъра още та да съвпада с половината от двойната ширината 70 - 75 сантиметра. Е, няма да са гигантски, но ще станат приличен миди-размер мартеници. Все така неотразими, умопомрачителни и зашеметевящи. (Виното също ще има ефект за зашеметяването, тъй че не се впускайте в сложни изчисления с числото Пи, ами наблягайте на течността от кола-бутилката.) Изрязвате по така очертания контур.
Не изхвърляйте изрезките - от тях стават неустоимо симпатични мини-мартенички.
Една бяла и една червена окръжност с еднакви диаметри са достатъчни за изработката на една гигантска мартеница. Чертаенето на окръжности може да възложите на майките - те са трезви и по принцип могат всичко, а изрязването с малки детски обезопасени ножички - на децата. Няма да е зле да имате още някой помощник под ръка, който да върши същинската работа, докато майките водят дечицата на чешмата за вода, до тоалетната, хранят ги, карат им се, възпитават ги или им мият ръцете, а самите дечица се гонят, бият в ъгъла, ритат топка, катерят се по всичко, което става за катерене (и по още няколко обекта, които никога не ви е хрумвало, че са подходящи за подобни упражнения), пищят слухоизтезаващо, щипят се, обогатяват взаимно речника си с цинизми и други неподходящи изрази на няколко езика, замерват се с ножички, кюфтета и хляб, увиват се в плата, режат всичко, до което се докопат (което включва всичко - от пердетата до бельото си), пръскат се с вода, реват, смеят се и се крият в коридора.
Ако пък сте благословени с тоталната блажена липса на самонасочващи се оръжия за масово поразяване с ножички може да си пуснете музика. Препоръчителни изпълнители: "Ред Хот Чили Пепърс" и "Уайт Снейк", тематично подходящи български класики: "Бяла тишина" и "Ален мак" (С Дийп Пърпъл и "Цвят лилав" има голяма вероятност да си навлечете неприятности от страна на бясната бабичка.)
След като сте се сдобили по гореописаният начин със стотина червени и още толкова бели кръга, с още малко бели коси (може и червени) и сте изконсумирали половината от фалшивата кока-кола идва най-отговорният момент от изработката. Хващате с два пръста центъра на всеки кръг (Е, един по един, де, не всички заедно) и повдигате нагоре докато цялото парче плат увисне в ръката ви като гигантска кръгла носна кърпичка. Верният ви асистент, който досега е работил неуморно с ножицата се преквалифицира да увива тънка ивица плат на десетина сантиметра под центъра и да я завързва стегнато. Ако платът е твърде фин и главата на пискюла става несъразмерна с гигантизма на произведението ви натъпчете я с малко смачкан вестник. Така! Готово - имаме гигантски пискюл от плат. Подрязваме стърчащите краища на възела.
Повтаряме операцията само още 199 пъти. Като ви писне окончателно от "Калифорникейшън" и "Хиъ ай го ъгейн" може да пробвате с "Нощи в бял сатен", "Лейди ин ред", "Едно Ферари с цвят червен", "Бяла роза", абе ако щете и с "Нощем с белите коне" пробвайте. Важното е да се сдобиете някак с двеста китни (и по това време вече омразни до смърт) гигантски (или миди) пискюла в основополагащите два препоръчителни цвята - бял и червен.
Ако още не сте допили виното сега е моментът да го гаврътнете. На екс. Защото ви чака последното изпитание: завързваме пискюлите по двойки. Традицията предполага във всеки чифт да има един бял и един червен, ама пак както вече стана дума, аз няма да се опитвам да ви внушавам разни консервативни концепции и остарели естетически виждания отпреди хилядолетия, и така да ви ограбвам гражданските и твореските свободи. Чифтосвайте си ги както ви скимне. Гледайте да ги докарате до 100 двойки. Ако не са толкова ще трябва или да ревизирате таблицата за умножение и цялата евклидова математика(току виж сте спечелили Нобелова награда покрай мартениците), или да изчакате да поизтрезнеете и да броите пак.
Връвта за свързването на пискюлите може да е от усукани червени и бели конци, от тънки ивички плат (в преждеописаните цветове) или нещо друго. Сега не ми хрумва какво може да е , но ако да речем дечицата и бездруго вече са нарязали пердетата ви на лентички може да ползвате тях, ако разполагате с панделки, канапи, връвчици, прежди, върви и вързанки - общо към стотина метра - вкарайте ги в употреба. Честно казано вече и на мен ми се приисква да ги направя лилави. Или поне оранжеви. Ако все още сте в състояние да се въздържите, предпочитайте червено-белите.
Готово!
Нали ви обещах - зашеметителни!
Сега остава да помолите татковците на вече каталясалите дечурлига да ви помогнат с опаковането на пискюлите в кашони, товаренето им на автомобили, катеренето по стълби, киченето на мартеници по клоните на дървото и другите технически елементи на проекта, които импонират много повече на мъжествената им психика от рязането с ножички и вързването на възелчета, докато изнурените майки се опитват трескаво да изчистят петната от лютеница по мокета, загръщат пердетата да не се вижда срязаното, метат планините от платнени изрезки, вадят ножички от сифона на мивката и всячески се оптват да заличат следите от пагубното временно присъствие на любимите им чеда.
Ако още не сте се отказали окончателно, четете указанията за украсата на дървото-мартеница в следващото издание на ръководството.
Пък ако все още не ви се е изяснило за какво аджеба служат тия гигантски мартеници (За мезе определено не стават) и за какъв дявол ще ги кичите по дърветата то се налага мигом да опресните общата си култура и специфична осведоменост по темата ето тук: http://www.martenitza.org
