Ами да, и на нас ни се случва да победстваме от време на време. Е, не много често – веднъж на 20 години – но затова пък, много яко.   Внезапна силна лятна буря с ураганни ветрове, поройни дъждове и страховити гръмотевици откри официално, с фанфари, тъпани и празнична заря новият ураганен сезон в Куинсланд. Хиляди съборени стълбове и електрически жици, стотици хиляди изкараха без ток, още хиляди повредени домове, няколко затворени поради тежки повреди училища, наводнения (особено зрелищно било наводнението в сградата на Телевизия 7, където покривът не устоял на теглото на изсипващата се от небето вода и се срутил с все водата вътре – няма жертви, но няма оцелял пукнат компютър и новинарите, нахлузили високи гумени ботуши, геройски четат информационните новини от напечатани листове като в доброто старо предкомпютърно време), разни населени места са отрязани от цивилизацията, защото пътищата станаха непроходими, в някакъв резервоар за питейна вода се срутил нацвъкан с птичи изпражнения покрив и властите официално ни предупредиха да си изваряваме водата за пиене, един младеж загина - отнесен от придошлата в канавката вода, докато снимал светкавиците.   Бризбънските власти веднага обявиха бедствено положение и мобилизираха армията и затворниците да помагат с възстановителните работи. В резултат на което днес центърът на Бризбън изглежда като Прага през 68-ма – мокър, превзет от танкове и войници. Добре че в Куинсланд има много затвори и затворници, та преодоляването на бедствието върви бързо. Аварийните групи твърдят, че такава силна буря и толкова тежки повреди не е имало от 20 години. Последното подобно бедствие било през 1985-та.   Метеорологичната драма не спря нормалния живот в града. Градския транспорт си вървеше по график, магазините и бензиностанциите си работеха, даже наводнената телевизия продължи да си излъчва по обявената програма. Лудницата в ситито си беше все същата. Хаосът в моя офис не се различаваше от предходната седмица.   Аз, да си призная, въобще не разбрах, че имало голяма буря, защото още като се затъмни и запуши небето, с щерката хитро се мушнахме в киното. И там, сред тътена и грохота на долби съраунд и американски простотии (гледахме някаква набедена комедия), сред масовото хрупане на пуканки и сърбане на Фанта хич нищо не сме чули. Два часа по-късно светът беше окъпан, тъмен и притихнал (както му приляга в неделя вечер), улиците бяха порядъчно наквасени, прането ми беше смъкнато от простира и натрупано на кална прогизнала камарка в задния двор, вечно кряскащите птици се бяха умълчали по изключение, но ако не броим този необичаен факт, нищо не подсказваше, че сме насред грандиозно бедствие. Всъщност, в къщи имаше двама бедстващи – бяхме си оставили котките навън и двамата представляваха жалка гледка. Мокри, нещастни, с отънели опашки и сплъстена козина се вмъкнаха като плъхове веднага щом чуха, че се прибираме – без котешко достойнство и без следа от аристократична елегантност, оставяйки кална водна пътека след себе си. Завряха се в гардероба ми и се близаха и сушиха там до среднощ. Спаха гръб до гръб в леглото ми, забравили напълно отколешната си вражда и взаимна непоносимост. Голям страх трябва да са брали.   Покрай бурята забелязвам, че австралийците много си падат по гръмотевиците и светкавиците. След всеки дъжд медиите се наводняват с покъртителни фотографии на божествен огнен гняв, сипещ се над покривите на сградите, раздиращ небето на парцали, пронизващ облаците като мощен джедайски меч. Открих в Интернета, че има стотици клубове на Ловци на бури, фото-форуми на същата тема, любителски филми от всяка буря и ураган, огромни бази с данни за отминали и зараждащи се депресии, вероятни смерчове, високи вълни. Търсачите на приключения преследват започващия циклон, обменят си информация за развитието му, дават си съвети откъде гледката е най-добра, по-кой път да минат напряко, колко часа се пътува от една наблюдателна точка до друга, фукат се със сполучливи кадри. Имат си хоби хората. В Нова Зеландия гръмотевични бури няма (или са голяма рядкост) и не бях забелязала съществуването на подобно масово увлечение. Тия тука направо пощуряват от кеф пред силата на природната стихия. Разни откачалки ходят да карат сърф при скорост на вятъра надхвърляща 130 км/час в поривите. Всъщност може и да са прави – в лошо време е много по-малка вероятността да бъдат нападнати от акула, тъй че е по-безопасно, един вид.   На мен мокрото време ми действа носталгично. Гърголенето на водата във водосточните тръби, влагата във въздуха, купищата мокро пране, локвите под прозорците в стаите, мокрите котешки стъпки, кръстосващи дневната, прогнозата за още дъжд и още влага ме връщат в Кивиландия. И ми става мило и родно. Ние кивитата сме странни птици – не летим, но от мокро не се боим. Така че, не се тревожете за нас. Аз още преди месеци съм приготвила пакета за оцеляване със свещите, запалките, сухия спирт, фенерчетата, батериите, портативното радио, консервите, тубите с вода, резервна котешка храна, клетките за котките, хипотермичните одеала, копия от семейните документи. Газовите бутилки са пълни, както и резервоарите на колите. Е, нямаме вече лодка, но пък разполагаме с няколко сърфа, спасителни жилетки, купчина дървения, а Бояна има дългогодишен скаутски опит в правене на салове и заслони с подръчни материали. Смятам че имаме големи шансове да оцелеем.   Мокри поздрави от бедстващ Куисланд! Кивианка в Австралия

А пък в уж мократа Нова Зеландия от няколко седмици пече като из... (е, не ведро, не е и пещ, защото не е чак толкова горещо, може би тостер), а дъжд не сме виждали от толкова отдавна, че вече го позабравихме що е (всъщност говоря само за Норт шора окландски, иначе на други места си в НЗ шуртят небесните кранове както си му е редът).
Поздрави от слънчевата родина на туатарите (туарегите са на едно друго слънчево място)
Едо

Аз лекичко ще адаптирам древната народна мъдрост за употреба в новозеландски условия:

Голям чадър си купи, голяма дума не казвай!

Утре като се продъни пак небето ще ме споменаваш с добро, ако си послушал съвета ми.

То хубаво ме съветваш ти, ама не се ли сещаш от личен опит от близкото минало каква е файдата от чадъра, когато полъхва свеж ветрец?
Нямам никакво желание да се превръщам на делтапланер. Тук, както е известно, за чадъри ползваме колите.
Още не е валяло, де...
Е

Едо рече и отсече че не било валяло и то заваля.

Едо рече и отсече че не било валяло и то заваля.

Е, поваля един ден, колкото да ни напомни къде сме и да полее градината, а сега си е пак лято...
Е