Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.03.2008 04:27 - За рисковете на Ози-имиграцията
Автор: bella2008 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 3380 Коментари: 3 Гласове:
0



Паяци и прилепи, ха! Даже Сидненският фуниеплетач (най-отровният паяк на планетата) изглежда като палав третокласник в сравнение с изконния обитател на Австралия, който ме посреща на входа на Музея на Куинсланд.                   Имаме такъв късмет, че не сме имигрирали в Бризбън 100 милиона години по-рано! Щеше да е класическо „на грешното място и в грешното време”.   Прилежно сглобеният десетметров скелет на Мутабуразаурус приветства всеки посетител с гърлен звук, възкресяващ неизбежно спомени за най-кървавите сцени от „Джурасик парк”. Вегетарианец бил. Уж. То сега е лесно да обявяваме кокалите му за вегетариански, ама я да бяхме наоколо по негово време. С тая зъбата паст, гостоприемно ухилена в цялото си исполинско съвършенство, ми се вижда бая запален по дивеча, дето влиза безстрашно през автоматичните врати. С облекчение се скривам зад ъгъла на експозицията на куинсландски „икони”.   В англоговорящия, предимно протестантски свят „икона” не е непременно религиозно изображение. Може да значи и това, но обикновено се използва в преносен смисъл и означава нещо, което е символ, което е събрало в себе си идеята, есенцията, съдържанието; нещо което дава безспорна идентификация; като епитом.   Та символите на щата Куинсланд се оказват неочаквано разнообразни (поне за мен). Варират от чували от зебло с щампа „Куинсландска захар”(захарната тръстика и до ден днешен е най-важната земеделска култура), през лечебни мазила, съдържащи игуанска слюнка, пот и мас, през мангово дърво и ярко сини Илисейски пеперуди, та до Големият бариерен риф – най-големият жив организъм на планетата, бира с многозначителната марка ХХХХ, къщите на кокили( наричани Куинсландери, естествено), небостъргачите и бзкрайните плажове на Голд Коуст, субтропичните джунгли с исполинската смокиня-удушвач и разбира се, тръстиковата отровна жаба – толкова отвратително грозна и грамадна, че просто си плаче да я канонизираш за икона. (Справедливостта изисква да уточня, че въпросното земноводно не е тукашно. Внесено е от Южна Aмерика, за да помага в борбата с някаква муха, която поврежда захарната тръстика. Както винаги става с такива псевдо-гениални решения, жабата не се заинтересувала от мухата, ама хич, обаче се размножила неконтролируемо и понеже е ужасно, адски, неописуемо отровна, се превръща в проблем за целия континент. В грандиозна екологична катастрофа. Досега е заела Северните територии, части от Западна Австралия и Куинсланд. Никой не може да спре побеносния й поход на юг. Даже австралийската армия участваше в кампанията по едно време, но не съм чувала да се хвалят с успехи на този фронт.)   И тук пак ми се натрапва мисълта за грешното време и място. Ако бях имигрирала в Австралия само преди 100 години, щях сигурно да се казвам Изаура и щях да бачкам на тръстиката, вместо да си пиша в блога. Което пак не е много зле, като си помислиш, защото други още сто и петдесет години назад във времето и щях да съм британска затворничка, заточена на другия край на света заради кражба на три метра панделка или поради бездомност, в невъобразим и смъртоносен гингирлик, сред паяци, крокодили и други затворници, с много малки шансове за оцеляване.   И като стана дума, направи ми впечатление, че никъде в Музея на Куинсланд не се споменава за затворническото минало. Никъде. Изобщо, интересни музеи имат в Даун Ъндър. Новозеландските музеи нямат датировка на артефактите от маорски произход ( щото ако вземат да ги датират с радиоактивен въглерод и току-виж се оказало, че маорите са изпреварили белите колонизатори само с двеста-триста години и не са никакви коренни жители), в австралийските пък, изобщо не се споменават първите петдесет години от колонизацията. Доскоро и аборигените не са били споменавани. Нищо, че техните артефакти са датирани 40, 50, даже 60 хиляди години преди наши дни. Добре, де. Нека да видим какво все пак споменават.   Следващата зала ме оставя с увиснало чене. От благоговение. Аз, нали съм родена в бедна на природни ресурси страна и съм живяла пет години в още по-бедна такава, проявявам естествена склонност да се захласвам по минерални богатства. Скъпоценни камъни, благородни метали, лъскави нещица. Експозицията, посветена на минната индустрия и минералните залежи на Куинсланд прилича повече на обзорен урок по химия с обилни нагледни материали. Цялата менделеева таблица е изредена в списъка с изнасяните от щата суровини. Тук се добиват 95% от световните опали. Вярно, че в бижутерските магазини на Бризбън могат да се видят по-богати колекции на опали( това е националният скъпоценен камък на Австралия), но музейната изложба на сапфири определено хваща окото и би била съвсем на място в чиято и да е царска хазна. Грабват сврачешкото ми  внимание и купищата кристали и лъскави рудни бучки. Това алуминий, това мед, цинк, сребро, злато, олово, титан и разни други, дето не им знам българските имена, а може и никога да не съм ги чувала. А бе, експозицията си е като пещерата на Аладин – пълна със съкровища. Приисква ти се да промълвиш „Сезам затвори се!” на излизане.   