Добре,де. Ще разкажа и за паяците. Знам си аз, че всички се вълнувате от пикантерии и само така , от толерантност, се преструвате, че ви интересуват котките и птичките. И понеже сте лоялни читатели се чувствам задължена да ви предложа нещо наистина покъртително, кошмаро-генериращо и достойно за вниманието ви в крайна сметка. Но, уви! Трябва да призная пълен провал на насекомния и акаридния фронтове. Вече почти цяла седмица пребивавам на австралийска земя и не съм срещнала повече от дузина паяци – всичките от безопасно растояние, една хлебарка ( която Маца самоотвержено надъвка, олигави и прогони от нашия двор) и два майски черни бръмбара – препарирани, в натуралистичната колекция на коала-центърът.
След ужасните преживявания на Бояна ( още първата нощ в австралийското си легло била събудена от гигантска хлебарка лазеща по лицето й в посока север-североизток; оранжевият, огромен, безсъмнено силно отровен и ненаситно хищен паяк, под който минава всяка сутрин на път за автобусната спирка, и който спуска паяжината си все по-ниско и по-ниско, явно преориентирайки се от лов на дребни птички към лов на десетокласнички ) и като ме знаят какъв съм кърък, всички очакваха с моето пристигане къщата да се напълни с отровни змии, гущери, пълчища паяци, хлебарки, крокодили, медузи и каквото там още отровно се въди по тия краища на света. Даже, като се разхождат с мен из кварталния парк, гледам ги, че спазват дистанция – все са една крачка встрани или зад мен, та да имат време за реакция, когато аз се натъкна на смъртоносна фауна. Когато, не ако.
За да компенсирам поне частично разочароващата липса на съспенс в моето скучно ежедневие се зарових в интернета и той както обикновено не ме разочарова. Оказва се, че само в Куинсленд живеят над 200 вида паяци, които официално се делят на смъртоносно отровни, силно отровни, слабо отровни и такива, чието ухапване е болезнено, но безобидно. Всички австралийски сайтове са пълни със снимки на най-често намираните по хорските къщи опасни видове. Защото е много важно, ако те ухапе паяк да го идентифицираш преди да идеш на лекар. Иначе ще трябва да ти натряскат противоотрови за всичките няколко десетки отровни гнусника. Ако пък не потърсиш медицинска помощ симптомите на отравяне се разпростират в интригуващата палитра от треска, парализа, гърчове, спиране на дишането и спиране на сърцето през обриви, възпаления, почервеняване, посиняване, почерняване, безчувственост, та до абсолютно безсимптоматична некроза на тъканта и неспасяемо окапване на плътта. В названията и описанията на видовете изобилства със „скачаши”, „плюещи”, „хвърлящи мрежи”, „дебнещи в засада”, „плетящи капани” , „черни”, „атакуващи”, „кръстоносци”, „вдовици”, „корсари” и прочие умилителни нарицателни, от които ми се приисква неудържимо да си грабна още неразопакования куфар, да си купя еднопосочен билет до Нова Зеландия и веднага щом маорът – митничар ме поздрави с „ Добре дошла ” да изгоря паспорта си още там на летището.
Трябва да съм безкрайно благодарна на съдбата и на съпруга си, че не ни замъкнаха да живеем в Сидни, където е естественият хабитат на най-отровният паяк на планетата – Сидненският фуниеплетач. От семейството на тарантулите, лови птички и мишки. Според уебсайтовете не напада хора.Само ги хапе, ако го обезпокоят. За всеобщо облекчение този конкретен вид не скача, не плюе и не хвърля мрежи. Ако се почувства застрашен се изправя на задните си членести нозе, сграбчва човешкият пръст с предните си такива и хапе, хапе, хапе многократно като влива обилно смъртоносна отрова в кръвоносната система на жертвата. От десет години насам няма регистриран смъртен случай от ухапване на Сидненски фуниеплетач. Най-вече поради създаването на надежден антидот. Да живее науката!
Австралийците ( и осбено сидненци) са смели хора. Понякога се чудя дали ще ми стигне кураж да стана една от тях.
06.03.2008 14:35
06.03.2008 14:39