В ранно утро по вечеря се въздигнах в дол дълбок, в люляк трънка да намеря, да изстискам каца сок. Тоест пристигам в информационния център на Пърт уж рано сутринта, ама всъщност в последния момент - в седем без пет. Резултат от серия при...

Как се създава нова държава? С победна битка, с преврат, с бляскава победа, с възстание, с дързък окупаторски акт, с вълчица, с божие обещание, с всенародно преселение, с чудо, с разцепление, с декларация за независимост, с международно ...

Вторник пети ми е късметлийски ден. Трябва да е, според хороскопа на зодията ми: щастлив ден - вторник, число - пет.
Във вторник, на пети конференцията внезапно приключва с няколко часа по-рано и ми оставя цял свободен следобед в Пърт. Сл...

Най-далечната столица. Най-самотният милионен град. Най-изолираният. На хиляди километри от всяка друга столица и град. На хиляди километри от всякъде. Притиснат между два океана - безбрежната водна шир на Индийския океан и безбрежната п...

Лесно.
Затова пък консумирането му изисква специална техника. Чети нататък.
Артишокът не само, че не е шишарка, както някои в моето домакинство си мислят, но е всъщност неразцъфналият цвят на близък родственик на магарешкия трън. И слънч...

Крокодили, парещи медузи, отровни змии(най-отровните), паяци(пак най-страшните),отровни миди, манти с опасни шипове, акули, какво още? Непрощаващи смъртоносни безводни пустини(най-големите), кенгура изскачащи нощем по магистралите, преди...

Пролет пукна в Бризбън. Ама не как да е, а с ентусиазъм, размах и енергия достойни за младежката разюзданост, приключенски дух и нарцисизъм на суб-тропическата столица на Австралия.
След тримесечна безсъбитийна синеока зима с високи небе...

Част Трета
Ако Бризбън е чаровен зноен сърфист, то Аделаида е мило белокосо бабе с кротка усмивка и старомодна шапка.Но с бурно и колоритно минало.Тя може да вари сладко от смокини сега и да ходи бавно с ортопедичните си обувки, стиснала ...

Втора част
В Аделаида господства неизбежно непреодолимо усещане за покой, отдалеченост и изоставеност. Краен пост на цивилизацията. Хем в най-самия край на света. Докато се скитам по абсолютно правите, абсолютно перпендикулярни улици - ш...

В Аделаида все попадам през есента. Не че го планирам така, но все така се случва. В края на май. Което е тукашният ноември.("Септември ще бъде май!". Е, сбъркал е с два месеца, но концептуално все пак е бил прав Гео Милев. Безмилостно п...

Материал за сп."Черга". Малко е старичък - от миналата година, но наскоро ми попадна пак, и ми стана мило от спомена за онези времена на лудост и трескава енергия - буйната младост  на "Български рози". Затова го публикувам тук. Това е о...

Седял, седял Койчо, па на магарето "Чуш!" казал. И ние така.
След близо две години на все същия адрес внезапно ни загриза безпокойство. Засърбя ни, загложди ни, припари ни, забучка ни и ни заизмъчва. Като счупена мигла в окото. Като сухи ...