Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.09.2009 14:50 - Река от огън в Бризбън
Автор: bella2008 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 3917 Коментари: 6 Гласове:
0

Последна промяна: 16.09.2009 13:38



Как се празнува 150 рожден ден?

С разточително пищен купон. С повече от 600 хиляди гости. С грандиозно веселие. С много бира. И скариди. И сандичи. С вакханалия от звуци и светлини. С музика и шампанско. И с грохот на военни изтребители. С библейско изригване на огън и жупел. С дъжд от звезди. С вавилонско стълпотворение. С размах и въображение. С директно телевизионно излъчване. Със специално създаден саундтрак. С незабравимо настроение.

Чий рожден ден?

На моя възлюблен Бризбън. Е, добре, де, добре,де. Бризбън е всъщност на 185 (но младее), ама това са подробности. Като станете и вие на толкова  ще ви питам дали ще издребнявате в сметките. Щата Куинсланд празнува 150-тата си годишнина. Празнува я цяла година с ескалираща интензивност, с всевъзможни фестивали, концерти, събития. Но никое от тях не може да се мери с Ривърфайър (Речен огън, Река от огън, Огнена река). Най-вълнуващият ден в годината. Любимият ден на бризбънци. Моят любим ден. Най-значимото събитие в Куинсланд. Най-голямото в Австралия. Е, почти - само давам повод на сидненци да се позаяждат. Събитие, за което малцина пишат. И кратко. Защото им изневеряват думите. Дори фотоапаратите и видеокамерите са безсилни. Как да снимаш земетресение? Да запечаташ на лента вкуса на барут в устата си? Как да опишеш с думи детския екстаз в душата си?

Ривърфайър е заря. Традиционно забавление за целокупното население на града. Пиротехническо зрелище. Сияйна канонада. Пролетно купонясване. Дискотека на открито. Ежегодно светско приключение. Масова лудост. Военно авио-шоу. Пикник. Празник. Светлинен спектакъл. Невиждана феерия. Вълшебство. Тътен и блясък. Сбъдната детска мечта.

Започва се отрано. Градските легенди разказват за купонджии заели места в ложите (разбирай по камънаците на високото плато Кенгуру Пойнт) още от 4 часа. Сутринта. Други ентусиасти наемат хотелски стаи в небостъргачите край реката на баснословни цени - утроени и упеторени тази нощ. Някои удесеторени - според гледката. Марината се напълва с лодки, яхти, плаващи къщи и всевъзможни наводни съоръжения натоварени с хора и бира, задръстващи ръкописното "г" на Бризбън ривър между двата моста - елегантният Виктория Бридж и грандоманският Стори Бридж. Семейства си организират пикник по поляните на Южния бряг. През целия ден потокът от автомобили и пеши посетители се уплътнява и уплътнява. Всички се движат в една посока - към реката. Заведенията в (епи)центъра преливат от рано следобед. Надвечер тротоарите отесняват. Пешеходните зони бръмчат оживено, уличните музиканти са на всеки метър. Тълпите се движат уж безредно, но постепенно се подчиняват на невидимата гравитация на водата и се изтичат в ниското край реката. Светлинните табла на подземните паркинги греят в празнично червено - пълни са до дупка. Южният бряг е почернял от човешко гъмжило. Също и северният. Ние си избираме Рипариан плаза - стъпаловиден просторен площад с каскаден шадраван, заведения и прочие градски прелести в подножието на най-високият бризбънски небостъргач. В центъра на ситито. С великолепна гледка към гаргантюанското  светещо "М" на грамадата от стомана и увеселителни лампички - нощният Стори Бридж  - главна сцена на предстоящото зрелище.

