Зимата била сухия сезон в Бризбън!? Разправяй ги тия на шапката ми! Още не започнал юни и като се отпочна едно валене, едни ветрища. И даже не една, ами две области на ниско атмосферно налягане като се сдружиха и за 24 часа удавиха Съншайн коуст, потопиха Бризбън под вода, ерозираха до неузнаваемост прочутите плажове на Златния бряг и ... напълниха язовирите. Очакваме в следващите няколко дни като се поотцеди водата от планините да стигнем мечтаните 40% от водовместимостта и общината да свали водния режим на 5-та тепен (сега сме на 6-та). 

Метеоролозите веднага намериха кого да набедят – Ла Ниня още била активна и не давала на Ел Ниньо да установи стабилно сухо време. Само веднъж на 10 години се случвала такава мокра зима и аз, разбира се, ще я уцеля. Където отида и времето прогизва. Още си спомням с ужас първата ни зима във Фангарей – като започна да вали през юни и спря за първи път чак през септември, от там нататък валя с прекъсвания до Коледа. Куинсландци ако знаеха щяха паметник да ми вдигнат. Е, не всички. Някои не са щастливи от дъждовете. Купища хора трябваше да бъдат спасявани от наводненията, самолетите изпозакъсняха, къщи и коли останаха под вода, пътищата се изпоповредиха, задръстванията бяха епични.   Мен, обаче, не ме засяга – аз работя върху усъвършенстването на най-удобната поза за излежаване в леглото с котка и лаптоп (котката е Муцьо, разбира се, Маца си е изкопала тунел под купищата дрехи в боянината стая и живее ъндърграунд, сиреч в нелегалност).   Разходка до махленския ни парк разкри грабеж: половината го няма. Всичко е под вода. Затова пък, вместо лениво поточе си имаме кална бърза река в замяна.
    Футболното игрище е по-подходящо за водна топка. Мостчетата и алеите са изчезнали. Залята е територията на моята стара приятелка червенокореместата черна змия (дето е само много отровна, но не смъртоносна) – дано да обича да плува, че иначе е имала лош ден вчера. Докато се опитвам да снимам въртопите с цвят и консистенция на боза, в краката ми се замотават: едно малко змийче, две гекота, една отвратително тлъста жаба, нещо неиндетифицирано, което пльоква шумно във водата и за капак – вятърът донася един потрошен, но все още летателен чадър.   Змията ще ми липсва. Беше ми компаньонка все пак. Но пък намерих други стари познати – прилепите се завърнаха! Много моля родителите на Ема да й покажат следващата снимка. Не мога да допусна тя да си мисли, че съм я лъгала. Ето го прилепското сборище – все така вонливо и шумно, както и преди.       Много ми се искаше да направя зимни мрачни снимки, в унисон с бедствената ситуация, обаче синьото небе все се намества в кадър, и зеленината една такава свежа и окъпана, даже Коледни звезди и други разни цветя са разцъфтяли по дуварите. Австралия продължавада ме изумява с оптимизма си. Дори посред зима.
      Поздрави от мен и кака ви Ла Ниня!