Постинг
17.12.2008 13:53 -
Арктически неволи
Първо да се извиня на всички, които съм подвела с твърдението си, че работя в компания за търсене и добив на нефт и газ. Абсолютно несъзнателно, неумишлено и непреднамерено е било, честна дума! Аз самата бях останала с подобно погрешно впечатление и трябваше да прекарам известно време на работното си място, за да се разсее заблудата и да излезе на бял свят вледеняващата истина. Която бързам да споделя с вас, че да не се окажа неволно замесена в измами и неистинни твърдения, свързани с австарлийския корпоративен и делови свят.
На пръв поглед изглежда, сякаш аз и колегите ми работим в просторен офис някъде по високите етажи на елегантна корпоративна сграда в центъра на бризбънското сити. Но в действителност работното ми място се намира в бутафорно обзаведен фризер за дълбоко замразяване, доста убедително дегизиран като австралийска петролна компания.
Компанията само привидно се занимава с нефт и газ, дегизирана е един вид, а истинската й дейност е извършване на наблюдения и експерименти в арктически и близки до арктическите условия. Голяма част от персонала, привидно хуманоиден, се състои от моржове и пингвини в бизнес облекло, които непрекъснато се оплакват, че им било горещо при температури близки до нулата (по Целзий) и си слагат лед в напитките, и настояват да включват вентилатори, които имитират доста сполучливо зимни веявици и фъртуни, и се разхождат по къси гащи, рокли с презрамки и прочие плажно облекло из заскрежените от студ помещения.
Още на втория ден на новото си работно място схванах, че зимни якета, шуби, дебели плетени жилетки, плътни вълнени сака, топли чорапи, шапки и ръкавици са къде по-подходящо и животоподдържащо облекло от елегантните ризки с къс ръкав, полички до коляното и джапанки на ток, с които бях обзавела гардероба си в трескавата кампания по подготовката за живота ми на работеща в ситито жена. Сутрин влизам в асансьора на сградата навлечена и омотана с топли връхни облекла като същинска съпруга на муджахидин (само очите ми се виждат), за всеобщ потрес на останалите пътници в превозното средство. Когато се отворят вратите на нашия етаж, обаче, и арктически студ облъхне тясното пространство с леден дъх, всички присъстващи отстъпват панически възможно най-далеч в задния ъгъл и ме изпращат с погледи пълни с уважение.
Част от рутинните ми сутрешни занимания е да изчистя скрежа от монитора на компютъра, да разбия леда по клавиатурата, да дозакопчея догоре многопластовото си облекло и да започна да се наливам с кафе, чай и други горещи напитки за запазване на телесната си температура. От време на време, като усетя, че кръвообращението в крайниците ми е спряло напълно се втурвам с посинели устни и настръхнала като пуешки врат кожа да търся спасение в тоалетната. По някакво необяснимо чудо на строителния дизайн, това помещение е единственото в отворената вътрешна архитектура на сградата, което не се обслужва от етажния климатик, и в резултат на това поддържа собствен микроклимат – много по-близък до обитаеми условия от нечовешкия студ в работните помещения.
Добре че са обедните почивки, да ме спасяват от бяла смърт. Прекарвам всяка минута от регламентираното извънработно време, изложена под изгарящите лъчи на безмилостното субтропично слънце, попивайки алчно всеки килоджаул енергия до който замръзналите ми клетки успеят да се доберат. Пред изумените погледи на австралийците си избирам най-слънчевата маса в уличните кафенета, сядам с блажена усмивка на нагорещения до червено метален стол (темперутарата на сянка е обикновено над 30 градуса), поръчвам си гореща супа и мазохистично се радвам на болката от изгарянето, която сменя бавно вледенената безчувственост на кожата ми. Австралийците отместват ужасено погледи – подобно самопредизвикано страдание и миризмата на опърлена кожа са непоносими за тяхната деликатна западна чувствителност.
Изобщо цялата западна цивилизация е вманиачена на тема студ. Забелязали ли сте с каква религиозна страст американците консумират лед? Австралийците са същите. Лед се продава под път и над път, домашните хладилници имат приставки за лед, хладилните чанти и авто-хладилниците са задължителен аксесоар за всеки дом, кола и пикник. Сещам се за „Брегът на комарите”, където главният герой беше дълбоко убеден, че ще превъзпита и облагороди амазонските племена като им занесе буца лед, и посвети живота си на производство на лед в примитивните условия на джунглата. Въпросният главен герой е американец, разбира се.
Ледо-поклонничеството, обаче, не е единствената проява на религиозния фанатизъм на белите хора по отношение на студа. Истинската им страст са климатиците. Познавате ли някой, който като се добере до контролния панел на климатика го наглася на нормална стайна температура от 24 градуса? Аз не. Някакъв демон се вселява у хората, колчем докоснат копчето със стрелка надолу и не им позволява да вдигнат пръста си. Опияняващо е да имаш контрол над природата, да можеш да променяш времето, да диктуваш желанията си на природата. И те цъкат ли цъкат в захлас, докато дисплея не покаже нещо между 12 и 17 градуса. Тогава въздъхват удовлеворени, поемат дълбоко леден дъх и забравят завинаги за вълшебното устройство. А в помещенията настъпва полярен студ.
Доскоро си мислех, че САНТОС означава Южно-Австралийска Северно-Териториална Петролна Компания (така твърдят фирменият уеб-сайт на компанията и даже Уикипедия), но вече имам основания да подозирам конспирация и мега-заговор. Много по-вероятно е името на компанията да означава: „Симулатор за Арктически Наблюдения на Трудово-Обществени Състояния” или: „Станция за Арктически Ниски Температури и Обилни Снеговалежи”.
Ако сте чували, че времето в Бризбън е горещо и задушно през летните месеци, значи знаете точно толкова за бризбънското лято, колкото и аз. Добре, че са новините по телевизията, да ме осведомяват за дневните температури в града, иначе нямаше дори да подозирам, че е настъпил плажният сезон. Не че аз ще хукна по плажовете – този уикенд пак ще се боря с последиците от тежка простуда и измръзване на крайниците.
Пък ми предстои коледно пазаруване в Хиперкупола. Е, там какъв студ ще берем, не ми се мисли. Шопинг центровете и градският транспорт са единствените, които могат да се мерят достойно с нашия офис по студ.
Добре че си донесохме все пак зимните якета от Нова Зеландия! Австралийската зима не беше достатъчно студена, за да ги подносим, но ще ни дойдат добре в мразовитите изпитания на бризбънското лято.
Търсене
За този блог
Гласове: 690