По-опитните ни съграждани са разпънали одеала за пикник по стълбището. Други са наредили столчета край водата. Трети вече купонясват в заведенията, обточили брега. Едва се промъкваме сред детски колички, забързани сервитьори с табли, стативи на фотоапарати, деца от всякакъв калибър, бабички с всевъзможна националност, младежи и представители на други неостаряващи генерации, бременни жени, доброволци с отражателни жилетки, влюбени двойки, подпийнали компании, шумни тийнейджъри. Внимателно стъпвам между кристални чаши за шампанско, хладилни кутии, детски играчки, чанти, раници, храна, одеала,чинии, бинокли, бирени кутии, заспали деца, фонтани, стъпала. От мощните тонколони на монтираната из целия град озвучителна уредба гърми радио "Трипъл М". Тълпите край нас танцуват. Без дискриминация на пол, възраст и занятие. Стори бридж сияе и засенчва с блясъка си няколкото срамежливи звезди в небесата. Реката пулсира синьо-оранжева от светлините на патрулиращите катери. Водещият на радио-предаването отброява последните минути и нагнетява напрежението с готина музика. Последна песен и чуваме в ефир гласа на един от пилотите на изтребителите F-111 - "Тридесет секунди.", "Двадесет секунди." "Десет." "Бризбън, погледни нагоре!" Ярките кълбовидни мълнии на двата изтребителя слизат ниско над водата, разделят се над града и профучават над главите ни. Звуковата вълна е разтърсваща, разцепваща, стомахо-преобръщаща, слухоизтезаваща. Ужасяваща и тържествуваща. Вцепеняваща и екзалтираща. Човешкото множество край мен избухва в овации. Нощта изригва в ослепителни пламъци. Заглъхващият тътен на реактивните двигатели е удавен в тържествените звуци на саундрака на "Трипъл М. Зарята е започнала. Тази нощ Бризбън е сцена. На която се играе представлението на годината. Ривърфайър!

Следващите тридесет минути не подлежат на описание. От мостовете над реката, от баржи във водата, от върховете на небостъргачите в центъра изригват, извират, изстрелват се, изхвърчат, разклоняват се, взривяват се, бушуват, вилнеят, хвърчат, танцуват, вият се, рисуват, разцъфват, свистят, пулсират и изтичат пламъци, огън, блясъци и светлини. Целият град сияе празнично, наконтен ту в сребро и злато, ту в рубини, сапфири и смарагди. С корона от блясъци, с гирлянди от пламъци. С река от огън. Празничен Армагедон. Ривърфайър. Някои от пиротехническите ефекти са невиждани до днес в света. Други са представяни само веднъж - в Хонг Конг. Трети са традиционни - като хипнотичния огнен водопад струящ от Стори бридж или класическите разноцветни букети от звезди в небето. Изумителни са ракетите, които се взривяват във формата на сърчица, вписаните една в друга елипси, усмихнатите личица (като бавно угасващи имотикони), разбягващите се сини огнени топки - сякаш отблъсквани от невидими магнитни полета, светлинните дървета разклоняващи мощни снаги високо и още по-високо и още... над и без друго високите небостъргачи. Светлинните фанфари и звездни арки. Огненият сняг сипещ се нежно над водата. Пулсиращата канонада. Спиралните галактики. Огнепръскачките.

Пиротехничският екшън не спира нито за миг. Въздухът натежава от мириса на барут, фосфор и сяра. Снимането се обезсмисля - градът е забулен под плътна димна завеса. В очите ни се сипят прашинки от умиращи звезди. И цялата пиротехническа екстраваганца е хореографирана в перфектен синхрон с ритъма на специално създадения саундтрак. В музикалния микс има по нещо за всеки - класически арии, разпознавам U2, Pink, кичозното индийско диско-парче от "Беднякът милионер". Човешкото море се люлее неудържимо във все по-бързия ритъм и изпада в неконтролиран екстаз на ЁTunderstruckЁ нa AC/DC. (Кой гений се сети за това парче!!!) Чувствам се едновременно на 5, 15, 25 и 150 години. С разширени в детска възхита очи, в тийнеджърски купонджийски транс, танцуваща диво под звездите и тържествено достолепна сред величието на града си. Не мога да повярвам на ушите си, когато отново чуваме в ефир вече познатия глас на пилота: "Установена ниска позиция. Шейсет секунди." Кога мина половин час?! Възможно ли е вече да свършва?!

Двете ярки светлини на хоризонта се уголемяват стремително и пилотът обявява гвоздея в програмата - изгаряне на изхвърленото гориво. Двата изтребителя F-111 се превръщат в огнени комети, размятащи дълги жарки опашки над града. И отново земетръсният им грохот и непоносимо свистене изпълват целия звуков диапазон, разтъсват земята под краката ни, разкъсват небето и изтръгват възторжен вопъл от тълпата. Спонтанните овации са заглушени от изригналата в последен тържествен залп музика - "Кармина Бурана". Мравки полазват по гърба ми  и цялата настръхвам. Но не от студ. Огнените батареи оживяват отново, комбинирайки всички вече видяни ефекти във вакханалия от експлозии, цветове и светлини, фигури и орнаменти, преплитащи се, застъпващи се, застигащи се, ескалиращи в тържествен пищен финал.