Нещо не ме грабва трагичната участ на Гигантската морска костенурка, макар че й е отделено много място. Може би, защото съм още под впечатлението от срещата с двата куинсландски крокодила.( И те са застрашени от изчезване, представете си!) Ако някой от читателите има слабо сърце или е под 12 години, моля да прескочи следващите два параграфа – съдържат потенциална опасност за здравето.   Сладководният австралийски крокодил е такава една симпатична животинка, зъбатичка и покрита с люспи и плочки като нещо праисторическо(каквото е) или другопланетно( каквото може и да е ). Плацика се из разни езерца и рекички, скрит под водата, диша си през ноздрите отгоре на носа и като си хареса някое кенгурце или птица, дошли на водопой, се изстрелва като навита мощна пружина, сграбчва жертвата в желязно яките си челюсти, замъква я в дълбокото и никой никога не я вижда повече. Перфектна машина за убиване! На дължина не пораства повече от 3 метра, а на тегло достига само 600 килограма. Хора напада рядко. По австралийските стандарти не е особено опасен. Безобидна душичка с други думи. Да не се бърка със свирепия си побратим – соленоводния крокодил.   Значи, ако го гледате на картинка или достатъчно отдалече ( например от самолет, аз не бих го гледала по-отблизо ) може и да не познаете веднага соленоводния крокодил. Пак си има зъби, плочки, челюсти, пак си лежи под водата и само носът му се подава отгоре незабелязано. Единствената разлика е, че този път водата е солена.( т.е. може да си лежи не само в реките, но и в лагуните, по плажовете и въобще навсякъде, където има вода). Обаче! Не се подлъгвайте по привидните прилики. Този братовчед на сладководното безобидно зъбато достига до 7 метра дължина (СЕДЕМ!) и до 1000 килограма (ЕДИН ТОН!). И това не го прави тромав. Има избухлив нрав, напада всичко (включително лодки) и жалките хилави двуноги нямат никакъв шанс. Ако не е еволюирал значително през последните 200 милиона години, то не е защото е бавен( всичко друго, но не бавен). А защото е съвършен. Единствената опасност на тази планета, за която дори безстрашните австралийци говорят с респект е соленоводният крокодил. Слава богу, в Музея на Куинсланд го има само на снимка, иначе щях да доживявам дните си в някоя клиника за душевно болни и да дописвам блога в паузите между два истерични пристъпа.   И ако си мислите, че с това музейните страхотии са приключили, и вие като мен грешите. Следват безброй остъклени витрини с хиляди, милиони препарирани насекоми. В стройни редици, във всякакви форми и размери. Не мога да се въздържа да не спомена австралийската заравяща се хлебарка – най-голямата в света, на тегло стига до 35 грама, което е повече от две домашни мишки или 35 гигантски американски хлебарки!!!!!   Естествено, прекарвам много време пред витрините на паяците и когато стигам до змиите нервите ми са вече така износени, че почти препускам между дисплеите с отровни и неотровни такива. Успявам само да забележа, че от всяка разновидност има по няколко в различни цветове: зелен, жълт, кафяв Тай-пан (всичките адски отровни); бял, жълт, петнист питон(неотровни); зелена, кафява, черна змия( и трите са отровни) и т.н. и т.н.   В панически бяг се озовавам в секцията на растенията и си отдъхвам с облекчение – тук се надявам да има само красиво-цъфтяща, уханна, субтропическа флора. Не би. В добавка към всичката отровна, хапеща, нападаща, разкъсваща, пареща (визирам отровните медузи), щипеща (огнени мравки) и полазваща фауна, за която вече знаех и бях, така да се каже подготвена, научавам, че имало и цяла плеяда отровни растения. Прескочих ги. Направо зарязах целия етаж, посветен на куинсландската природа и атакувах секцията за аборигенска култура. Където умрях от скука.   Първо, който е подреждал експозицията, очевидно е нямал сърце за тази работа – празно, голо, с едни големи черно-бели снимки без никакъв текст. И копия на статии от вестници. Нелепо. Ако сте се надявали да научите най-после какво е това „изгубено поколение”, за което наскоро премиерът на страната се извини официално от името на всички правителства преди неговото и всички бели австралийци, ами излъгани сте. Ще ви разкажа някой друг път. В музея няма нищо по темата.   Второ – чела съм, че подобен проблем имат и други австралийски музеи – всичките оригинални, автентични произведения на аборигенското изкуство и занаяти са сакрални и са табу, т.е. не могат да бъдат излагани на показ. Даже да си ги снимал нелегално, не можеш да показваш снимките в музея. Тъй че, за да прикрият очевадната липса на експонати, уредниците на уважаваната щатска институция са създали лабиринт от паравани. Истински капан за наивници като мен. Послушайте ме, ако някога решите да ходите там – носете си вода и храна за три дни. Ако сте късметлии, ще намерите изхода преди да се дехидратирате до смърт или да се гътнете от отегчение.   На изпроводяк мутабуразауруса ми дръпва едно дълго гърлено „До скоро виждане!”, на което аз отвръщам с „Надявай се!” и се шмугвам през автоматичната врата навън, към слънцето и съвременноста – сто милиона години след неговата. Ей на това му се вика да си „на точното място и в точното време”!  


