Като Радецки във вазовото стихотворение.   Едно време като бях доста невръстна (още преди да тръгна на училище) много обичах да чета дядо Вазов. А най-обичах „Опълченците на Шипка” и го знаех наизуст. Обаче, колкото и да си го повтарях, все не ми ставаше ясно как така „изведнъж Радецки пристигнал със гръм”. Нали не бях още ходила на училище – мъник невинен (пък и безотговорните ми родители ме бяха само научили да чета в ранна предучилищна възраст и не си бяха направили труда да ми обяснят детайлно историческата роля на руските генерали-освободители) не бях чувала за човек на кон с такова име – мислех си, че Радецки е кораба от другото вазово стихотворение. Онова за Ботев и Дунава. („И „Радецки” гордо плува...”) Та много ми беше съмнителна тая работа. Аз нали съм си от Варна, кораби бях виждала достатъчно, за да знам, че не могат да плават по планините. А пък, връх Шипка, макaр да не го бях виждала, по вазовите описания звучеше доста високопланинско („...тоя връх висок е , тя ще ни съзре...”). И на картата на България (в семейния туристически справочник за стоте национални обекта) тихия бял Дунав хич не изглеждаше да извира от Стара планина, даже си беше откровено далеч.   Значи, остава кораба да е гръмнал от козлодуйския бряг с оръдие – мощно и величествено (вероятно да възвести пристигането на Ботев) и гърмът да е отекнал чак до планините. И е разтърсил снежните им върхове. Или пък гръмотевица е ударила точно тогава и потресла дълбоко турците. Защото каквато и да е историята с Радецки и гърма, от патоса на стихотворението става ясно, че и двамата са имали много съкрушителен ефект върху османската потеря.   Така де, да не ви занимавам сега тука с моите си объркани представи за история и география, останах си аз завинаги с едно много силно развито уважение към гърмовете. Гърмът като известител на божия гняв. Като в страшна клетва: ”Гръм да го порази, дано!” Като в яворовото „Когато гръм удари” Като в пиратско възклицание: „Гръм и мълнии!”. Гърмът - Победоносец. Не просто гръмотевица. Гърмът – Възвестител. Гърмът – Освободител.   И точно така възвести пристигането си лятото в Куинсланд. С топовен залп. С тътен на небесни копита. С армия от тежки облаци. С бляскав щик и тряскащи светкавици. Със земетръсен грохот. С гръм. И с мълнии. Не просто със светкавици. Разпиля като пилци зимните потери навръх астрономическата пролет и въдвори победоносен хаос. С мирис на барут. И пот. (от жегата)   Между нас казано, тя зимата се беше предала отдавна и въобще нямаше нужда от чак такива демонстрации на мощ и сила. Ние и без топовни залпове бяхме схванали, че сандали и къси гащи са по-подходящо облекло за сезона от якетата и ботушите, дето ни се натрапваха от витрините на магазините. Ама, предполагам, че имаше нужда все пак от ясно деклариране на положението, иначе остават разни здрачни зони, в които хич не се разбира края на зимата ли е, ранна пролет ли е, може ли вече да се ходи на плаж, става ли още за ботуши и други такива основополагащи въпроси по отношение на битието и същината на мирозданието. Сега поне се знае – ясно и категорично -  че: 1. Зимата е свършила отдавна, 2. Пролетта беше миналия вторник, 3. Лятото е заело пълновластни позиции.   Температурите внезапно скочиха над 30 градуса ( А, помните ли като разказвах как нощем ставаше осем градуса?! Как оцеляхме не знам!) Небесата зарязаха безсъбитийната еднообразна слънчева синева и се отдадоха на свръхдраматизация. Денем пак си пече, де (няма да тръгнем сега да си разваляме имиджа), обаче следобедите се закълбват едни облачища, втурват се насреща едни фронтове. Вадят саби и мечове, и като се почне едно святкане, едно гърмене и гъргорене – котките ми не излизат от гардероба от ужас. А вестниците се напълниха със снимки на светкавици. И интернета и той. Нощем вали, пълни язовирите, полива тревата. Денем пак пече. Всеки ден има щормово предупреждение. Ню Саут Уелс май пострада най-лошо от бурите. Поне засега. Имаше ураганни ветрове над 100 км/час, отнсени покриви и други такива. И много дъжд.   Като гледам на спътниковите снимки,  което не се изваля при нас беше надлежно запратено към източните ни провинции – да видят и кивитата, че не сме стиснати, на ближния и бурята от гърба си даваме. В Уелингтън очакват ветрове над 130км/час, а пък на ледника Фокс – над 30мм дъжд на час, ама те там са толкова свикнали на такива работи, че едва ли ще забележат щедростта ни.   И това е само септември. Истинските приключения започват през ноември с ураганния сезон. 

Абе тука не е валяло като хората от две-три седмици, та не знам, некаква си буричка от западния остров, дорде прекоси канавката, дали ще запази кой-знае каква дъждовитост.
Счетоводител от източните провинции