Когато всичко най-после утихва и зарята угасва, 600 хиляди души реагират спонтанно с ръкопляскания и овации. Към небето. Жалко, че пилотите на изтребителите не могат да ги чуят. Възрастна жена до мен бърше сълзи от очите си. Малко момченце, покатерено в татко си още не се сеща да затвори зяпналата си уста. Аз самата едва успявам да събера разтегнатите си от възторг лицеви мускули в що-годе подобаващо за възрастта ми изражение. Млада двойка се целува безсрамно страстно. Не ги виня - въздухът около нас искри от емоционално напрежение. И на мен ми се иска да разцелувам някого. (За предпочитане пилот на изтребител.)

Това беше вълшебната част на Ривърфайър. После започва приключението. Предстои ни да се доберем някак до автобусната спирка заедно с другите стотици хиляди разотиващи се зрители. Пълноводна човешка река се лее в дълбоките стъклено-бетонни каньони на бризбънското сити. И се плиска на светофарите. Нощта ехти от младежки викове, детски радостни писъци и рев на автомобилни двигатели. Автобуси пухтят претъпкани. Музика бумти от всички нощни заведения. Пешеходният мост е задръстен до невъзможност. прекосяваме го в индийска нишка, бавно, като в мед. Непознати хора си разменят шеги и завързват познанства в принудителната интимност на тълпата. Всичко е бавно и неестествено. Сякаш огнената феерия е хвърлила силна магия над нас. Дори автобусите се движат бавно, в транс, под хипноза. Докато се доберем до вкъщи наближава полунощ. Сънувам цветни детски сънища. И военни самолети.

Снимките ми разбира се не стават за нищо.("Разбира се" защото още от първия ред е станало ясно, че нямам какво да покажа - ако имах нямаше да се трепя да пиша толкоз дълго, а щях просто една картинка да прикача, нали?) С издъхващи батерии, сред всичкия пушек и светлинно замърсяване от близките осветени сгради снимкте ми приличат на реклама на мобилни телефони - гора от вдигнати ръце с телефони, на фона на празнични фойерверки. С Нокиа на Нова Година! Или нещо подобно. Да не споменавам изобщо плешивия чичка, от който мъжът ми има всички основания да ревнува - заснела съм любовно темето и полупрофила му под всевъзможни ъгли и на различни осветления. Чак лакътя му съм заснела. Отблизо. В детайл.

Ако искате все пак да видите, ето как останалите бризбънци видяха Ривърфайър по Канал7:
http://www.youtube.com/watch?v=GQ3HK94C4zs

Бризбън, както вече разбирате, е не само красавец и сърфист. И флиртаджия. Но и ненадминат купонджия.

Като стана и аз на 150 обещавам да вдигна подобен грандиозен купон. Спирайте цигарите, за да доживеете! Всички сте поканени!


Тагове:   река,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. thomas - Твоят възлюбен Бризбън...
15.09.2009 16:14
Дето така и не се научи, когато говориш на български, да го наричаш с правилното му име Бризбейн... :-) Иначе сигурно не пишеш Ландън и Уошингтън.
цитирай
2. thomas - ...
15.09.2009 16:18
И хайде, да не кажеш, че съм лош, това е Кармина Бурана.
цитирай
3. ady - Томас ме изпреварил
15.09.2009 18:29
Колелото на живота. Прекрасно:))
цитирай
4. анонимен - бризбън
15.09.2009 22:39
Ще го пише както си ще, това си е нейния блог все пак. Ти на твоя го пиши "както трябва" :)
цитирай
5. thomas - @анонимен
15.09.2009 22:40
То затова сме на това дередже, нали се сещаш? Защото всеки прави всичко, както си иска. :-)
цитирай
6. анонимен - Ей, да бе!
16.09.2009 12:47
Как можах да не се сетя!? Преди две години гледахме руски балет в Окланд - "Кармина Бурана". Затова ми е толкова познато.

Благодарности Томас, Ади!

Бризбън, бризбън, бризбън, бризбън

Изабела
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: bella2008
Категория: Лични дневници
Прочетен: 734634
Постинги: 111
Коментари: 415
Гласове: 690
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031