Тагове:   Ози,


Гласувай:
0



1. eien - И една снимка и
31.03.2008 06:04
щеше визуално да се "обогатим"...
цитирай
2. bella2008 - Снимки
31.03.2008 06:32
техническата и по-специално компютърна неграмотност трябва да се обяви за порок. Създава повече проблеми в живота на хората отколкото, да кажем, гордостта. аз съм виновна и в двете. След много опити, най-после успях да вмъкна три снимки в статията за Бризбън, но с другите все удрям на камък - ту форматът, ту типът на файла не бил подходящ, ту му млякото горещо, ту пък друго нещо. И за да споделя поне някои от чудесиите, за които пиша, съм качила малко снимки на snimka.bg - там се подвизавам като bella2008 (може да се ползва търсачка по автори) и албумите са в категория Пътуване, подкатегория Австралия, Океания, Антарктида (ако се търсят по категории) Иначе успях поне да вмъкна линкове към съответния албум в предишните постинги. Приятно гледане!

Изабела
цитирай
3. анонимен - Bez merodavnoto mnenie na thomas ...
15.04.2008 12:13
Dal Bog dodro na vsinca ni !

Vsichko pisano dotuk - hubavo , niama losho .
Nii na selo haresvame !

Obache !

Bez thomasovoto merodavno mnenie po vaprosa , grozno edno samnenie se promakva v dushata mi ... Dosusht kato solenovoden krokodil quinslandski ... ups ... queenslendski ...
Mi , ne , ne zvuchi niakak si , riish :)

Be , thomas , tui kuinslenda land ili lend shte da se pishe / izgovaria / , a ? I diula li e ili kvo sadiat tez avstraliici , mama mu stara , otde ia izmisliha taz shantava strana za imigracia che i Izabela podlagaha bez vreme da se tormozi tam , dalech ot nashe selo ?!

Pomagai , thomas ! Vav teb ni e nadejdata bratko che sme nazad s materiala i toku vij ako otidem do Ozia krokodilite ni iziali neosvetleni , you know !

Ne e lesno !

Aide sas zdrave i do skoro !

Tupan player
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: bella2008
Категория: Лични дневници
Прочетен: 734616
Постинги: 111
Коментари: 415
Гласове: 690
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031