Има една грандиозна световна несправедливост, която трови живота на австралийци и новозеландци. Колкото и да си обичат родината, каквито и да са позитивисти и ентусиасти, една голяма тъмна сянка тегне над оптимизма и иначе безметежното им щастие. Няма национални празници и официални почивни дни през зимата. Като отпразнуваме рождения ден на кралицата през юни и после следващият почивен ден е ча-а-ак през октомври – Денят на труда в Нова Зеландия, а пък за горкичките озита ча-а-ак за Коледа.   Е, то сигурно и Европа е така, ама там е лято – хората си ползват годишните отпуски, децата имат ваканции, пътуват, забавляват се, хич и не забелязват, че нямало наионални празници. Обаче, на Антиподите е зима. И е скучно. И е студено. И въобще, не е приемливо. Какво са си мислели всичките тия европейци като са насвяткали де що има религиозни, военни, трудови и прочие празненства през зимата, пролетта и есента?! За тях зима, ама за кивитата и озитата – лято. И Коледа през лятото и Великден през лятото, и кралицата – тя пък не можа ли да се роди през август, да помисли малко за верните си поданици от далечните колонии? Голяма несправедливост, ама какво да се прави, носим си кръста с достойнство.   Кивитата правят отчаян опит да разведрят дъждовното си зимно всекидневие със... Зимна Коледа. Така де, в другата половина на света си имат Коледа през зимата, и ние искаме така. Празнуват маорската Нова година – Матарики – в края на юни, малко след зимното слънцестоене. Е, чак коледни дръвчета и картички няма за Зимната Коледа (макар, че това е доста добра идея за бизнес – трябва да взема да я продам на някого) и обикновено тържествата се свеждат до ядене, пиене, културни фестивали и прочие витални дейности, обикновено на закрито, че климатичните условия през юни никак не предразполагат към пикници, плажове и забавления под открито небе. Даже самите Матарики рядко се виждат – това са Плеядите, които се показват над хоризонта само за ден-два и после се скриват отново, като намигване от боговете.   Озитата също правят опити в тази посока, но се сблъскват с къде по-непреодолими трудности. Първо, те си нямат маори и традиционни чествания на Матарики и второ, юни в Куинсланд, например, не е никаква зима още. Така че Зимната Коледа е доста вяла и незадоволителна. Два месеца по-късно никой вече не си я спомня и всички са изпаднали в дълбока депресия пред перспективата да чакат до декември за официален празник. И какво правят озитата тогава? Спретват си празник. Ей тъй, от нищото, си правят Селскостопански панаир и за всеки случай, за да не се окаже, че някой не разбрал и не го посетил, си правят и почивен ден за панаира. Е, не е национален – само в Бризбън важи, и не е в понеделник, та да се слее с уикенда, ами в сряда, ама все пак. Почива ли се? Почива се. (Отварям една скобичка тука за пловдивчани – веднага да почнете да врънкате управниците на града за почивен ден за откриването на Пловдивския панаир, ето на, и международен пример има)   И тук възниква логичният въпрос: какво правиш в почивния си ден през август, ако е в средата на седмицата? Отиваш за риба, на плаж, на кино, излежаваш се вкъщи, водиш децата в парка, на музей? Не. Истинският бризбънец си грабва цялото домочадие, с все бебетата и кучетата и се замъква на изложението.  Ходенето на ЕККА (така се казва събитието) е ритуално. Първо се тъпчеш в градския транспорт (защото задръстванията в дните на панаира са епохални и всички медии любезно осведомяват, че няма достатъчно парко-места за автомобилите на посетителите), сменяш автобуси и влаци, докато видиш най-накрая огромното виенско колело високо в небесата и слизаш (и да не видиш виенското колело пак слизаш, защото забелязваш, че влакът внезапно се е опразнил). После се редиш на опашка за билети, ако си късметлия си намираш отнякъде карта на панаира, ако не – просто се буташ безцелно с тълпите и следваш носа си. Миризма на говежда тор означава, че си пред оборите на кравите, аромат на печено месо известява, че си пред заведенията за хранене. Ако имаш тежка хрема и не можеш да разчиташ на обонянието си, можеш да се ориентираш по слух – тропот на копита означава коне, яко блъскане по метал – състезания за ковачи, неистова птича врява – изложба на кокошки и пернати, звук като от сечене с брадва – е, това си е състезание по сечене.   