Прочетен: 2978 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 05.03.2008 09:41
5-ти Март.2007
Румен и Бояна са вече, съответно, на работа и училище. И докато котките се занимават с професионално майсторско целодневно спане и спорадично шпиониране на семейство гущерчета в задния двор, аз се опознавам активно с местните пернати.
Дори за някой като мен, с дълга и цветиста история на взаимоотношения с птици ( справка: ide.li „Антиутопично”), Австралия предлага разнообразие и изненади. И то какво разнообразие! Забравете за чукащите туита, кашлящите птици и вечно щъпуркащите по покривите майнъри. Те са като невинни палави деца в сравнение с тукашните си братовчеди.
Освен музикалната откачалка с проблемната памет и склонност към джазови вариации, с която вече имаме удоволствието да се познаваме, и която ако не друго, поне може да пее, има някакво неидентифицирано акустично недоразумение в махалата, което си въобразява, че ако имаш крила, значи си роден певец - виртуоз. Достатъчно е да отвориш широко човка и да си напънеш гласните струни. Звукът, който се получава в неговият случай е идентичен със зъбо-изтръпващото скърцане на ръждива, никога не смазвана люлка. В началото винаги започва малко срамежливо – все едно вятърът полюшва люлката от време на време и тя проскърцва сърцераздирателно, самотно и нещастно. После окуражен от собственият си ентусиазъм певецът се амбицира и утроява усилията си, така че целият квартал се разтриса от неистово скърцане, все едно цяла тумба първолаци са нападнали дузина люлки и се състезават кой пръв ще удари горната рамка. Обикновено се изявява рано сутрин, но не са изключение и дневните, и вечерни представления. Започва да ми се изяснява изумителното разнообразие от тапи за уши, предлагано в аптеките в този град.
Друга възлюбима птичка ми е гарванът. Онзи черният, грозният, рошавият, дето „грачи грозно, зловещо” в ботевото стихотворение, дето символизира беда, кланета, злини и мрачна орис в де що има визуално или словесно произведение на изкуството в цялата история на западната човешка цивилизация. Не и в Бризбън. Тук гарванът е вездесъщ и тривиален. При това – гигантски. Гарванският многоброй пляска зловещо с исполински черни криле от върха на уличните лампи, каца заплашително по покривите на къщите, крачи безстрашно по улиците и дворовете, плаши котките, притеснява минувачите, но предимно, преобладаващо и най-вече - грачи. Смръзващо кръвта. Грозно и зловещо. В абсурден контраст с приказно синьото небе, яркото слънце и оптимистичният темперамент на озитата.
Добре, поне, че нямаме в квартала кукабури. Миналата година, докато гостувахме на приятели в друг район на Бризбън, не мигнах цяла седмица от непрестанното им гръмогласно кискане и самодоволното им хихикане и кудкудякане по нощите, сякаш триста вещици се бяха събрали на конференция с безплатно пиене и шведска маса. То беше смях, то беше кикот! От залез до изгрев. Истински късметлии сме, че ги няма наоколо.
И, за да не си помислите, че нещо недолюбвам птиците, или пък, че нямам ухо за хубавата птича песен – има и такива песнопойци, дето всъщност е истинско удоволствие да ги слушаш. Още не съм ги виждала, защото все рано сутрин по тъмно пеят, но са многобройни. Много е трогателно едно пернато дето прави същия ромонлив звук като бърдучетата, които дядовците ни купуваха едно време по селските панаири – малка писана стомничка, която напълваш наполовина с вода и после духаш в дупчицата на дръжката,за да издаде мелодичен звук. Туй пък пиле издава същия звук без да си помага с бърдуче. Много е сладко!
с обич ДЖУЛИЯ БЕЛ
05.03.2008 11:12