Докато си купувах днес хляб от Хиперкупола (така се казва мола в нашия квартал) , пресичах си безгрижно широкото фоайе и се опитвах да си спомня къде е паркирана колата ми, Господ насочи личното си огнестрелно оръжие към мен и натисна спусъка.   Докато се свивах трепереща от ужас и недоумение – с какво пък Го разгневих точно сега, откога да си купиш хляб е непростим божи грях??! – приклекнала ниско сред хлябове, дамска чанта и ключове за кола разпилени в живописен полукръг, и поглеждах богобоязливо нагоре да прочета в очите МУ смъртната си присъда, открих, че се намирам под внушителен плексигласов купол, процеждащ сива мътна светлина през матовите си трапецовидни плоскости. Което ме наведе на две знаменателни открития. Първо: ето това е прословутият купол, дето е дал името на целия комплекс – той си е бил там горе през цялото време, ама аз не съм го забелязвала, защото не зяпам по таваните като пазарувам ( поне докато не съм принудена да го направя) и Второ: или гръмотевичният изстрел е бил само много силна гръмотевица усилена многократно от изумителните акустични свойства на купола, или плексигласът е не само куршумоустойчив, но също и божегневно-устойчив, което е наистина много предвидливо и много мило от страна на строителя – практически ми спаси живота.

С леко нагла усмивчица по повод на неуспешното покушение си събирам трескаво хлябовете и вещите и се измъквам бързешката изпод купола и покъртителния му акустичен феномен ( не мога да не се запитам дали не е умишлено търсен ефект – архитектите имат понякога много странно чувство за хумор). Забелязвам с крайчеца на окото си още няколко минувачи да се разбягват с достойнството на пилци, връхлетени от гладна лисица и да се отдалечават от центъра на купола като разбягващи се галактики след Големия взрив, с най-високата скорост, която могат да развият безопасно, докато гледат през рамо, с неизбледняващ ужас в очите, очаквайки всичкият плексиглас да се срине всеки миг от неистовата звукова вибрация.   Минута по-късно съм на изхода, и то на правилния изход, защото преживеният стрес е стимулирал мозъчната ми активност достатъчно, за да си спомня къде съм паркирала. И тук най-после ме застига божият гняв. Колата е на открит паркинг.   Представете си само за момент, че разменим местата на морето и небето, ама оставим гравитацията както си е. Е, аз няма нужда да си представям, защото бях свидетел - водата се излива не като завеса, и не на потоци, и не на вълни. А като хомогенна плътна водна маса, заела всичкото пространство между небето и земята, запълваща целия звуков диапазон с неописуем тътен, рев и трясък насред тъмната доба ( нищо, че е само три следобед). Писъците на паникьосаната тълпа изненадани потребители надделяват над отчетливото тракане на белия картечен огън на градушката.   Хаосът е абсолютен. Напълно достоен за библейски сюжет.   Небето се отваря внезапно и божествена светлина озарява света. Или може би изстрел с голям калибър. Без заглушител. Трясъкът намеква за тежки повреди в небесното МУ имущество. (Дано да има добра застраховка.)   Междувременно аз успявам да локализирам моето лично островче суша и надеждна бронирана защита от болезнено жилещите рикошети на градушката. Само на стотина метра от мен, сгушено под мъждиво светеща улична лампа. (Споменах ли вече, че е само три следобед?) Малко предизвикателно ми намига с отражение от лявото си фарче. Не знам за вас, но аз не мога да си позволя да се излагам пред личния си автомобил. Особено в случаи на внезапен апокалипсис. Как се предполага да вдъхваме уважение у превозните си средства, ако при първата гръмотевична буря ни видят да се крием, треперейки от студ и страх под най-близката козирка?! Събувам със замах обувките– вече пълни с лед (за да не ме подхлъзнат и да направя лудо шоу, че голямо клише ще стане – хляб и зрелища), стисвам хлябовете под мишница и на бегом пресичам обезлюденото асфалтирано пространство. Като ледоразбивачът „Ленин” поря смело ледените простори.   После моята героиня е подложена на безчет изпитания – изпотени стъкла, които никакви вентилатори и климатици не могат да изчиститят, улици, превърнати през предизвестие в плавателни канали - без буйове или каквато и да било сигнализация, неработещи светофари, леко маниакални шофьори, безброй спрели или изоставени в трафика автомобили – внезапно осъзнали ниската си плавучест, невъобразимият грохот на милионите попадения на картечния леден огън (ух че хубав оксиморон!). На последния завой пред нас черната небесна завеса се разкъсва и ярка слънчева светлина огрява баталната сцена. Ако съм си мислела, че е трудно да видя пътя през тоновете вода, бродирана с бели ледени перли насред среднощна тъма и неописуем автомобилен хаос, то сега „трудно” добива качествено ново измерение. Милиони лумени се отразяват и пречупват в милиарди капки вода. Потопът се превръща в блестяща сребърна завеса, в бушуваща буря от сияещи остриета, в грандиозен взрив на милиони миниатюрни огледалца, във водопад от ослепителни диаманти, в дъжд от бляскави свирепи игли. Даже уличните лампи се предават и угасват. Аз продължавам да шофирам, надянала слънчеви очила.   Когато най-после се появявам на къщния праг – с тъмни очила насред тропическата буря, боса, стиснала хлябове под мишница и мокра като след преплуване на Ламанша, много се надявам любопитно взрените в мен съседи да видят в смъкнатите до чатала ми дънки( от собственото им неимоверно тегло, включващо половин тон дъждовна вода) последен писък на модата, а не последна фаза на тежко душевно заболяване.   Сега бързам да разпространя веста, че на последно преброяване всички членове на семейството сме в относителна безопасност – под покрив, със сухи дрехи и с достатъчни запаси от вода и храна (и хляб!) за поне три дни. Пък и Румен вчера купи лодка – ще има с какво да идем до магазина за нови продоволствия – няма да се стигне до там да изяждаме котките и гущера, който живее под пералнята. Тях ще ги угояваме за по-черни дни.             
И като си помислиш, че Бризбън е на перманентен воден режим. Шеста степен! Общината раздава безплатни пясъчни часовници, за да си отмерваме доброволно четирите минути под душа. Почвам да се чудя дали не е австралийска поговорката: Вода гази, жаден ходи.