В безразборната си обиколка из панаира видяхме, подушихме и заснехме неизброимо количество крави, теленца, бикове (от всякакви породи, форми, цветове и националност), агънца, овце, патенца и патки, прасенца и праски, лами, понита, кози, коне(от всички краища на света), кучета, котки, две магаренца, нито един заек, стотици канарчета(много гласовити), не знам колко риби и най-накрая стигнахме до помещенията на кокошките.   За селско момиче като мен, дето си мисли, че е виждало кокошки, само защото е израсло гонейки ярките на баба си, хранейки ги с кълцано цвекло и смески, събирайки още топлите яйца от полозите, ЕККА крие големи изненади. В някои от клетките имаше същества с пера и клюн, каквите не само, че никога не съм виждала, за които изобщо не съм чувала, но и да бях, искрено бих се усъмнила, че принадлежат към кокошия свят, ако не бяха надлежно етикетирани, и даже наградени с медали в различните категории. Някои от птиците категорично приличаха повече на ястреби или лешояди, отколкото на кокошки. Други биха засрамили без усилие пудели и булонки по пухкавост, и рошавост. Трети нямаха ни глава, ни опашка – просто купчина пера на кокоши крака. Кокошки, петли, гъски и пуйки (баба ми им вика фитки, в други краища на света са известни като мисирки) от всеки размер и цвят се надкукуригваха, надкудкудякваха, надкрякваха, надвикваха и надграчваха – неспирно, пронизително, гласовито, слухораздиращо, сърцераздирателно, оглушително и направо умопомрачително, до степен само след десет минути да ме принудят да зарежа познавателната си разходка и да хукна панически към изхода. Горките пернати тябва да изкарат в тази дандания целия ден. Ясно е, че никоя от наградените кокошки няма да снесе пукнато яйце до края на дните си и вероятно скоро ще стане на супа, след всичкия този стрес, но се чудя как издържат на всичко това котките в съседното помещение.   Въртележките, стрелбищата, клоунадите, люлките, захарния памук, ментовите пръчки, маските, боклучките, въжената линия и виенското колело просто не са ми във възрастовата група, иначе от тях имаше по много и без съмнение са били много впечатляващи за подрастващото мнозинство в тълпата. Забелязах, че има нещо като униформа за ходене на ЕККА, изразяваща се предимно в необичайни аксесоари за глава – безумни шапки, каубойски шапки, обикновени шапки и смешни шапки, абсурдни перуки, традиционни забрадки, нетрадиционни котешки уши, дяволски рога, ангелски ореоли, изобщо аз май бях единствената гологлава персона (Срам!Срам!). За другия път си обещавам да се сдобия с някакво покривало за глава и да не се излагам така.   Докато се шматкаме из палатите на разни местни фирми за бижута, козметика, дрехи, чай, покривни изолации, застрахователни компании, колани от крокодилски кожи, мас от ему, китайски коледни елхи, от пиле мляко и т.н. ме втрещява табелката пред внушителен метален съд с неописума форма, твърдяща, че това е ... български казан за лавандулово масло от 1905 година. Собственикът на компанията е така добър да разкаже, че родителите му били в България, видели как се извлича розовото масло там, купили си два казана и си ги донесли в Куинсланд. Сега наследникът им си ги ползва по живо, по здраво, произвежда си сапуни с растителни масла и гордо показва казаните по панаири. Купихме си по някой и друг сапун, ако не за друго, то за да поддържаме славата на родното казанопроизводство.   Когато си тръгваме е вече тъмно, кокошите палати са се умълчали (надявам се не поради скоропостижна кончина на пернатите от твърде високи нива на стрес), новоизлюпените патенца са заспали, прасенцата сучат лакомо (и плашещо агресивно), кравите са натръшкали изнурени телеса и пращящи вимета по цимента, състезанието на дървосекачите продължава под прожекторите на хиподрума, а виенското колело извисява ярко-осветени спици високо в черното небе.

еееееееееее, крайно време беше и ти да напишеш нещо :)) Само мене юркаш хехеех Знайш как ми тлябва малко мас от Ему.............

Голяма шарания ще да е било, много хубаво описание, прати някоя фотография.

Деница

Samo taka,hodi navsqkade,kadeto moje6,pi6i,ta nie,kato 4etem,da si me4taem,4e i nie taka nqkoga 6te mojem najivo da vidim tova,koeto taka spolu4livo opisva6.Mnogo sam tapa,ama sam se obarkala za imeto na bloga po na6iq,toi nali e s blogspot,izvini.Sega se na4etoh.A ti vliza li v sit-a ni da vidi6 poslednite ni dva tanca?Sonya