няма снимки, иначе интересен разказ...

Ако това до някъде ще те успокои и в Русе е гадно дъждовно време...... А се наложи и куче да разхождам...... :)

Разгневи ме с това, че пишеш Бризбейн нарочно по начин, с който се надяваш, че ще те помислим за истинска австралийка :-P Или ти не говореше за мен!? :-)

Не се заяждай сега с авторката :) Ясно е, че никой не я мисли за натурална австралийка, пък и тя самата никъде не твърди, че е такава. Ти май си още много надъхан от постинга на roniabg за пунктуацията, където заформихте цял езиков спор с tymmyd :)

Thomas,ako tova te razgnevqva,qvno edin milion drebni 4ove6ki problem4eta,deto vseki edin ot nas si gi ima,te pravi permanentno qrosten i zaqdliv s vsi4ki , i za vsi4ko.Spri se be 4ovek,4eti i se kefi,di6ai spokoino.IZABELA E VELIKA BULGARKA,DA ZNAE6!!!
Sonya

a-a eto ot kade idva nashia dajd,ne samo pri vas vali
za sajalenie tuka shte prodaljava da vali do kraia na sedmizata.Toz ciklon kato se zacakli i ...

Abe , thomas , abe , chodjum ...

Tia tvoita rabota stana kato onia deto kato si sedial i niamal rabota ta na magareto "chush !" vikal !
Ama ti si malak , otge shte da si gi chuval tezi prikazki , edin vid !
Che se i plezish po interneta belkim razberem nii neukite kato kolko naprednala sas svetskite manieri e Evropeiska Sofia !
To tui , plezeneto , na maorite go ostavi , che na tiah po im miaza , sankim . Puk ti vmesto da se izjiviavash kato VSEVISHEN po pravopisa BRIZBEINSKI shto ne probvash neshto po-sashtestveno kato tema za razgovor da izmislish , a ?!
Shtoto nii tuka veche samo "BRIZBEIN" kato rechem i veche znaem za kogo ide rech :)

I drugo ...citiram :

"Разгневи ме с това, че пишеш Бризбейн нарочно по начин, с който се надяваш, че ще те помислим за истинска австралийка :-P "

Thomascho be , djanam , shto ti triabva nepodgotven da se izkazvash che da stavash za smiah kato onaia kaka deto s "Ken li-to" radva horata po sveta ?! To si e iasno za vseki koito ima neshto pomejdu ushite si che Izabela e grajdanka na sveta , ama to tui iavno trudno se razbira v elitnite Sofiiski kvartali , edin vid !

Biah te posavetval predi - pii hubavo vino , nedei se naliva s evtin kiseloch , jivota e tvarde kratak za takiva uprajnenia ...ama ne ! Ne ti uvira glavata , i tui to ! Che se i gnevish , na vsichkoto otgore ...

Nedei taka , Thomascho , nedei chodjum ! Vav sveta otkadeto Izabela pishe ne e prieto takav ton horata da darjat pomejdu si , osobeno nepoznati . Nii znaem che ima i tri i chetiribukveni dumichki , ama te sa za Gochoolu , Dochoolu i Dahko Harsazina , da rechem , puk nii ... nii sme Evropeici , nal tai !

Aide sas zdrave i evtino vino da si ne kupuvash veche , nali razbra ?!

Tupan Player